пусна и една голяма слабост,.. Той прояви незачитане на другарския колектив и си позволи някои действия въпреки изрично-то решение на другарите си. П. Вежинов, СО, 200. Дали ще мога думи да намеря,/ да ви опиша с гиздави бои/ каква другарска, весела вечеря/ във наша чест колхозът устрои? Н. Марангозов, ЯВ, 99. — Ой ви вази, свиралджии,/ цигулари, кавалджии,/..,/ завъртете буйно хоро,/ буйно хоро колибарс-ко,/ хем комшийско, хем другарско. Ц. Цер-ковски, Съч. II, 124-125. А когато тежко стане/ на моето сърце, то ща найда братска душа/ и другарски ръце. Л. Каравелов, Съч. I, 41. И не един сал път прогонвани летяха/ назад, през трупове другарски. П. П. Славейков, СбМис, 20. Другарска шега. Другарски поздрав. Другарска трапеза. Другарска среда.
2. Който е присъщ, свойствен на другар (в 1, 2 и 4 знач.), който се отличава с доброжелателност, загриженост, готовност за помощ и под.; дружески, приятелски. Един вик на протест, на клетва за другарска вярност, един вик на обещание, че живите ще продължат делото на своите разстреляни другари, се изтръгваше от хиляди гърла. Г. Караславов, Т, 84. Учениците го [учител Гаврил] обичаха заради свободното му и другарско отношение към тях. Ив. Волен, МДС, 62. Знаеше се, че му е правил другарски бележки неведнъж. Ст. Даскалов, СЛ, 531. Другарска атмосфера. Другарска критика. II Който изразява чувство, отношение на другар; дружески. Другарски поглед. Другарска усмивка.
О Другарска среща. Предимно в периода след 1944 г. до 1989 г. — организирано събиране на лица от един колектив (сегашен или бивш). Много работници от строежа — повечето младежи — се бяха събрали на другарска среща в ресторант „Девети септември“. С. Северняк, ОНК, 41. Будевска често е била канена за участие в другарски срещи, вечеринки и утра, уреждани от тес-няшката театрална трупа, и тя всякога с радост се е отзовавала. Ст. Грудев, АБ, 195. Другарска съд, мн. другарски съдилища. 1. У нас след 9.1Х.1944 г. до 1989 г. — обществен орган най-малко от 6 члена, избиран от участниците в даден колектив за разглеждане на прояви, които се считало, че нарушават социалистическата законност и взаимоотношения.
2. Членовете на този орган. Другарският съд се разположи зад масата, ищецът и ответникът на първия ред, публиката — зад гърбовете им. Р. Михайлов, ПН, 96.
3. Преди 9.IX. — такъв неофициален орган, избран в комунистическите среди за разглеждане на нередни прояви на участниците в антифашистката борба. Калитко изстина от този внезапен и хладен обрат у командира. Следния миг той бе готов да скочи и да признае увлечението си. Но думите на
Червенокосия го задържаха: — Ще видим. Работата ще се обсъди от другарски съд. Ив. Хаджимарчев, ОК, 460. — Раненият другар не се оставя на полесражението за гавра на враговете! Ако е виновен — той се съди! От наш, другарски съд. Може и да се разстреля, но с наш, свой куршум. О. Василев, Л, 73.
ДРУГАРСКИ нареч. 1. Понякога в съ-чет.: По другарски. По начин, присъщ на другар или на другари (в 1 и 2 знач.). А ние, учителите, се радвахме много, че заживяхме сговорно и другарски. Ал. Спасов, С, 7. Неговото чело е комай винаги малко свъсе-но, но той се усмихва другарски приветливо. Г. Караславов, ПМ, 32. Той отново другарски му подаде ръка и се залови от все сърце да му съдействува. Т.Влайков, Съч. III, 185.
2. Рядко. С другар, със спътник. Пътувахме другарски двоица — бай Ганьо и аз. Ал. Константинов, БГ, 75. —Да. Аз бих желала да земем и Трайчева,.., та другарски да пътуваме. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 128.
ДРУГАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Другарски чувства и отношения; дружба, приятелство. Той си помисли, че никога не може да обича повече нещо друго от другарите си, от строителите, които сега всичките са се събрали и всички са готови да дойдат, за да ги спасят. Няма по-силно другарство от миньорското! Т. Монов, СН, 230. Спомням си, че години наред никакви раздори не помрачиха другарството между една дружина от хъшове. А. Каралийчев, С, 271. И близо един до друг, в топлата вълна на другарство и обич,.. — ние се чувствуваме тъй добре. Й. Йовков, Разк. II, 181. Бойно другарство.
2. Рядко. Дружене, дружба, другаруване. Навикнал на другарство, той постоянно се луташе между другите коне, но тия дребни и зли животни присвиваха уши и негостоприемно отпъждаха от себе си тоя странен чужденец. Й. Йовков, Разк. I, 237. Той, ду-шегубец хвърковат,/../ забулен под титлата цар на небето, -/ над гостите си люто се изсмял/ и ги изял.../ Таквоз е то, другарството със големците, ето! Ст. Михайловс-ки, ЖС, 35-36.
3. Остар. Присъствие на някого при друг при някакъв случай, за да има с кого той да общува, да не е сам; компания. Господин Михайлов е възхитен, че ще може да ми услужи с другарството си из пътя. Хр. Смирненски, Съч. III, 16. Там се простих с него и го поблагодарих за другарството дотука. Ив. Вазов, Съч. XV, 69.
О Правя другарство някому. Остар. Прекарвам заедно, съм с някого при някакъв случай, за да има с кого той да общува, да не е сам; правя компания. Четвъртото лице, що ми правеше другарство, бе един ученик от пловдивското реално училище. Йв. Вазов, Съч. XVII, 106.
