еснафите в Преспа: всеки еснаф да се сдружи в отделна дружина. Д. Талев, ЖС, 216. Учени общини и дружини събират трудовете си и капиталите си, за да умножат средствата, с които може да ся разпространи познанието и учението. БКн, 1858, 55. Сам Франклин зе, та написа устав за академията. Една особита грамота (ферман) я потвърди като корпорация, сиреч дружина за наука. С. Бобчев, ЖФ (превод), 51. Търговска дружина.
10. Само ед. Остар. Кръг от лица; общество, среда. Той [човекът] е създаден, за да ся събира и да бъде с хора, да живее с дружина. Й. Груев, КН 7 (превод), 118. Характерът докарва или спира сполуката; там стои тайната и изворът на влиянието, що станва въз дружината. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 18.
11. Като нареч. Само ед. нечленувано. Остар. Заедно, вкупом. Той ми предложи да ги възчакаме и да вървим с тях дружина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 71.
О Ловна дружина (съкр. дружина). 1. Местна организация на членовете на Ловно-ри-барския съюз (ловците и рибарите) в дадено селище или район; ловна дружинка. Начинът на издаване на разрешителни за индивидуален лов на прелетен и водоплаващ дивеч в ловностопанските райони на ловните дружини е твърде усложнен. ЛР, 2004, кн. 4 [еа]. В началото на м. март 2003 г., при обиколка на ловностопанския район на дружината в с. Обединение, успяхме да намерим и установим със сигурност останките на 3 сърни. ЛР, 2004, кн. 4 [еа]. — Господин генерал, чувала съм, че обичате да ловувате с дружини. Как се чувствате сред ловците? ЛР, 2003, кн. 10 [еа]. 2. В периода 1942-1944 г. — ударна група, рота от жан-дармеристи или войници за преследване обикн. на партизани. Наистина, и техният [на партизаните] живот никак не беше сигурен .. — това те особено остро го почувствуваха в последните два месеца, след като полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки. М. Марчевски, ГБ, 169. Веднаж нахълта лоената дружина / във селото на обиск посред нощ. Н. Марангозов, ЯВ, 19. Санитарка дружина. В периода до 1989 г. — оперативна група на Българския червен кръст, която се създава в село или промишлено предприятие за оказване на медицинска помощ във военно време или при авария, при-родно бедствие и под.; сандружина.
> Ни в гора дружина, ни в село гиздило. Диал. За необщителен човек, с когото мъч-но може да се живее. Правя дружина някому. Остар. и диал. Прекарвам заедно, съм с някого при някакъв случай, за да има с кого той да общува, да не е сам; правя компания. Беше другоселец. „Много бързаш“ — ми каза другоселецът .. „И аз бързам да те настигна, викам, с тоя човек ще си правим дружина, ама все не мога да те настигна.“ И. Радичков, ББ, 19. — Не ми се стои долу. — Искаш да ми правиш дружина? Добре! Вл. Полянов, БВП, 70. Глаушев едва-едва преглъщаше, колкото да му прави дружина, но Вардарски и не го поглеждаше. Д. Талев, ПК, 42-43. Ставам / стана (направям / направя) дружина някому. Остар. и диал. Присъединявам се към някого, придружавам го, за да не е сам. Заяко беше безкрайно любопитен човек и ако някой се запъщи някъде, веднага му ставаше дружина. Й. Радичков, СР, 114. Той покани дяда си да му направи дружина и старецът седна. Г. Ка-раславов, Избр. съч. X, 103.
ДРУЖИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. Който се отнася до дружина (във 2 и 3 знач.). Само преди две седмици той завърши тримесечния курс за дружинни ръководители. Цв. Ангелов, ЧД, 78. Венчето, така по-големите пионерки наричаха старата дружинна ръководителка Невена Боева, която ръководеше кръжока за танци на народите, преди да се разболее. Л. Галина, Л, 13. Клубът на дружинните председатели и Дворецът на пионерите излязоха с призив към ръководителите и пионерите да предприемат през седмицата акция за обогатяване на училищните библиотеки. ВН, 1960, бр. 2687, 1. Дружинният командир, който наблюдаваше с бинокъла си сражението, почна също да ругае. П. Вежинов, ЗЧР, 170. Ротата остана на Гургулятския склон наляво от батареята като дружи-нен резерв. В. Геновска, СГ, 401. Дружинно знаме. Дружинен сбор. Дружинен съвет.
2. Като същ. дружинен, дружинният м. Разг. а) Командир на войскова дружина; дружинен командир. Дружинният повика офицерите и съобщи, че полкът ще се върне в старите си позиции оттатък Брегалница. М. Кремен, Б, 87. — Представи си, от една страна поддържах брат в странство, от друга — кореспондирах със семейството на предишния си дружинен в Русия. А. Стра-шимиров, Съч. I, 70. б) В периода от 1947-1989 г. — ръководител на пионерска дружина; дружинен ръководител. После дружинният — /славен другар — /е пред партийния/стар секретар. А. Босев, ДО, 158. дру-жинна<та> ж. Разг. В периода от 1947-1989 г. — ръководителка на пионерска дружина; дружинна ръководителка. На младите му плещи отрядният съвет слагаше най-тежкия товар на пионерската работа. Кому дружинната възлагаше най-трудните задачи? Нему. Цв. Ангелов, ЧД, 13.
ДРУЖИНКА ж. Умал. от дружина (в 1,
3. 4, 6 и 8 знач.). Малката дружинка реши да нападне някой керван над горните села и да го нападне нощем. Г. Караславов, Избр. съч. X, 49. Разбъркаха се людете, .., разделиха се край стената на църквата три неголеми групи.. Трите дружинки се насочиха
