ДРУГАРУВАМ, -аш, несв., непрех.
1. Дружа (в 1 знач.). Познавах приятеля си много добре. Още като ученици в гимназията другарувахме. Е. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 8. Николай Лилиев беше голям човек,.. Йние всички, които сме имали възможност да се срещаме и другаруваме с него, винаги сме били щастливи, че имаме за приятел такава изключителна и чиста личност. А. Каралийчев, С, 235. Той другаруваше с младежите и често бе канен на пиршествата ни на къра. Ив. Вазов, Съч. X, 115. — С кречеталата другарувам аз тук, а човек с какъв другарува, такъв и става! Г. Марковски, СК, 170. Ойвода [войвода] дума Тодори:/..,/ йето ми една година/ходихме, хайдутувахме,/ ходихме, другарувахме,/ ама не сме са питали,/ кой женен и кой неженен,/ кой годен и кой негоден. Нар. пес., СбНУ, XXVII, 308.
2. Остар. Прекарвам заедно с някого при някакъв случай, обикн. по време на пътуване; правя си компания с някого. Тя се бояла да не би да срещне някой турчин и се озъртала плахо дано зърне пътник българин, да другарува с него. Ив. Вазов, Съч. X, 159. Доде не другаруваш с човек на път, не можеш го позна. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 145.
3. Прен. Индив. Имам еднакви качества с нещо, изравнявам се по качествата си с нещо. Но аз не знам друга [народна песен], в която тъй кротко и с такава скръбна нега да е даден израз на чезненето за любов. Тя може достойно да другарува само със знаменития Шекспиров стих, вложен като въздишка в устата на Джулиета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 52. другарува се безл. от другарувам в 1 и 2 знач. Нещо се беше променило у Дихан,.. Да се другарува с него беше трудно. Л. Петков, ПЛ, 9.
ДРУГАРУВАНЕ, мн. няма^ ср. Отгл. същ. от другарувам; дружене. Йордан обичаше да идва в нашия кръг — все млади и ентусиазирани хора. През време на това другаруване сме беседвали и на литературни теми. А. Страшимиров, СбАСЕП, 335. Уверявам те, че ако не идех във Варна, а се повърнех назад в София — между мене и него щеше да остане само едно приятно възпоминание за добро другаруване през пътуването. Ив. Вазов, Съч. XXI, 112-113.
ДРУГАРУВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Другаруване. Понеже Юдит бе толкози любезна да каже, че моето друга-рувание й е приятно, то ний заедно излязохме из къщи. ССГ (превод), 63.
ДРУГАРЧЕ, мн. -та. 1. У мал., понякога галъов. от другар (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Децата бяха свикнали с живота в класната стая и всяко бе си намерило другарче. Ил. Волен, РК, 16. — Какво четеш, миличко другарче? Ив. Вазов, Съч. III, 144. Аз искам да ми бъдеш другарче. Всичко да ми казваш и всичко да ти казвам. Ти знаеш какво ме интересува у тебе — моралните придобивки! Ст. Грудев, АБ, 202. — Гавриле, верно другарче,/ Коя ти мома хареса? Нар. пес., СбВСтТ, 1022. • Пролет, пролет иде!/Зла-тно минзухарче / над снега се види —/ първото й другарче! Ив. Вазов, Съч. III, 208.
2. Разг. Ирон. или пренебр. Другар (в 4 и 5 знач.). — Това са износени машини, другарче. Всичко можеш да очакваш от тях. Л. Станев, ПХ, 39. — Я бе, другарче! По още две бири! ВН, 1959, бр. 2456, 4. Е, трябва да се направи някаква малка услуга на господата от полицията. Да се посочат имената и адресите на другарчетата. Защо не? Нали трябва да се изкупят предишните необмислени увлечения. Ив. Остриков, ППА, 14. — Охо, братле, остави и за нас! — каза Шомпола и дръпна бутилката от ръцете ми. — Баща ми няма изба, взеха му я другарчетата — добави той и надигна бутилката. Сп. Кралевски, ВО, 57.
ДРУГАРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от другарче (в 1 знач.). Сиво, бяло гъ-лъбченце, покажи на другарченце как мъ-нат лен. Ст. Младенов, БТР I, 600. — Я попитай другарченцето си защо плаче.
ДРУГАРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. Дружа, другарувам (в 1 знач.). Момата не е само негова [на мъжа] любовница, а и бъдеща съпруга, която ще дели с него труда на живота, световни радости и мъки, която ще другари с него до смърт. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 58. Аз от дете с тез птички другарях, / че дивни бяха песните им прости. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 74.
ДРУГАРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Другаря. След малко време гледам аз, че мой Джуро се другари с един наш нишки хайутин и шушука се с него. Не ми са хареса това познанство и аз, като майка, заисках да дозная за какво се е подружило моето дете с тоя безкъщник и какво разговарят между себе си. Л. Каравелов, Съч. IV, 80.
ДРУГАЧКА ж. Диал. Другарка, дружка. Ей море лудо, да младо!/ Снощи съм било за вода/ с моите верни другачки;/ майка ти стоеше на порта. Нар. пес., СбБрМ, 498. Стани ми, стани, галена Радо,/ веке се, Ра-до, пладнина стори,/ старите баби телци тераат,/ твойте другачки на вода одат. Нар. пес., СбБрМ, 450. Ти си земи гиздава девокя,/ яз ке зема друга й другачка,/ ем другачка, братко, ем комшика! Нар. пес., СбНУ, ХЬУ, 347.
ДРУГИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Друг. Вместо него, той зачу други шум, шум от човешки стъпки. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 174. Един на мама беше моят Златко. Немах си ни син други, ни дъщеря. Т. Влайков, Съч. I, 34. Повярваха хората и кое от болка, кое от срам, още същата зима ожениха Елена за други. И. Йовков, СЛ,
