дъхнем въз огледало, на него става пара, но само когато е по-студено от дъха, що излиза из устата, другояче не би останала никаква пара. Лет, 1871, 97. Данъкът, понеже е тяжек, затуй трябва да ся смали. Другояче сиромасите щат станат още повече. АНГ, кн. 1, 84. Всички събираеми числа трябва да са еднородни/../; другояче техният сбор не показва ничто. Хр. Данов, ТПЧ, 21.
3. Като прил. Остар. Различен, от друг вид. Всяка билка, всяко растение и дърво бяха другояче от европейските. П. Р. Славейков, СК, 62. След Юпитера намираме друга планета — Сатурн. Той е докрай другояче от другите планети. И. Груев, Лет., 1872, 112. Риториката е красилото на поезията и дотолко силно действува в человечески-те сърца, щото и най-нечувствените от тях ся разпалват и стават другояче хора. Ф. Велев, КР (превод), III. Най-сетне са намират, ако и твърде рядко, другояче вулкани, които са наричат кални вулкани. БО, 1847, бр.З, 11-12.
4. Остар. Като вмет. или въвежд. дума. За уточняване на казаното в предходното изречение; с други думи, по друг начин казано, тоест. За съобщение с предметите, които находим у себе си, ми имаме така наречено чувство вътрешно или саомочувствие, другояче самосъзнание. И. Груев, КЛ (превод), 10. За да ся покаже, че разлика от 4282 и 2362 трабва да ся умали 3 пъти, другояче, да ся раздели на 3, ние поставяме разликата 4282-2362 в скоби. Хр. Данов, ТПЧ, 83. Другояче, законоведението прилича на едно пространно море;., способност., са изисква да изнамерва чело век сякога и в него потребните правила за разрешението на някой въпрос. ДЗОИ III (превод), 7.
— Други (остар.) форми: д р у г ч е.
ДРУГУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Дружа, другарувам; дружкувам. Като ся събирал и другувал часто с тоя благороден човек, той усещал, че сам ставал по-добър и по-благороден. Й. Груев, СП (превод), 297-298. Три су дружке другувале,/ три са майки сговаряле./ Какво дружке да раздвоят. Нар. пес., СбВСтТ, 62. Двама брата млого живували,/ живували, верно другува-ли. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 159.
ДРУГУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от другувам; дружене, другаруване, дружкува-не.
ДРУЖА, -йш, мин. св. -йх, несв. 1. Непрех. С предл. с. Намирам се в отношения на дружба, другарство с някого; другарувам. Колкото повече дружех с Вапцаров, толкоз повече се учудвах на неговите широки и извънредно живи културни интереси. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 342. В таванската стаичка на голямата кооперация живееше самотен старец. Странен старец. Не дружеше с никого, никого не посещаваше.
П. Бобев, К, 116. Той не дружеше много с колегите си от своята среда, подбираше даже своите приятели, но към когото се привържеше, обичаше го сърдечно и се раз-СЕТ[ 35 откРовено' Страшимиров, СбА-
2. Прех. Остар. Придружавам, съпровождам. Той беше постоянно с нея, дружеше я до училището й, причакваше я на излизане. Ив. Вазов, Съч. XI, 135. И зе най-сетне да изкарва малкото си стадо по ливадите; верният Шаро я дружеше всякога. И. Ненов, ЧГ (превод), 26. // Непрекъснато съм с някого, общувам с някого да не е сам. Ху-бавка,.., благодареше твърде учтиво на тези, които бяха я попросили за съпруга, но им казваше, че е още твърде млада и че желаеше да дружи още за няколко години баща си. Кр. Пишурка, МК (побълг), 42. • Обр. Реката пей, гърмят вълни сребристи,/ и песня горска пътя ни дружи. Ив. Вазов, Съч. II, 185. дружа се страд, от дружа във 2 знач.
ДРУЖА СЕ несв., непрех. Остар. С предл. с. Дружа, другарувам с някого. А при това онзи войник с витите му стачки, с когото Елена толкова се дружеше,.., нямаше го вече, изгубил се бе някъде. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 392. Хюсеиновият син са дружил само с оние казанлъшки „мамини чеди-ца“, които спале да пият, яле да пият и живеле да пият. Л. Каравелов, Съч. VI, 31. Хората,.. — дохождат до убеждение, че за да удовлетворят най-добре нуждите си, то тряба взаимно да си помагат, тряба да са дружат. Ступ., 1875, бр. 4, 28. Но работата е, че тряба да знаем без друго с какви другари се дружат, де ходят [децата]. Лил., 1884, кн. 7, 27-28.
ДРУЖБА1, мн. няма, ж. 1. Отношения на взаимна привързаност, доверие и преданост между две или повече лица, между другари; другарство, приятелство. Тежеше му животът без дружба.. Нямаше с кого да поговори. А колко жадуваше душата му за близък другар! Цв. Ангелов, ЧД, 20. Дружбата на момчетата се превърна в необходимост. Те трябваше непременно да се видят, да се сдушат в къта на Димитър — там беше най-удобно за тих разговор и задавен кикот, да споделят преживяното през деня, да поговорят за някой урок. Цв. Минков, М3, 208. С моята тетрадка [учителят] Кръстев обиколи всички класове.. От тази случка между мене и моя учител започна една сърдечна дружба, която продължи до края на неговия живот. А. Кара-лийчев, С, 304. Към това време трябва да отнесем запознаването и дружбата на Апостола с другия великан на нашето Възраждане — Христо Ботев. Ив. Унджиев, ВЛ, 112. Три са рани, що сърце ми тровят:/ първа рана е любов неверна,/ втора рана дружба лицемерна,/ трета рана е пъкълски завид. Г, 1866, бр. 5, 38. Старо приятел-
