какво да изпратим с космически кораб на другопланетни разумни същества, за да им представим най-добре постиженията на човечеството. К, 1963, кн. 9, 1. Положително би възникнала някоя нова хипотеза за „планински човек“ или за „морски човек“, а може би и за другопланетни гости. Ем. Манов, ПУ, 233. Другопланетни пришълци. Другопланетни космически полети.
ДРУГОПЛЕМЕННИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек от друго племе, от друга народност (в сравнение с говорещия или с някой друг). Цял живот една голяма тъга ме разяждаше като отрова, тъга за братята ми по кръв, страдащи от нечестивците, от същите тия другоплеменници, които., всичко българско оскверниха. Д. Мантов, ХК, 125. И пак останали българи. Такива българи, че и Георги Акрополит, маститият византийски историк от тринадесетия век, им се е разсърдил в своето историческо повествование, загдето през време на войната между българския цар Михаил-Асеня и Теодора Ласкариса „на драго сърце преминавали на страната на своите едино-племенници и сваляли игото на другопле-менниците“. Н. Хайтов, ПП, 78.
ДРУГОСЕЛЕЦ, мн. -лци, м. Мъж от друго село (в сравнение с говорещия или с някой друг); другоселчанин. По носията се познаваше, че е другоселец. И. Йовков, В АХ, 201. Той бе дошел в Осеново отпреди петнадесет години, но и сега минаваше за другоселец. И. Петров, МВ, 51. Дойдат, да речем, на седянката момци — другоселци, харесат някоя клисурска девойка, па се наговорят да я откраднат. БР, 1931, кн. 4-5, 162.
ДРУГОСЕЛКА ж. Жена от друга село (в сравнение с говорещия или с някой друг); другоселчанка. Майка ми бе другоселка, от Райково. БР, 1930-1931, кн. 4-5, 121. Тя беше другоселка, но пак от едно от близките до Рожен планински села. Д. Талев, И, 204. — Чие момиче си? Тъдявашна ли си или си другоселка? ВН, 1962, бр. 3275, 4.
ДРУГОСЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до другоселец или до друго село (в сравнение със селото на говорещия или на някой друг). Като мина в другоселс-кото землище, той се успокои и тръгна бързо напред. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 304. Той се губеше по другоселските седейки.. Търсеше богата жена и я намери. Един ден писаната Тинка от чуждото село му зашемети главата. К. Петканов, ОБ, 165. Виковете и песните не стихваха. Букетите от горски цветя ръсеха главите на бойците и се сипеха по автомобила, дето останаха другоселските момчета. Кр. Григоров, ОНУ, 151.
ДРУГОСЕЛЧАНИН, мн. другоселчани, м. Диал. Другоселец. Къща — палат! Като нея нямало втора по цялата околия.. И изведнъж току я продал на безценица и бягал да живее по други къщи. Ама я продал на другоселчанин, не щял да я продаде на някого от селото. Ил. Волен, РК, 54.
— Друга форма: другоселченин.
ДРУГОСЕЛЧАНКА ж. Диал. Другоселка. Цончо Марийка искаше,/ и Марийка го искаше,/ пък мама му я не рачи:/ мама му ищи габровка,/ габровка, другоселчанка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 235.
— Друго форма: другоселченка.
ДРУГОСЕЛЧЕ, мн. -та , ср. Умал. от другоселец; малък или млад другоселец. Ра-тайчето, едно мълчаливо другоселче, опако и проклето, ходело с лоши момчета, мъкнело ги на хармана и ги гощавало. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 130-131. Вестна се на два-три пъти в Поляново едно другоселче,.., къосаво, но с яка, връзка и в нови дрешки. Ст. Даскалов, МЧ, 89.
ДРУГОЧЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Другошен. Дай ми, девойко, ши-шона,/../ да пиям, дор се опиям,/ дор си ти кажам.., девойко./ Как са сме другож галили,/ на другочешни години, девойко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 242.
ДРУГОШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е от някога, от едно време; някогашен, едновремешен; другочешен.
— Я да кажете и вие нещо, изпейте някоя песен. Ама стара песен, хе! Другошна... Й. Йовков, Ж 1945, 115.Другошно име.
— Друга форма: другочен.
ДРУГОЯЧЕ нареч. 1. По друг начин; инак, иначе. Мнозина очакват края на войната, за да заживеят другояче, с идеали за друго общество... П. Славински, ПЩ, 166. Моис се оскърби, заряза учението и си потърси работа. Но и не можеше да постъпи другояче. Баща му нямаше пари да го издържа. П. Спасов, ХлХ, 83-84. Чорбаджията тук за нас е подъл.. Можел ли е Ботев другояче да мисли за чорбаджиите, когато народът е дал своята присъда за тях? БР, 1931, кн. 4-5, 157. Оттук, от крепостния зид, полето изглеждаше по-другояче, отколкото от високата стражева кула. А. Дончев, СВС, 638. При еднакви случаи [Ем. Станев] различно реагира. Мислиш, че си го опознал и вярваш, че при ей този случай ще реагира ей така, а той се отнесе съвсем другояче. Ив. Сарандев, ЕС, 160. Когато успеха на Унията показа, че българите знаят и другояче да си решат въпроса, заинтересуваните дипломации, които до сега потушаваха гласа ни .. се стреснаха и побързаха сами да извадят на зелената маса погребаните ни претенции. УД, 27.
2. Остар. В противен случай; иначе, инак. Ако някоя от големите кръвоносни жили ся пореже или ся нарани, течението на кръвта трябва завчас да ся спре, другояче человек умира. НКАФ (превод), 63. Кога
