ум (акъл) идвам. Диал. На различно мнение съм (ставам) от някой друг или в сравнение с минал момент. — Стига, вол е, не е човек!
— ще я [мама] сгълчи тате. — Вол, ама къща хранеше. Ще видим сега кой ще ни засее. И тате понякога омекваше, идваше на друг ум и не можеше да го прежали. Г. Краев, СКТ, 33. Някой и друг. Разг. Няколко, не голям брой. И там [в Брашов и Темешвар] се трепеха със задружна работа да припечелят някоя и друга жълтица. А. Каралий-чев, С, 96. Тома не узна болестта й .. Но след някой и други месец започна да се тревожи. А. Гуляшки, ЗР, 354. Вмесва се предпазливо в разговора, за да каже някоя и друга духовита дума. К. Величков, ПССъч. I, 72. Нямам си друга работа. Разг. Пре-небр. 1. Със следв. изр. със съюз та, че. Не съм свободен и не мога да се занимавам с празни, безсмислени неща. Нямам си друга работа, та ще взема да чета детски приказки. 2. В изр. със съюз ако, като, щом. Свободен съм, мога да се занимавам с празни, безсмислени неща. Пристъпвайки от крак на крак, .. дългокракият Тинчо мърмореше под носа си: — Взехме го в звеното, взехме си и белята .. — Надува се като фазан, а ти го чакай, ако си нямаш друга работа... П. Проданов, С, 7. 3. За изразяване на неодобрение, критика към неразумна, необмислена постъпка. — Тоя, белият [пес], сигурно сам си е свалил клечката [от синджира]. — Па он друга работа нема. Д. Цончев, ОТ, 151. Обръщам / обърна друга страна. Остар. Почвам да говоря или да действам по съвсем различен начин, обикн. противоположен на досегашния. И Таймс преди няколко дни говорил, а сега на един път обърна друга страна. БДн, 1857, бр. 8, 29. Обръщам / обърна другия край. Разг. Пристъпвам към строги мерки, почвам да действувам строго, да прилагам сила, бой.
— Слушай, татко, като си дойде мама, да не вземеш да изтърсиш, че имам шестица. Ще кажеш: „Тройка ..“ И ще кажеш още: „Трябва вече да обърнем другия край и да почнем с бой...“ П. Незнакомов, МА, 20. За него важеше да си гледат работата .. Но виж, ако войниците речаха да пакостят на султана, .., властта обръщаше другия край. Дебелия. Падишахът ги наказваше. В. Мутафчиева, ЛCB I, 71. Обръщам / обърна друг<ия> лист (друго<то> листо). Разг. Почвам да говоря или да действам по съвсем различен начин, обикн. противоположен на досегашния. Тя отведнъж се досети, че не трябва да навира сега своето тегло, причинено от Ралчо. Затова обърна другия лист: — И защо, Боже, са тия разправии, като всички ще идем в една и съща земя? Ст. Даскалов, CЛ, 131. А той [тате] без всякаква деликатност, хоп за ушите. Дори и пляска! .. Тогава обърнах другото листо
— казах му, че ще избягам. Ст, 1966, бр. 1041, 1. Като .. никакъв успех добиха тия техни клевети, тии обърнаха друго листо. БДн, 1857, бр. 7, 27. От другата страна на барикадата. В противоположния по идеи лагер, на противниковата страна. Винаги могат да се намерят хора слаби, неустойчиви, страхливи, които да се поддадат на врага, да преминат от другата страна на барикадата. Е. Каранфилов, Б III, 302. Утвърждавайки или отричайки комунистическия идеал и социалния прогрес, всъщност застават от едната или от другата страна на барикадата. М. Миланов, ТМП,
7. От друг кладенец вода съм пил. Разг. Не съм осведомен правилно. От друго тесто съм замесен (направен). Разг. Различавам се, различен съм от някого по характер, разбирания, възпитание или произход. — Мълчи, ти казвам... Жената бере душа, а ти... От друго тесто си направен, Авджиев, не си от нашето. Н. Каралиева, СМ, 49. Той намираше себе си виновен, че я остави сама, несвикнала разделена. „Тя е от съвсем друго тесто! Не е закалена както нашите другарки и лесно може да се подхлъзне!“ Ст. Даскалов, CЛ, 230. От <по-> друга ръка (мая) човек. Различен от някого по произход, социална среда, обществено или служебно положение (човек). — Диамантите са мои! Купих ги с пари от заплатата си .. Всички правят това, и капитанът също, но той работи с комисионерите... нали е от no-друга ръка човек... Н. Антонов, ВОМ, 132. Значи годините казват своята дума, макар да сте от друга мая... не жалят никого... Г. Стоев, 3, 129. Пея друга песен; пея на друг глас. Разг. Променил съм си мнението или поведението, говоря и действам вече по друг начин. По друга линия. В различна насока от посочената, при различни обстоятелства. Нямах вече възможност да се срещам с писателя. Той беше зает твърде много. И аз бях зает твърде много, и то по друга линия. Е. Каранфилов, Б III, 214. Ние сме познати с баща ти по друга линия. Пращам / пратя (изпращам / изпратя) на другия свят. Разг.; Провождам / проводя на другия свят. Диал. Убивам. — А ето един, когото аз не познавам .. А, той беше шпаньолец, един дон, синьор, който щеше из един плет да ме проводи на другия свят. Хр. Драганович, НБ (превод),
68. <Хващам / хвана> едно за глава<та>, друго за крака<та>. Разг.; Едно за глава, друго за нозе. Диал. Върша нещо съвсем без ред, без система.
~ Без друго. Книж. Несъмнено; разбира се. Без друго там гореше кандило или вощеница. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 184. Ще заглуша всичко с работа. Ще се съсредоточа в бъдещето. А бъдещето, без друго, ще бъде хубаво. А. Калчев, ДНГ, 10. Целта на издателя на този Буквар е била без друго да даде самостоятелна книжнина на албанския народ и да го отличи от гръцкия. Г, 1863, бр. 10, 84. Между другото Книж.; Между друго
