и делото на кръвта — забравено. А Гаврил бе завършил своя друм — и виждаше кончи-ната на дните си. Н. Райнов, В ДБ, 120. Беден син на беден край, без шум / аз вървях в житейския си друм. Н. Ракитин, Ст II, 104. Че роб на сила непозната / (кога и как съм завладян?) /аз бродя в своя друм, пиян/от виното на самотата. Н. Лилиев, С 1932,
26.
2. Прен. Книж. Насока, поле за дейност или за развитие; път. Зееха широки друмища за честна, скромна работа. Ив. Вазов, Съч. XI, 90. И звънът на меча му [на царя] чертаеше друма на цял народ. Н. Райнов, ВДВ,
13. Те начертаха друм в борбата, / из който друм ще победим —/в съюз с отрудените братя / от градовете да вървим! С. Румянцев, Ст, 21. // Рядко. Дейност. Старият писател напълно изостави своите лутани-ци и отклонения и направи решителен завой към някогашния литературен друм, от който се беше отвърнал преди много години „по силата на обществените условия“. А. Каралийчев, С, 241.
3. Като междум. Жарг. Грубо. Махай се, върви си; марш. — А вие какво, бе! — кресна изведнъж той на момчетата, като че ли едва сега ги забелязва. — Хайде друм отту-ка! Да ви няма. П. Незнакомов, СП, 96.
— Хайде, друм! — викаше вратарят и се стараеше да пръсне струпаните натрапници. Б. Болгар, Б, 10.
О Проправям си / проправя си друм към
нещо. Книж. Премахвам всички пречки, за да постигна нещо, към което се стремя, за осъществяване на намеренията, целите си.
— Рекох му — продължи Войдан, — нямам щерка за болярин, който и майка си би продал е робство, за да проправи друм към го-лемство. М. Смилова, ДСВ, 37. Тегли ме друмът. Диал. Не ми се стои вкъщи, иска ми се да пътувам. От всички най-честита беше Алтъна .., тя скоро усети в гърдите си хладна тегоба — уплаши се — мъжът й го тегли друмът, няма да се свърти много у дома си. Г. Манов, КД, 93. Удрям / ударя друм. Диал:, Хващам / хвана друма за някъде. Диал. Тръгвам, поемам, запътвам се за някъде. Друм удари Тодор верна слуга, / друм удари, при краля пристиже / и на краля ове е разправило. Нар. пес., СбНУ ХЫХ,
78. — Върви нагоре!.. Ей сега ще те настигна. Сухият ябанджия се поколеба за миг, но хвана друма и вече не извърна глава. А. Христофоров, А, 47. Царски друм. Разг. Хубав, широк път; шосе. Те се отбиха от царския друм и поеха по една планинска пътека. Д. Спространов, ОП, 179. През същия ден вечерта на другия край на гората, където навлезе царската сватба, доста високо от отъпкания царски друм пламтеше буен огън. Ст. Загорчинов, ДП, 30. Широк ти друм; друм ти широк. Разг. Пренебр. Махай се, върви където искаш; пръждосвай се.
— От гр. бродех;.
ДРУМНИК, мн. -ци, м. Поет. Пътник. Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, ама де ще по туй време друмник из друма! П. Тодоров, Събр. пр II, 145. Селяните отпиваха пестеливи глътки .. и приказваха за мъките си .. — Измамно време настана, никому да нямаме вяра. Из хижите си не смеем да излезем, пред друмници вратнята си да открехнем. М. Смилова, ДСВ, 42. Пътници тихо запитва, / пътници, морни друмници — / виждал ли й някой Богдана, / чувал ли й някой за него? Ц. Церковски, Съч. II, 229-230. Отдолу идат друмници, / друмници, кални пътници, / кални, мокри до колене. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 100. Друмници вървяха, / прах повдигаха. Нар. пес., СбНУ IX, 70.
ДРУМНИЦА ж. Поет. Пътничка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРУМНИЧЕ, мн. -та, ср. Поет. Умал. от друмник; малък или млад пътник. — По-скоро, майко, излизай, / на порти стои пъ-тниче, / пътниче — чуждо друмниче. Ц. Церковски, Съч. II, 231. —Добра среща, премладо друмниче, / като идеш по равни друмове, / да не среща петдесет дружина, / че мои са двори опленили? Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 80. — Бог те убил, незнано друмниче, / ти си върви по равни друмове, / със мене си шега не подбивай! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 191.
ДРУМОВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Пътувам, друмувам. Изведи ми конен мари / през горнине врата, /.. / че ща да патовам, / патовом, друмовам, мари, / нах Стамбол, нах града. Нар. пес., СбНУ III, 54. • Прех. Нар.-поет. Друм друмовам. Я конче му вели-отговори: / — Ой ти Марко, Марко мой стопане! / Кат ма ковеш, Марко, / толко рано в неделя, / дали ми мислиш, Марко, / пате да патоваш, / или ми мислиш, Марко, / друма да друмоваш? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 25.
ДРУМОВАНЕ, мн. -ия, Диал. Отгл. същ. от друмовам; друмуване, пътуване.
ДРУМСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от друм; пътен.
ДРУМУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Пътувам; друмовам. Изведи кончено /.., море, че ще да пакювам, / пакювам, друмувам, море на Стамбола града. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 127. • Прех. Нар.-поет. Друм друмувам. Един от тях [коледарите] зима кравая от домакинята, като произнася следнята благословия: „Славейте Бога,
дружина! Славейте! Дето сме пътя пътували, друмя друмували, .., додето изпаднем на този наш стар станеник, на равни му двори.“ Нар. прик., СбНУ VII, 3.
ДРУМУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от друмувам; друмоване, пътуване.
