към конака. Д. Талев, ПК, 695. В дружинки-те и четите на организацията „Септемврийче“ при всички училища в страната са създадени кръжоци. РД, 1949, бр. 11, 2. Синигерите, дърволазките, кълвачите и други ходят на весели дружинки из гората. Ем. Станев, ПГВ, 88. — Ха остани, бабо, у нас — казва, — че аз съм самичък, та да си ми дружинка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 129. А през две-три къщи бил Дряновският хан, където се свърта първият клуб на първата социалистическа дружинка в Търново. Ст. Станчев, НР, 128.
0 Гимнастическа дружинка. Истор. Гимнастическо дружество. Става дума и за гимнастическите дружинки в Сливен и Стара Загора. К. Странджев, ЖБ, 72. Ловна дружинка. Ловна дружина (в 1 знач.). — Тук се събират най-много зайци — каза председателят на лоената дружинка. — Ако имаме късмет, ще пипнем нещо. — Наслука! — каза младият ловец. Г. Мишев, ЕП [еа].
> Правя дружинка някому. Съм, прекарвам заедно с някого определено време, за да има с кого да общува той, да не е сам. Лелята на Нона .. нарочно слезе от горния кат, .., за да прави дружинка на стотника по време на вечерята. А. Гуляшки, ЗВ, 359.
ДРУЖЙННИК, мн. -ци, м. Истор. По време на феодализма в България — войник от групата телохранители, гвардейци на княз, хан, болярин и под. Около себе си князете събирали воини, наречени дружинници. Князът давал на дружинниците си оръжие, храна и повече плячка. Ист. VI кл, 4. И като не можеше да действува със сила срещу Чакъра, като пропаднаха и надеждите му да подкупи със злато един или друг от дружинниците, за да убият войводата, Мах-муд бей реши да си послужи с измама. А. Христофоров, А, 346. Ханът имал своя собствена дружина или гвардия. Неговата власт се крепяла главо на нея, затова дружинниците били негови „хранени хора“. Ист. X и XI кл, 35.
ДРУЖЙННИЧКА ж. Обикн. в съчет.: Санитарна дружинничка. Предимно в периода до 1990 г. — участничка в санитарна дружина; сандружинничка. Много добре работят и подвижните санитарни постове в стопанството, състоящи се от (санитарни) дружиннички, докато дават първа помощ на пострадали в полската работа. ВН, 1961, бр. 3172, 2.
ДРУЖЙННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от дружинник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРУЖЙНСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил. Ос-тар. и диал. Който се отнася до дружина (в
1 и 4 знач.). Всред другари най-добре ся изкоренява на детето самоволството и са-моживството и то сяи приучва да слуша дружинските правила. И. Груев, КН 7 (превод), 119. Вельо девойки думаше, / думаше: „Девойчице ле, девойко, / .. / .., не е имане се мойо, / се мойо, на е имане дружинско, / дру-жинско, да ма дружина не кълнат.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 57-58.
ДРУЖЙНСКИ нареч. Диал. Задружно, заедно. Много е весело. Навсякъде са плъзнали дружински берачи и берачки. Т. Влайков, Пр I, 294. Дружино верно, сговорна, /ха да влезнеме в меана, / ке дадем вино червено /дружински да го пиеме. Нар. пес., СбНУ V, 75.
ДРУЖКА, зват. -жке и (рядко) -жко, ж. Разг. Другарка (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата. Елин Пелин, Съч. I, 126. Отначало намерил си беше той, горкият, дружка, и милава, харна, та и от род. А. Страшимиров, А, 566. Гледай, гледай, дружке моя, / месец ясен; / гледай — аз ще гледам твоя / образ красен. Ц. Цер-ковски, Съч. I, 113. — Айде, Калино, на оро, /орото грози без тебе, / .. / — Идете, дружки, идете, / идете, мен не викайте. П. П. Славейков, КНП, 155. Пеперудо пъструш-ке, / позапри ми се, дружке, / да ти видя крилцата. Ем. Попдимитров, ПМ, 23. Имам си шейничка вита. / Колко бързо полетя! / В тая зима снеговита / първа дружка ми е тя. Цв. Ангелов, НП, 40. — Море Дено, мила дружко! / Кой ти даде тая китка, / що га носиш от ден на ден, / от ден на ден на главата? Нар. пес., М. Арнаудов, БНП I [еа]. Неразделни дружки. Вярна дружка.
— Друга (диал.) форма: д р у ч к а.
ДРУЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от друг; другичък. Ръкописа Ви прочетох с удоволствие, но не мога да го печатам.. Пратете ми нещо дружко. Ив. Вазов, НПис., 80. Могат [богатите] сто деца да изгледат, без да им трепне окото, а не щат ни едно. Или, ако си родят едничко, не посягат за дружко — да не си делят имота. Ст. Чилингиров, РК, 117.
ДРУЖКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на дружка. „Добре дошел“, ще ти кажат / деца, баби и подевки; / а момите — те играят / подир дружкини засевки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22.
ДРУЖКО. Разг. Нареч. от дружки; дру-гичко. — Катьо, добре е да бъде човек сам, но двама все е по-дружко. Ст. Чилингиров, РК, 20. • В съчет. със си. За усилване. — Сё дружко си е да се получава редовна заплата. К. Калчев, ПИЖ, 176. Все дружко си е, като си по празници вкъщи. Традиции, то-ва-онова. Тарас, Ст, 1966, бр. 1039, 1.
ДРУЖКУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Дружа, другарувам; другувам. Hä, от двама братя деца са, .., заедно израснаха, ала не си приличаха по характер. На Станка беше мъчно, че братовчедка й, с която дружку-ва, е такава скрита и недоверчива, завистлива и злопаметна. Г. Караславов, ОХ 1,17-18.
