ство и стара дружба ръжда не хващат. Послов. Дружбата — дружба, службата — служба. Йогов. Бойна дружба. Завързвам дружба. II Приятелство, приятелско общуване с някого. Хората търсеха дружбата му, канеха го да седне при тях. К. Калчев, ЖЙ,
11.
2. Стесн. Разг. Отношения между интимни приятели; любов. Оженил се за дъщерята [Лили] на запасния офицер.. Дружбата й [на Лили] със Сава й въздействува благотворно. Христом. VIII кл., 259-260. В него време, догдето реки — кърви се проливаха и цяла земя пищеше от яд и неволя, прекарах аз в пашовия харем най-прекрасните дене от живота си и то в дружба с едно момиченце, което обичах повече от всичко на света. Св. Миларов, СТЦ, 143.
ДРУЖБА2 ж. 1. Отделна местна организация на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Откак се демобилизира, Киро започна да посещава старите земеделци и да ги напътва как да работят за привличане на нови членове в дружбата. Г. Карас-лавов, ОБ II, 458. // О стар. Отделна местна организация на някаква партия. Ще засегнем въпроса за основаването и деятелността на местните партийни организации [на социалдемокрация].. Веднъж основани, наша длъжност е., да се заловим здраво на работа, за да превърнем тия организации от временни сдружения, от дружби без живот, в истински огнища на социалистическата пропаганда, в действителни боеви организации за успеха на работническото дело. Г. Георгиев, Избр. пр, 94-95. „И где борци са заговор сторили/ и кървава империя рушили,/ ний правим тамо заговор и дружби/ за насърчене... към държавни служби!“ Ем. Попдимитров, СР, 30. — Ти, драги, от коя си дружба?/ — Не, аз дошъл сам тук по служба. Хр. Радевски, Избр. пр И, 105. // Хората, които съставят такава организация. Дружбата го привлече и го направи околийски началник поради липса на по-интели-гентен човек за тоя пост. Ем. Станев, ИК 1-П, 213.
2. Остар. Сдружение, дружество на бивши жители на по-малко селище, намиращи се в по-голям град (обикн. в столицата), създадено главно с културно-просветни и благотворителни цели. Радомирската културно-просветна и благотворителна дружба ще даде своята традиционна вечеринка на 29 срещу 30 януари н.г. в големия салон на Военния клуб. Пл, 1934, бр. 1553, 4. Габровска дружба. Свищовска дружба.
3. Остар. Професионално сдружение. По инициатива на проф. Бахметев в 1909 год. ентомолозите се отделят в самостоятелна ентомологична дружба, която впоследствие си именува Българско ентомологично дружество. Кр. Тулешков, НЗ, 41.
3. Само ед. Остар. Дружина, група; компания. Когато стигнаха в селото, вдовицата ся спря да ги чака. Тя искаше без друго да влезе в храма с всичката си дружба. М. Ба-лабанов, ДБ (превод), 110. Ой ти, царю ле злочести,/ ний щем дружба да си сторим/ соколи щем да уловим. НБ, 1876, бр. 12, 45. О <Българска> оперна дружба. Название на българския оперен професионален театър, основан в 1908 г., употребявано до 1921 г. Жельо Минчев беше артист в Оперната дружба. К. Константинов, ППГ, 161. Така напр. Пенчо Славейков в качеството си на директор на Народния театър вся-чески е пречел на Оперната дружба да из-ползвува сцената и другите театрални помещения за репетиции и спектакли. СбЦГМГ, 154. Младежка дружба. У нас от 1921 до 1947 г. — отделна местна организация на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС, ЗМС), съществувал през този период. Стана [Вишо] земеделец, стана председател на младежката дружба. Ил. Волен, МДС, 219.
ДРУЖБАШ м. Член на БЗНС, на дружба2 (в 1 знач.). — Амнистията е за .. да се пуснат комунистите и дружбашите от затворите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. — Конституционният блок вярва, че Негово величество ще събори Стамболийски чрез държавен акт,.. — Блокът въоръжава хората си,.. Готвят се под носа на дружбашите. Ем. Станев, ИК I-II, 220.
ДРУЖБАШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дружба2 и от дружбаш; дружбен. — На сдружените земеделци не е раздавано оръжие, защото дружбашките управници се страхували да не го вземем ние — усмихна се злъчно Въкрил. Г. Караславов, ОХ IV, 192. Дружбашко събрание. Дружбашко правителство. Дружбашка власт.
ДРУЖБАЩИНА1, мн. няма, ж. Нео-добр. Качества и прояви, присъщи на дружбаш.
ДРУЖБАщИНА2 ж. Събир. Рядко. Много или всички дружбаши заедно. — С вашите телефонни разговори дигнахме на крак цялата дружбащина и комунистите в околията. Ем. Станев, ИК III, 217.
ДРУЖБЕН, -а, -о, мн. -и, Рядко. Прил. от дружба2 (в 1 знач.); дружбашки. Дружбе-ни организации.
ДРУЖЕ. Вж. друг (същ.).
ДРУЖЕЛЮБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. 1. Който проявява дружелюбие, комуто е присъщо дружелюбие. Да пътувам с Елин Пелин по градовете и селата е истинска радост.. Много дружелюбен и сговорчив. Никога не се засяга от закачките. А. Каралийчев, С, 217. Войната не бе го направила no-дружелюбен и приказлив — сякаш и в окопите той продължаваше да се чувствува като в самотната си стая, заграден с любимите си книги. М. Кремен, Б,
151.
