160. Кой ще управлява тази флота?.. Един му са виждаше много прост, други много почтен, трети много глупав. П. Кисимов, О А (превод), 13. Двамата млади зелени/ един за други родени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 936. Един след други. Един до други.
ДРУГИДЕН нареч. Разг. Вдругиден. Трябва някак да известя, че няма да бъда тая вечер, ни утре, ни другиден. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 99. — Ходи ли на оран? — Утре ще ида за първи път тая есен. — Остави за другиден. Нека малко да опръхне земята, та заедно ще отидем. К. Петканов, X, 57. Той знае, че тази хубава игра, която започна днес, ще продължи и утре, и другиден, че няма скоро да се свърши. А. Гуляшки, Л, 405.
ДРУГИНЯ ж. Остар. Другарка. Другият близък человек на Перикла, философ Анаксагор, бил обвинен, че уж отричал съществуването на боговете,.. На същото обвинение попаднала и любимата другиня на Перикла Аспасия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 135. Вред по земята, дето челове-ците имат отечество и закони, частните добродетели ся раждат от публичните. Там мъжественият и родолюбив гражданин има другиня, вярната и благоразумна гражданка. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод),
7.
ДРУГИЧКО. Разг. Нареч. от другичък; дружко.
ДРУГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от друг; дружки, различен. Мелници мога да правя всякакви! Каквато и да е бедата, която ме сполетява, винаги съм се справял с лекота, ама това, дето ми е дошло на кратуната, е от по-другичка направа, всичко сега е в ръцете на жена ми Цвета. Ст. Вълев, БД ч. II [еа]. Герги: — За момата му ти казвам. Баба Стойна: — Тя, синко, не е като за тебе. Аз ще ти намеря по-другичко, тъй хе! Дето слънце не го е видяло. Митю: — И за мене, бабо, някое тънко, високо, чернооко. Д. Войни-ков, Съч. II [еа].
ДРУГО нареч. Разг. 1. По друг начин; различно, другояче. — Сега.. — помагат — отговаря той на въпроса ми за работата си. — Идват бригади, друго се работи...
3. Сребров, Избр. разк., 226-227. — Аз още вчера ти казах, че ще трябва да се обидат ливадите и да се косят,.. Имам аз верни хора, но друго гледа чуждо око, а друго вижда стопанското. Ц. Гинчев, ГК, 252.
2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. За означаване, че някакво положение, някакви обстоятелства, условия са по-добри в сравнение с предишните, при настъпила промяна; по-добре. Старият човек слезе от камиона, без да бърза, отърси дрехите си и продума: — Виж, тук е друго! П. Вежинов, НС, 26.
— Като две кукувици сме се свили. Като има мъж вкъщи, все е друго. А. Каменова, ХГ, 190. Първят: — Я слушай,.. — да почакаме до утре. — Дене по е друго. Ив. Кирилов, Ж, 52. • В съчет. със си. За усилване.
— Друго си е като сме двама, ще си правим компания по дългия път.
ДРУГО-. Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни със значение: друг (в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори), напр. друго-верие, другородец, другостранец, дру-гокласник, другороден, другокръвен, другогодишен, друговремски, друго-значещ.
ДРУГОВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. 1. Който изповядва друга, раз-лична вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Един русо-фил пишеше от София до Новое время 10: Неумели Русия, която е „приютила“ дру-говерната Финляндия, няма да намери едно местенце за православната България?
С. Радев, ССБ I [еа]. Там живеят друговер-ни племена.
2. Който се отнася до друга вяра или до лица от друга вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Друго-верно училище.
ДРУГОВЕРЕЦ, мн. -рци, м. Мъж от друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг). Двата рода знаеха, че коренът им е един, а само вярата ги дели.., но повече не обичаха да говорят за това. Все пак друговерци бяха. П. Константинов, ПИГ, 128. — Братя, умирам за вас и за България!.. Стар турчин вървеше с наведена глава и си говореше: — Друговерци, гяури, ама жал ми е за тях — млади хора... Г. Караиванов, ЮМ, 113. А женитба с друговерец, като с турчин, евреин и пр., никак не се позволява от народните обичаи.
С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2 182. Марко пие вино и ракия./ Не пие го с бракя и дружина,/ на го пие с турци друговерци. Нар. пес., СбНУ XIV, 329.
ДРУГОВЕРИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Изповядване на различна вяра (в сравнение с вярата на говорещия или на някой друг, за когото се говори).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРУГОВЕРКА ж. Жена от друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с някой друг, за когото се говори). Ако вземеха [мохамеданите] жена друговерка, тя приемаше вярата на мъжа — ставаше мохаме-данка. Б. Несторов, АР, 182. Колкото и да се взираше в царевото лице, виждаше само обичайни човешки грехове, а пък Сара като че не беше друговерка — тъй мило и хубаво се червеше моминското й лице пред погледите на хората. Ст. Загорчинов, ДП, 255.
