ДРЪЖЧИЦА ж. Умал. от дръжка. Надничат нацъфтели шипки, поклащат се на тънките си дръжчици виолетови камбанки с бели триделни рилца. П. Бобев, ЗП, 52. Какво сърце има, каква душа, мама едничка най-добре си знае, но на мене тя цялата ми прилича на трепетликов лист, който улавя и най-слабия, неосезаем полъх на въздуха и винаги е готов да затрепти на тънката си дръжчица. Д. Бозаков, ДС, 64.
ДРЪЗВАМ, -аш, несв.\ дръзна, -еш, мин, св. -ах, се., непрех. Книж. Със съюз д а и следв. гл. Проявявам смелост за нещо, обикн. трудно и рисковано; осмелявам се, решавам се, посмявам. Онзи, който дръзваше да дели мегдана с него, намираше тта си от куршума или ятагана му. овков, СЛ, 126. Стараеше се да мисли, че само тропотът на похода му е стреснал разбойниците .. А сам не си вярваше. Защо не смееше да отбие встрани от големия друм? Защо не дръзваше да нощува близо до гора? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 457. Докато не избиеш из главата си всички дяволи и ереси, да не смееш да мислиш за дъщеря ми. Не дръзвай да прекрачиш прага ми. М. Смилова, ДСВ, 253. Веднъж Борис дръзна да обвини баща си в еснафско самодоволство. Старият Тъкачев трепна, разшава се, но пак заклати неопределено глава и пак се усмихна снизходително. Г. Караславов, ОХ I, 189. Маданджията бързо премисляше нещо. Каймакаминът според него никога не би дръзнал да отиде при хайдутите, .. Но защо да не изпрати друг, обречен човек.<img src="RBE_Tom4 - 0495_files/RBE_Tom4 - 0495-1.png" style="width:19pt;height:13pt;"/>
А. Христофоров, А, 346-347.
ДРЪЗВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от дръзвам.
ДРЪЗКО. Книж. Нареч. от дързък; с дързост. Стан, висок, сух като върлина момък, с хлътнали очи, надигайки се, му подхвърли дръзко: — И ти не си по-добър от татарите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 55. Из пътя Савата разказа, че в Конаре пристигнал пловдивският префект Димитров, пратил да викат Чардафона, но той отвърна дръзко, че ако трябва някому, да дойде да го намери у дома му. В. Геновска, СГ, 303. Към Петка се отнася като че със снизхождение, а към другите чорбаджии с ирония, понякога грубо и дръзко. П. Тодоров, Събр. пр II, 344.
— Друга (остар.) форма: д е р з к о.
ДРЪЗКОСТ, -тта, мн. -и, ж. Рядко. Дързост. Блясъкът на ума, на обноските, на речта му, съединени с почтителна и вежлива любезност, чужда на всяка дръз-кост, й бяха приятни. Ив. Вазов, Съч. XXV, 82. Тя беше го увлякла, .. Вълненията се чувствуваха еднакво, бяха и еднакво очевидни, та Слави пристъпи към дръзкост, която отсечено реши характера на отно-шенята им. А. Страшимиров, Съч. I, 81-82.
ДРЪЗНА. Вж. дръзвам и дръзнувам.
ДРЪЗНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е предизвикателно смел, който действа, без да се съобразява с опасности и рискове и не се спира пред нищо: дързък. Първият в революцията е винаги дръзновен и храбър. Той литва като орел, който гледа напред, в бъдещето. Ст. Станчев, НР, 136. Министърът уважаваше талантливите инженери, а по-дръзновените от тях ценеше и обичаше, затова с удоволствие и приятелско чувство предостави на Методи почетното си кресло. А. Гуляшки, ДМС, 212. Воин дръзновен [Ботев]. Величествен. безкраен. На безсмъртието свет-лозарно-син. В. Марковски, ПЗ, 335.
2. Чрез който се проявява дръзновение или който е проява на дръзновение, породен, предизвикан от дръзновение; дързък. Нямаше значение, че много от тези ханове и князе бяха умрели в дръзновени пориви, в борба за слава, предизвиквайки живота и смъртта. М. Смилова, ДСВ, 281. По дръз-новения си копнеж за свобода и демокрация, по масовото участие на народа в борбата, .., това е наистина една от най-светлите епохи в историята на България. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 9. — Човекът завинаги ще запомни времето, когато гласът от московското радио извести за осъществяването на най-дръзновената мечта на хората — за полета на човека в космоса. ВН, 1961, бр. 2994, 1.
— Друга (остар.) форма: дерзновдн.
ДРЪЗНОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Само ед. Предизвикателна смелост без съобразяване с опасностите и рисковете в името на осъществяването, постигането на нещо; дързост, дръзновеност. Овчари и сви-нари, мирни селяни, а ето на какво са били способни те, когато е трябвало да бранят земята си от врага! Храброст и дръзновение, себеотрицание и саможертва, всички тия добродетели са носели те у себе си, без дори да подозират. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 466. Никога вече не съм работил така. Може би с неголямо още майсторство, но с огромна вяра в бъднините .. И с много младежко дръзновение, ала породено от пламенна обич... П. Спасов, ГЛЗЗ, 78. Старите бяха въоръжени с опит и търпение, но на страната на младите бяха дръзнове-нието, енергията. Й. Попов, ИЖП, 14-15.
2. Проява на смелост, самоотверженост, дързост в нещо. Този човек бе се озовал между високите стени на затвора, за да заплати с всички възможни страдания своето дръзновение. И. Петров, МВ, 86. Въображаемата линия на границата бе неопре-одолима загадка и ние мечтаехме да стъпим отвъд нея .. Така границата стана причина да осъществя първото си дръзновение в живота. И. Петров, Озап., 42.
— Друга (остар.) форма: дерзновение.
