(другите). Остар. 1. Без отделяне на специално внимание, наред с други по-важни неща. В това писмо.. Апостолът разкрива между другото и намерението си да свика общо събрание в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 244. Една от колежките й, майка на тригодишно момченце, бе казала уж тъй, между другото, че са канени с мъжа си на сватба в Самоков. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 18. В Букурещ Добровски се срещнал между друго и с котленчанина Анастас Кипиловски, когото познавал още от Сливен. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 319. Тия дни тука много жални известия идат от нашите страни отвъд Балкана; казват между другите, че в Карлово башибозуците изсекли християните. АНГ I, 160. 2. Като вмет. израз. За прибавяне на една изказана мисъл към предходна или за вмъкване на нова мисъл за уточняване; освен това, покрай това. Между другото, той беше ми разказал, с каква голяма скръб и в какво отчаяние той е обикалял като бродник но-ще около училището, затворено и занемяло завинаги. Й. Йовков, Разк. III, 124. Между другото, аз ти бях описал първата ми среща с нея. Кр. Велков, СБ, 94. От друга <страна>. Като вмет. дума или вмет. израз.
1. От една страна,... от друга страна. За противопоставяне или съпостаняне на два факта. — Болярите са потисници ваши. Татари от една страна ви палят и грабят, цар и боляри от друга страна ви събличат. Ив. Вазов, Съч. XXI, 13. Цветина майка се досети, че Иваница нарочно е дошла у тях да поразпита, и това от една страна я поласка и зарадва, от друга пък й стана мъчно. Елин Пелин, Съч. III, 118.
2. За обръщане внимание на нов факт, ново обстоятелство освен посоченото преди това. В обора не можеше [Росинка] да се скрие някъде, а и където и да се скриеше, щяха да я намерят — нали именно нея търсеха? От друга страна, вратата на прилепения до къщата обор щеше да я изведе пак на открито място. Д. Ангелов, ЖС, 281. При другото. Остар. Като вмет. израз. За прибавяне или преход от една изказана мисъл към следваща или за вмъкване на нова мисъл за уточняване; между другото. При другото Райка беше още хрисима и срамежлива мома. Т. Влайков, РЙ I, 43. При другото, при-туряше се и страхът да не би някой да излезе из градината и да я види тука самичка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 204. С други думи Книж.; С други речи. Остар. Казано по друг начин; тоест, сиреч. Лошо е това, дето си мислиш, че тази работа ще стане ей така, на бърза ръка. С други думи, скръствай ръце и чакай! Д. Ангелов, ЖС, 91. Нейната строгост бе позната на цяло село и може би затова никой не се захващаше да дели мегдан с нея. С други думи, в Бохова нямаше човек, който да я покори. Сл. Трънски, Н, 134. Но българският напредък има нужда от средства, .. с други речи, тряба богатство. Ч, 1871, бр. 12, 361.
ДРУГ, (рядко) другът, друга, мн. други и друзи, след числ. друга, зват. друже, м. Остар. Приятел. Димитър, като й разправи посоката на болницата, се затече да стигне другите си, които се бяха запътили към казармата. Йв. Вазов, Съч. VII, 111. Светът е наш! Не бой се, друже! Н. Вапца-ров, Избр. ст, 1951, 119. — Че как да не са благодаря, друже Тодоре, кога синката ми работа ма радва и весели? Ил. Блъсков, ЗК, 179. Стар друг враг не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131. Без друзи любезни сичко е печално! — / Ведно с тях умира и нашият дух. Г. Софиянец, П, 11.
ДРУГАДЕ нареч. 1. На друго, различно място, в друг район или участък, не тук или на посочено преди това място. — Помнете вратичката вдясно, да не се вмъкнете другаде. Ем. Станев, ИК I и II, 182. Човек кога е на кон, другаде не изстива, защото е загърнат, облечен, ама колената му изстиват, вятърът ги прокарва. Й. Йовков, ЖС, 41-42. Краличът помисли, че тия звукове идеха от другаде. Ив. Вазов, Съч. XXII-XXIII, 28. Нямаше през де другадеида минат, освен през Антимово. Й. Йовков, В АХ, 5. // На други места. Беше топло и светло. Водата ставаше на места зеленикава, другаде — тъмносиня. С. Кралевски, ВО, 17. В Търново, в София, в Кюстендил и другаде мохамеданите се покръщават. Г. Бенев, БК (превод), 84-85. // В друг случай, при друго положение, и под.; на друго място. Напразно Иванчо Йотата,.., го уве-рявяше, че метода е едно, а методия друго, и че граматиката всякъде другаде дава да се пише, само не в метода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. А народът ни ще има от библиотеките във всички отрасли на културата несъмнени облаги. Това е едничкият истински път: чрез библиотеките за книгата, писателя и народа. Другаде ще се изкажа по-подробно. Р, 1926, бр. 231, 3.
2. В друга, различна среда, друго общество, извън посоченото; на друго, различно място. Другаде — в най-мило семейство, уж близко по душа, ум идеи — винаги си гост — no-далече от салона не те пущат. Г. Стаматов, Разк. I, 101. — Ти не си човек за моята къща, върви си дири късмета другаде. Ем. Станев, ИК I и II, 174. Да беше другаде, отдавна щеше да се е основало някое Ботевско дружество и ботевистична-та проблематика ще е вече достойно разработена. Н. Шейтанов, БР, 147.
3. В друга, различна област от живота, в друга поредица от представи и мисли; на друго място. Те дори не ги и погледнаха. Тя-хното внимание беше другаде. Й. Йовков, СЛ, 6. Извивките на каваЛските звуци се нагаждат в песни от само себе си. Той ги не търси. Той се не вслушва в тях. Неговата мисъл го унася другаде. Т. Влайков, Съч. I,
