ги предаде на турците в ръцете. Ив. Вазов, СбНУ II, 1-2. Не се съгласиха нито те, нито отпосле и другарите от земледелската група. Ал. Стамболийски, ДС, 8.
5. В периода след 1944 г. до 1989 г. у нас — официална форма за назоваване или обръщение към мъж или (в мн. ч.) към мъже и жени, независимо от служебното положение, възраст и под. Другарю, готвите ли се за стачката? К. Петканов, В, 244. — Хей, другарю, ти какво решил си с чука? Хр. Смирненски, Съч. I, 34. Другарите от града им се изсмяха право в очите и рекоха, че с тия работи шега няма. М. Иванов, Д, 19. Христо се спусна по стълбата. И що да види — на покрива се бяха изкачили отговорни другари от Министерството на вътрешните работи. А. Каралийчев, ТР, 54.
— Божичко, колко много си чел! Не съм срещала в живота си такъв начетен другар. К. Георгиев, ВБ, 31. • Обикн. пред фа-милно име или пред название на професия, длъжност, чин — форма за учтиво назоваване или обръщение към мъж у нас след 1944 г. до 1989 г. Има думата другарят Драган Цанков, председателят на селсъве-та. Кр. Григоров, Н, 25. — Другарят учител право каза, че ние тази вечер няма да изменяме курса на партията, а ще си разпределим работата. X. Русев, ПС, 86. — Разрешете да остана, другарю полковник. П. Вежинов, ВР, 61. — Е-е, какво ще кажеш, другарю Обретен? — попита го главният от гостите. Ст. Даскалов, ЕС, 139.
6. Обикн. в периода след 1944 г. до 1989 г.
— съпруг. — Имам нужда от помощта ви, по-прово от помощта на другаря ви — смутено започна тя,.. — С моя другар сме в обтегнати отношения, а това е... въобще лошо. X. Русев, ПЗ, 106. Тя се пробужда и разбира, че целият й съпружески живот е бил построен на заблуда: смятала е другаря си за издигнат, достоен човек, а той се оказва жалък, с дребна душа себелюбец. Ст. Гру-дев, ББ, 61. Омъжих си тук.. Другарят ми винаги се старае да ми помогне. ЖД, 1969, кн. 11, 17. „Дай ми, боже, верън другар, / ве-рън другар, първо либе.“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 203. • Мъжкият от двойка животни или птици. Една гургулица наблизо усърдно и нежно зовеше другаря си. Елин Пелин, Съч. III, 51. — Другаря си вика, търси го [соколът] — каза пак крагуярят. — Убиха го проклетите му безверници, гръм да ги удари! Ст. Загорчинов, ДП, 299.
О Другар в живота. Ритор. Мъж, съпруг. Другар съм с Михалко. Диал. Ненормален съм, луд съм.
ДРУГАРЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от другаря и от другаря се; дружене, дружба. Детето е расло и свиквало на мъл-чаливост, усилвана още повече и от гриж-ливостта на родителите да го отстранят от другарене и игра с връстници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.
ДРУГАРЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. галъов. от другар; другарче. Дядо Господ си се разхождал по гори и по поляни и радвал се наистина, но все му било криво, като си нямал другарец да се разговаря с него и да прекарва времето си весело. Нар. прик., Христом. КМ II, 186.
ДРУГАРИН, мн. другари, след числ. -а, м. Остар. и диал. Другар. Ако ученикът направи някоя погрешка, то негови съдии биват пак децата, които разгледват и решават важността на погрешката и наказват своя другарин по своите понятия. Знан., 1875, бр. 8, 125. Аз останах само с пет дру-гарина и станах им войвода. П. Хитов, МП, 61. Ако до днес живей там в тихия роден кът/ другарин мой връстник, все негли някой път/ ще си припомня той,../../ тез чудни приказки и песни как съм аз/ разправял. П. П. Славейков, КП ч III, 5. Отговара Гю-ровото либе:/../ Язе съм ти най-верен другарин — / що е да е, менека прикажи! Нар. пес., СбНУ XLIV, 68. Войник трапеза не знае,/../ Морава му е постелка,/.. Тънка му сабя — другарин. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 11, 1038.
ДРУГАРКА, зват. -о и (простонар.) -е,
ж. 1. Жена по отношение на някого, с когото я свързва често общуване, взаимно доверие, привързаност, преданост; приятелка, дружка. Почна да поизлиза с другарки на разходка, на кино, по екскурзии. М. Грубеш-лиева, ПП, 139. Двете неразделни другарки в тия тежки минути си припомниха своите първи стъпки към балкана. К. Ламбрев, СП, 97. Ней е тежко като мисли, че ще се раздели от свои, от роднини и другарки, че ще се отдалечи от бащина и свекрова къща. Т. Влайков, Съч. I, 298-299. Че кой ще стане причина,../ с либето да ни раздели?/ Моите мили другарки,../ другарки и приятелки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 207. • Ляс-товичките, весели другарки на пролетта, се стреляха ниско над покривите и цвър-тяха радостно около гнездата си. Ив. Вазов, Съч. VII, 96. В тази отдалечена вила само котката ми е другарка. // Обикн. със съгл. опред. Жена, на която може да се разчита, която е готова да помогне и услужи при нужда. И наистина жената е домовни-ца,.., стопанка и най-вярна другарка на мъжа. У, 1871, бр. 1, 271. Българката съща наша,/../ вярна, искрена и чиста,/ в радост, скръб другарка мила. Ив. Вазов, Съч. II, 86.
2. Жена по отношение на някого, с когото е свързана с обща работа, общи интереси и цели; дружка. Притесняваше се вкъщи,.. Затова пък, щом се намереше между другарките си, между добрите и сърдечни хора от стопанството — [Елисавета] разцъфтяваше като стайно цвете, изнесено на простор. А. Гуляшки, МТС, 303. Делегацията се завръщаше. Всички работнички настанаха, заобиколиха другарките си, задаваха въпроси. П. Спасов, ХлХ, 120. Другар-
