ДРУГОВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до друговерец или до друга вяра (в сравнение с вярата на говорещия или на този, за когото се говори). Някога тук е била турска, друговерска махала. Д. Тал ев, ЖС, 129. Друговерски обичаи.
ДРУГОВЁРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от друговерец; млад мъж или дете друговерец. Иди, доди, Асане, довечера,/../ има дума да ти продумам, че залибих друго либе,/ ана-долче, друговерче. Нар. пес., СбВСтТ, 546.
ДРУГОЖ нареч. Диал. 1. Друг път, в друго време. Кошков го посрещна по-любез-но от всеки друг път, приготви му закуски, каквито другож не беше му готвил. Г. Ка-раславов, ОХ III, 241. — Сега почакай и ще те нагостим. Това ще е качамак — чудо! Такова нещо не ще да си ял другож. Н. Поп-филипов, РЛ, 9-10. Другож галите пращаха пак войска или на Гръчко, или на Италия. Кр. Пишурка, МК (побълг), 357. — Либе Йоване, Иоване,/..,/ айде при мама да идем,/ мама ще гърло йоздрави,/ другож ме гърло болело. Нар. пес., СбВСт, 208.
2. Някога, едно време. Повниш ли, знаеш ли, как си са галехме,/ галехме, мамехме, другож йот малешки,/ дори до големки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 203. Стани ми, майчо,../..,/ жалничко да ти попея,/., да ми знаеш майчинко,/ как са сме другож галили/ с близно комшиско момача. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 34. Другож не са носили дрехи като сегашните. Ст. Младенов, БТР I, 601.
3. По друг начин; другояче. Не, аз не бях я забравил, но другож си спомнях за нея: или с копнение, или с горест. П. Спасов, ГЛЗЗ, 93.
— Други форми: друго ч, друго ш.
ДРУГОЗЁМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е от друга земя, от друга страна (в сравнение с говорещия или с някой друг); другоземски, чуждестранен, чуждоземен, чуждоземски. Дори търговията на града с прекупчици от далечни земи се въртеше на доверие,.., само с едно ръкостискане между четири очи, макар предводителят на дру-гоземните търговци да наброяваше цели шепи злато. А. Христофоров, А, 215. Около всички долове и височини се строяха укрепления. Там щъкаха и хора в другоземни, скъпи дрехи — това бяха ромейски съветници. Й. Вълчев, СКН, 333. Сам Мохамед са занимаваше с поезията и наградяваше богато и народните, и другоземните поети.
С. Бобчев, СОИ (превод), 81. Елени другоземни пълнят/ нощем горите, а ловците не успяват/ нито един да хванат. Г. Райчев, ЕЦ, 65. Другоземни стоки. Н Рядко. Който се отнася до друга планета (обикн в сравнение с планетата Земя); другопланетен, извънземен. Другоземна цивилизация.
ДРУГОЗЁМЕЦ, мн. -мци, м. Мъж от друга земя, от друга страна (в сравнение с говорещия или с някой друг); чужденец, чуждоземец. По чуждото произнасяне някои думи,.., разбрах, че този човек не беше българин, а другоземец. Ив. Вазов, Съч. IX, 123. Първото нещо, което ще искам от тия чуждоземци, е да се проникнат от нашето уважение пред светините на народа. М. Яворски, ЕСВ, 68. — На хърватите дотегнало да търпят пред себе си властта на другоземците. Т. Шишков, ИБН, 119. Прегази другоземецът с угроза/ усмивката на моя южен край. Бл. Димитрова, Л, 75. // Рядко. Мъж от друга планета (в сравнение с говорещия или с този, за когото гово-ри).
ДРУГОЗЁМКА ж. Жена от друга земя, от друга страна (в сравнение с говорещия или с някой друг); чужденка, чуждоземка. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка. Ив. Вазов, Съч. IX, 1/3. На младия Али предстоеше да вземе съдбоносно решение. Той обичаше тая другоземка с мъчителна страст, на каквато само хората от Изтока са способни. Ст. Дичев, ЗС I, 43. // Рядко. Жена от друга планета (в сравнение с планетата Земя).
ДРУГОЗЁМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Другоземен. Умни и учени хора бяха мнозина от другоземските му спътници. Много земи бяха пребродили, много морета бяха преплували. О. Василев, 33, 27. Колко хубави бяха тия картички! Изписани са по тях и някои чудновати, някои другоземски неща, дето не сме ги виждали по нас. Т. Влай-ков, Пр. I, 211.
ДРУГОМАХАЛЁНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Мъж, който живее в друга махала (в сравнение с говорещия или с някой друг); другомахленец.
ДРУГОМАХАЛЁНКА ж. Жена, която живее в друга махала (в сравнение с говорещия или с някой друг); другомахленка. Снахата ни е другомахаленка.
ДРУГОМАХАЛЁНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от другомахаленец; малък или млад другомахаленец; другомахленче.
ДРУГОМАХЛЁНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Разг. Другомахаленец. За щастие клоните бяха яки,.. Това предпазваше другомахленците от нашите камъни. А. Христофоров, О, 31.
ДРУГОМАХЛЁНКА ж. Разг. Другомахаленка.
ДРУГОМАХЛЁНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Другомахаленче. Днес им предстоеше сериозно изпитание. Щяха да изиграят първия си за тази година мач с другомахленчета-та, които им бяха най-големите съперници по футбол в града. П. Проданов, С, 68.
ДРУГОПЛАНЁТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до друга планета, обикн. с оглед на планетата Земя. Неотдавна.. беше напечатана интересна анкета:
