ко, сещам аз, последний нас настава, нас сбогом и от теб, и от света да зема. П. П. Славейков, Худ С I, 108. // Жена, която заема равно положение с някого в обществото или в даден колектив. Жената няма да бъде робиня и работно добине, а другарка и съратница на мъжа. А. Каралийчев, НЧ, 33.
3. Жена по отношение на някого, с когото е свързана случайно, при определени условия или обстоятелства, или която съпровожда някого, за да не е сам той. И тъкмо си мислех, не това лято ще си понина, сестро, и се домъкна братовнедка му, парясницата от София. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Чудомир, Избр. пр, 204. Човекът нул още по-грозно нещо: Красимира ходела между болярите и ги насъсквала против царя... Сега я търсят под лист. Щом я фанат, ще бъде веднага постригана, та да бъде Теодорина другарка в манастира. Ив. Вазов, Събр. съч. XVII [еа]. Бяхме решили да вземем една българка като другарка на мис Стоун. Ние наистина искахме да се държим с нея колкото е възможно по-добре. М. Мавродиев и др., ИЕМЧ (превод) [еа]. • Обр. Мизерията бе негова вярна другарка от дете до пресния гроб, който го погълна. Г. Бакалов, Избр. пр, 361. Ей, шейнице/ моя малка,/ моя пъргава/ другарка,/ по планинските/ плещи/ сняг блещи. Елин Пелин, ПБ, 102-103. // Спътничка. Той слезна по трите каменни стъпала и се кани на файтона. Веднага и амазонката се метна и седна от ляво на Кръстевина,.. — Що ми турнахте тая жена? — обърна се той към ония, които му натрапиха другарката. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199-200.
4. Жена — идеен и политически съмишленик (обикн. от социалистическа или комунистическа партия); съратничка, съидейни-ца. Жертва на едностранчиви възгледи за живота, ние тогава дирехме само идейната другарка, ниито достойнства се състояха само в това, не е прочела няколко книги върху борбите за обществено равенство между бедни и богати или върху свободата на жената и човешката личност. Ив. Кара-новски, Разк. I, 88. „При заминаването си за Америка по-голямата част от домашния си гардероб остави на мене за раздаване. Много наши другарки, излизайки от затвора през 1937 година, получиха и от нея [Бу-девска] по нещо.“ Ст. Грудев, ББ, 67.
5. В периода след 1944 г. до 1989 г. у нас — официална форма за назоваване или обръщение към жена, независимо от служебното й положение, възраст и др. — Не ти ли се спи бе, другарко? Стига си бъбрила, хайде лягай! К. Калчев, СТ, 71. — Ще ме пуснете, защото не знам какво ще направя! — Не може, другарко! Не е позволено! В. Пламе-нов, ПА, 12 .В същия този дъждовен пролетен ден Надежда Кочева-Лукова, суха, висока другарка с навита на кок коса.., осигуряваше мероприятието „Литературно четене“. Ч. Шинов, БС, 40. — Къде са границите на блока? — запита Йолка стърчащата до нея Саша. — Тука, другарке, тука!
— побърза да отговори Лекова. Ст. Марков, ДБ, 262. • Обикн. пред фамилно име или пред название на професия, длъжност, чин — форма за учтиво назоваване или обръщение към жена у нас след 1944 г. до 1989 г. Другарката Райна Кабакчиева казва, че е имало жени, които са гледали „Нора“ повече от десет пъти само заради Бу-девска. Ст. Грудев, ББ, 62. Обърнете се по този въпрос към другарката директорка. • Разг. Членувано — форма за назоваване на учителка или обръщение към учителка в същия период.- Казах, че там е открит първият театър. Това го няма в учебника и всички се пукнаха от завист. Другарката каза да го повторя още един път, та да го научи целият клас. П. Незнакомов, МА, 20.
— Другарко, няма ли да имаме домашно за следващия път?
6. Съпруга; дружка. — Работи [мъжът] на строежа от осем месеца.. Другарката му работи като диспечер също на строежа. Г. Крумов, Т, 16. В музея ще бъде отредено място и за дейността на другарката на Кирков — Тина Киркова. ВН, 1958, бр. 2251, 4. • Женската от двойка животни или птици. Щъркът размаха дългите си криле и се впусна полегато, без да ги мърда вече, та кацна пак при другарката си. Ц. Гинчев, ГК, 228. Двата славея заставаха всеки срещу своята другарка. Елин Пелин, Съч. П, 130.
О Другарка в живота. Ритор. Жена, съпруга. Нима не подхожда тя [Лора] за другарка в живота му [на Яворов] ? Нима не е онази предана, покорна жена, от каквато той има нужда за суровата българска действителност? М. Кремен, РЯ, 466.
ДРУГАРЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Другарство. — Негова милост да ви е брат нещо?.. — любопитствува още Диньо за младия човек.. — Съвсем не.. — Аха! Тъй, тъй! Е, хубаво, другарлък значи. К. Константинов, ПЗ, 26.
О Правя другарлък. 1. Простонар. Дружа, другарувам с някого. Земята е харна — хората се изюдиха. Гледаш го — през деня набожен, на хората сметка държи, ако се не прекръстят, а през нощта и с дяволите другарлък прави... Г. Караславов, СИ, 299.
2. Остар. Прекарвам заедно, съм с някого, за да има с кого той да общува, да не е сам; правя компания. — И аз ще ти правя другарлък, прибави любезно Рачко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 173.
ДРУГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на другар, който се отнася до другар (в
I, 2 и 4 знач.). Оттам [блатото] до птиците долитат другарски привети, радостен зов на техните другарки. Елин Пелин, Съч.
II, 189-190. Но Андреев в същото време до
