бява се, когато някой съвсем без да се е трудил, получи нещо, ползва се от някаква облага, придобита с труд от друг. — Ще приказвам. Защо да не приказвам? Стига вече един да бие тъпана, друг да събира парса-та. Тая вечер за това са ме турили наряд. Ама няма да го бъде. Вл. Полянов, ПП, 147. Един гледа сватба, друг брадва; <за> едни сватба, <за> други брадва. Разг. Употребява се, когато някой пострадва от нещо, което за други е хубаво, добро. — Стига само да не са взели каруцата .. — Ще я вземат, ами .. Аз я вкарах в двора .. Зная аз: един гледа сватба, друг брадва. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 293. — Нали знаете — за едни сватба, за други брадва — в здрача се чу и гърленият глас на Ениджалията. Д. Спро-странов, С, 237. Един или друг. Разг. Някакъв, независимо какъв. Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове, бивши и настоящи, .., с всички живущи в селото и с тия, които по една или друга причина са вън от него и се намират в затвора. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Един на вили, друг на мотовили (кокили, могили). Диал. За несговорни хора. Един от друг. Със следващо прил. в сравн. степен. За означаване, че всеки следващ от дадена съвкупност притежава в много по-висока, по-силна степен посоченото (с прилагателното) качество. Умът му прехвърляше и избираше всевъзможни средства, едно от друго по-жестоки. И. Йовков, Ж 1930, 50. Мъж й я остави със седем деца, едно от друго по-дребни. Не си дояде, не си доспа, докато ги отгледа. П. Тодоров, И I,
42. Тя не можеше да спи. Цяла нощ лежеше по гръб.. и мисли една от друга по-скръбни горяха мозъка й. Елин Пелин, Съч. III, 77. Един през друг. Разг. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват. Ние дигаме ръце и спорим, че не е така .. После започнахме да викаме един през друг. Й. Вълчев, РЗ, 41. Щом открехна вратата, нетърпеливите овце една през друга наиз-скачаха и се затириха към затворената протка на градината. Ст. Марков, ДБ, 83. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. Трябва всички да си плюем на ръцете, с целия колектив да тръгнем напред. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Едно-друго. Разг. Различни неща, някои неща; това-онова. Прибраха едно-друго в дисагите, нарамиха ги и излязоха на пътя. К. Петканов, МЗК, 162. Като чуха за Русия, планинците още повече се сгъстиха около гаснещия огън и подканиха Митъо да им разкаже едно-друго, което знае за тая страна. П. Здравков, НД, 121. Едно ми <е> на езика (устата), <а> друго <ми е> на сърцето; друго ми <е> на езика (устата), а друго <ми е> на сърцето. Разг. Неискрен съм и не говоря това, което мисля и чувствам. Да беше някой, който познава по-харно Дедо Дичо, по лицето щеше да разбере, че друго му е на сърцето, а друго на езика. М. Георгиев, Избр. разк., 65. Едно на друго. Разг. Приблизително, средно. Ако декарът даде едно на друго по 120-130 кила, чистата загуба ще бъде най-малко по 40-50 лева. Г. Ка-раславов, СИ, 204. От 1824 до 1874 .. ний сме постигнали да имаме около шестотин напечатани различни книги .., което се пада едно на друго по дванайсет книги на година или по една на месец. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 1. Запявам / запея друга песен; запявам / запея на друг глас. Разг. Променям поведението си, започвам да говоря и действам по начин, различен от досегашния. Той беше забравил много неща, но Методиев ще му ги припомни и тогава той ще запее друга песен. М. Марчевски, П, 150. — Хайде, Босев, иди на катедрата и ни прочети творбата си .. „Сега говори така, но като чуе какво съм написал за него, веднага ще запее на друг глас!“ Г. Русафов, ИТБД, 241. Имам друго око за някого. Разг. Променил съм отношението си към някого, с друго, ново отношение съм към някого. Сега Кольо беше по-смел .. Притихнала беше и тя .. Гледаше го: сега тя имаше друго око за мъжете. Г. Райчев, ЗК, 200. Меря с друга мярка (аршин, кантар). Разг.
1. Преценявам различно от други някякви прояви. Избран бе в общината и Лазар Гла-ушев, но едва след като се ожени., дядо поп Костадин, председателят, му рече: — Ти си .. най-учен между нас, но нежененият е свободен човек и не познава той сички човешки грижи и нужди. С друга мярка мери секо нещо жененият човек. Д. Талев, ПК,
25. 2. Постъпвам с другите по различен начин, не както със себе си, правя разлика между себе си и другите. Минавам / мина от едни ръце в други. Разг. 1. Последователно съм вземан ту от един, ту от друг за кратко време. Тази книга минава от едни ръце в други и е станала на парцал. 2. Последователно бивам използван от различни хора или оставам собственост ту на един, ту на друг. Долният етаж на къщата минаваше от едни ръце в други — правеха го ту магазин, ту сладкарница, ту клуб. Настройвам на друга вълна. Разг. Създавам различни чувства или готовност за нещо различно от преди или от проектираното. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата .., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Настройвам се (съм) на друга вълна. Разг. Обхващат ме различни чувства или готовност за нещо различно от преди или от проектираното. — Днес съм на друга вълна и няма да дойда на кино. На друг ум (акъл) съм. Разг.\ На друг
