ДРУЖКУВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дружкувам; дружене, друга-руване, другуване. Марина бе станала още по-здрава, още повече бе надебеляла, и ако не бяха отпуснатите й меса над кръста, .. тя досущ би приличала на майка си през годините на тяхното момуване и дружкува-не. Г. Караславов, ОХ IV, 271.
ДРУЖНО1. Нареч. от дружен1 (във 2 знач.); задружно. Лодкарите удариха дружно лопатите. А. Каралийчев, НЧ, 62. В края на града се събраха четири файтона и тръгнаха дружно един за Търново, друг за Габрово. Д. Казасов, ВП, 57. По селата, когато някои се сприятелят твърде много, то те., сбират са дружно на Ивановден. Ч, 1875, бр. 9, 415. Тогаз, / на твойто място / дружно / ще изградим, със много пот, / един живот/ желан / и нужен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.
ДРУЖНО2. Остар. Нареч. от дружен2; дружелюбно, дружески. Около него беше Елена, тази новата Елена, която го тъй жалееше и тъй сърдечно и дружно приказваше с него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 389.
ДРУЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от дружен1; задружност. Откъдето и да се чуел викът: „Е-хей! .. Тичайте, бре-е!...“ мъже и жени пипвали брадви, мотики, коси и хуквали презглава на помощ .. Тая дружност в отбраната и пълна скритост в нападението надделели най-после: новото село наложило правото си да има своя мера, свои гори и своя управа. О. Василев, ЖБ, 11.
ДРУЖЧИЦА ж. У мал. галъов. от дружка. Ех, пушчице,.. ех, дружчице лъо моя, / ех роден наш бащице, стар Балкан — / разкрий пред нас хайдушките пътеки / и пак запей за волни времена! Сл. Красински, ВН,
176. Дружчици Злати думаха: / — .. / Мър чула ли си, Злате ле, / йот йодол са се задали / до девет коли рабии. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 275.
ДРУЗА ж. Геол. Група от кристали, сраснали в единия си край в обща основа и оформени само откъм другия си свободен край. При гликозата в зависимост от условията на кристализацията се образуват различни по форма и размери кристали, съединени най-често под формата на друзи. М. Кирилов, ТК, 93.
— От нем. Druse 'четка'.
ДРУЗИ мн. Арабско население от Сирия, Ливан и др., принадлежащо към мюсюлманска религиозна секта, което през XIX в. води борба срещу опитите на Османската империя да ограничи някои негови права. В периода на стабилизацията продължава също така борбата на поробените народи против техните угнетители. В Мароко въстават рифианите, а в планините на Сирия — свободолюбивите друзи. Ист. X кл, 219. Усмихнатият Фуад го изпрати в Бялград със същите привидни бла-гопожелания, с които Къбръзлията беше изпратил него самия предната година да потушава бунта на друзите. Ст. Дичев, ЗС I, 204. Гората Ливан са населява от две малки племена, които са били винаги разярени неприятели едни към други; то са друзите (.. мюсюлмани) и маронитите (ри-мокатолици). С. Бобчев, ПОС (превод), 203.
— От араб, собств. през фр. Druzes, Druses.
ДРУИДИ мн., ед. (рядко) друйд м. Истор. Келтски жреци в Галия, Британия и Ирландия, които имали не само религиозно, но и обществено и политическо влияние. Най-главни от малките Британски острови са: .. Остров Англези, напрежният Мона, който е бил в старо време убежище на друиди-те. Ив. Богоев, ВГД (превод), 118.
— Лат. druidae или druides.
ДРУИДЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. Рел. Религия на друидите, която обожествя-ва природата и налага извършването на жертвоприношения, включително и на хора.
— Фр. druidisme.
ДРУМ, друмът, друма, мн. друмища, (рядко) друмове и (нар.-поет.) друми, след числ. друма, м. 1. Поет. и диал. Път, шосе. Последната нощ го завари на друма между Велбъжд и Мраката — покрайнина и славянска община с тридесетина села югоза-падно от Перник, край Струма и Блатеч-ница. А. Дончев, СВС, 145. Дни и нощи вървях из друмищата, гладен, окъсан, капнал от умора. Ал. Бабек, МЕ, 31. Добра пътя пътувахме, кални друми преходихме, .., съ-де ходихме, съде бе добро; тука дойдохме, най-добро найдохме. Ил. Блъсков, С, 17. Малки моми из друм тичат, / цвете берат, китки кичат. Ц. Церковски, Съч. II, 52. Далече в блесналите друми / вървят закроте-ни коли —/в нощта се носят глъч и думи, / тъй както летен дъжд вали. Сл. Красински, 30, 20. — Защо ми са сърдиш, любе, / та ми не доаждаш — / дали конче нямаш, любе, / или друм не знайеш? Нар. пес., СбНУ XLVI, 192. Каменен друм. Прашен друм. • Нар.-поет. Обикн. друм друму-вам (друмовам). — То тоя наш свят Никола, що сме друм друмовали; кални нощи потъпкали. СбНУ XV, 10. Я конче му вели-отговори: / — Ой ти Марко, Марко мой стопане! / Кат ма ковеш, Марко, / толко рано в недяле, / дали ми мислиш, Марко, /.., / друма да друмоваш? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 25. • Обр. Майката на Елка стоеше до спуснатата бариера и с две ръце махаше на дъщеря си .. Отлита нейната лястовичка, поема широкия друм на големия живот, за да намери своето място в него. Л. Галина, Л, 53. Бранта бе свършена
