1925, 2-3. Всички го зоват поет.., но сърцето му го влече съвсем на другаде. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 10. // В други обстоятелства, факти и под.; на друго място. Всичко това все пак не е толкова лошо. Лошото е другаде: че лисичето никога, никога не може да се срещне с лисица и никога не ще има нито другар, нито другарка! Ем. Станев, ЯГ, 45. Великото и хубавото е другаде и то именно ни поразява и плени. Това е мъжественото и гордо шествие към смъртта. Й. Йовков, Разк. III, 116.
ДРУГАР, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, съкр. др., м. 1. Лице по отношение на някого, с когото го свързва често общуване, взаимно доверие, привързаност, преданост; приятел. — Защо днес не си весел?.. — С тебе сме верни другари, защо не ми кажеш болката си? К. Петканов, X, 164. Двамата неразделни другари от детинство, които досега толкова често бяха мислили един за друг, сега не чувствуваха никаква охота да се разпитват. X. Русев, ПС, 94. Весел ма гледат мили другаре,/ че с тях наедно и аз са смея/ но те не знаят, че аз веч тлея/ че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. — Я доди, либе, я доди, / я тая вечер, я друга! / И другара си доведи, / другара за другарката. Нар. пес., СбНУ XXV, 15. // Обикн. със съгл. опред. Човек, на когото може да се разчита, който е готов да помогне и услужи при нужда. Достоен другар и сътрудник на отца Паисия в полето на народното ни свестявание беше и преосвещеният Софроний. Р. Каролев, УБЧИ, 149. Работата го увличаше, той не чувствуваше никаква умора, само му липсваше един по-здрав другар и помощник, врял и кипял в партийните работи. Г. Ка-раславов, СИ, 148. — Брате Йовчо, ние Станка изтървахме,..: но аз искам сега да я изтръгнем пак от душмански ръце; ставаш ли ми другар? Ил. Блъсков, ЙС, 31. Ти оставаш тук на село/ слушай своя дядо стар/ слушай го и той ще бъде/ твой зак-рилник и другар! Ив. Радоев, КХЛ, 4. — Йо-гън гори йо планина/ да ида, мамо, да вида?/— На ти, майка, верен другар/ та иди, майка, та види. Нар. пес., СбВСт, 292. С добър другар и в зло време весело. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 368. В нужда се другар познава. Погов. • Ли си имаше във село/ и един другар любим./../ Тоя близък скъп приятел/ беше кученцето Чен. Ив. Радоев, КХЛ, 6.
2. Лице по отношение на някого, с когото е свързано с обща работа, общи интереси или цели. Когато от улицата чу първите празнични звуци, почувствува нужда да види другарите си от завода и да сподели щастието си с тях. Д. Кисьов, Щ, 524. На войниците извиках, че е срамота да мислят за шеги и за смях на две крачки от труповете на убитите си другари. Й. Йовков, Разк. II, 84. Те съзнаваха нуждата да направят час по-скоро това, за да помогнат на другарите си от гората. Д. Димов, Т, 616. Горо, го-ро, майко мила/ толкоз годин си хранила/ мене, горо, юнак стари/ с отбор момци и другари. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. Боен другар. Фронтови другар. II Човек, който заема равно положение с някого в обществото или в даден колектив. Мъжът и жената да бъдат другари, а не господар и робиня по-корна. Д. Талев, ПК, 256. Той [Франц] виждаше как всеки ден Ян Бибиян напредваше, радваше се от сърце и се отнасяше с него не като с чирак, а като с другар. Елин Пелин, ЯБЛ, 16.
3. Лице по отношение на някого, с когото случайно е свързано при определени условия или обстоятелства. Затворникът не престава нито за миг да бъде напълно откъснат от света и хората. Той може да разговаря само със своите другари по съдба. Ем. Манов, ПЯ, 74. Малко другари имам на трапезата. Две стари германки, едно гърче,.. и една млада швейцарка, гувернантка на две деца. Ив. Вазов, ПЕМ, 84. Ние бяхме сами в една малка стая на болницата. Другарят ми, млад подпоручик, току-що ми беше разказал как е бил ранен. Й. Йовков, Разк. I, 143. • Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила.. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава. Елин Пелин, Съч. I, 150. • Обр. Кавалът е неразделен другар на българските овчари. Пеене V кл, 81. Постоянният другар на работниците — Работнически вестник — изпълва още една година от основаването си. РВ, 1909, бр. 87, 27. Не че ония години са били лишени и от мъки, и от горчивини. Имало ги е — те са другари човеку от люлката още. Ив. Вазов, Съч. X, 151. Аз си имам за другар / на пояса остър нож. Хр. Ботев, Съч. 1875, 30. // Спътник. Повика младият човек вуйча си за другар по пътя и двамата тръгнаха по села и градове. А. Каралийчев, МО, 12. Аз се уплаших, че този излизан франт с донжуански мустаци можеше да пътува с нас и щеше да ни се натрапи за другар. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 25. Не е самг— има си другар. СбНУ XI, 154.
4. Идеен и политически съмишленик (обикн. от социалистическа или комунистическа партия); съратник, съидейник. По лицата на всички партийни другари се четеше загриженост. Кр. Григоров, Н, 132. След едно голямо селско събрание, което имахме напоследък в клуба, той заповяда на селските пъдари да арестуват няколко наши другари. Кр. Велков, СБ, 92. — А той.. Матъо Христов., здрав ли е? — Беше здрав. Сега може да се е разболял от нещо. — Не, аз питам, здрав ли е като другар, като комунист. Д. Ангелов, ЖС, 106. Всички, що се познаваха малко или много с Бойча, стояха на тръне, а другарите му по идея чакаха издайство или друга фаталност да
