гия. Да остане на тях, всичко ще опропастятК. Петканов, ДЧ, 37. Гледам с <по-> други очи (с <по-> друго око) на някого или на нещо. Разг. 1. Имам по-особено, обикн. по-благосклонно отношение към някого или към нещо. Не можеше да се каже, че Кръстевица делеше децата си — за нея и момчетата, и момичетата бяха едно. Но все пак на момичетата тя гледаше с по-друго око. Г. Караславов, ОХ I, 12. 2. Променил съм отношението си, с друго, ново отношение съм към някого или към нещо. Хаджи Пени беше умен и разговорлив човек и скоро гражданите започнаха да го гледат с други очи. Един толкова умен и сръчен човек няма да дойде току-тъй да вкарва нова мода, ако тя е вятърничава работа. Д. Немиров, Б, 77. Глухонемият беше се преобразил .. През тези дни на трескави приготовления около освещаването на новия параклис хората го гледаха с по-други очи, не се подсмиваха зад гърба му, не го подиграваха. Г. Караславов, СИ, 65-68. Ден да мине, друг да дойде. Разг. Без сериозно отношение към работата и задълженията; безотговорно, нехайно. Изрисувани са и коо-ператорките .., които работели през пръсти — ден да мине, друг да дойде. ВН, 1960, бр. 2742, 2. Дохожда ми / дойде ми (идва ми) друг ум (акъл). Разг. Променям намерението, решението си за нещо. — Щом сега ги [пушките] дава, трябва незабавно да ги вземем... Зер, може, ако протакаме, друг ум да му дойде... Г. Караславов, ОХ IV, 435. Друга манджа не ям; друга манджа ми се яде (дояло). Разг. Не се задоволявам с каквото и да е, търся, желая нещо по-хубаво. — Аз мисля, .. — най хубаво е република .. — па може и царство .. — О, ще ни преседне! — каза поп Димчо, — друга манджа не ядеш. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 41. „Страната ще бъде омиротворена само когато се даде пълна автономия на народите, населяващи империята“ — завършил Павлов натъртено. — Друга манджа не ядеш ли? — извикал някой от болшинството. Хр. Бръзицов, НЦ, 312. Друга работа е. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което изменя нещата или начина на разсъждение. — Той [Нейко] ще се ожени тази есен за Дочка. — Виж това е друга работа. К. Петканов, МЗК, 287. Друга работа съм. Разг. Обикн. за лица — различен, не като останалите (съм). Те [ангелите] са слуги и нищо повече. Пие, дяволите, сме друга работа, ние сме волни — там е нашата сила. Елин Пелин, Съч. I, 210. Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94. Друг вятър вее (духа) някъде. Разг. Положението, обстоятелствата някъде са изменени, не са както преди. — Всичко му казах! Взе си бележка и не се съмнявам, че когато отида, вече в нашия край ще вее друг вятър. Ст. Даскалов, CЛ, 436. — Нямаше нужда от такива закани. Друг вятър духа сега откъм Сърбия. След като ходи там Сарафов .. Сега по Македония шетат вече няколко сръбски чети. Д. Талев, ГЧ, 84. Друг вятър духва / духне (повява / повее, завява / завее, задухва / задуха). Разг. Обикн. в мин. или бъд. Положението, обстоятелствата стават други, настъпва промяна в положението. — Не виждаш ли, че напоследък много са омекнали. Откакто се върна князът от Русия, друг вятър духна. В. Геновска, СГ, 209. Болярите не приемаха еврейка да седне на престола. И сам царят мълчеше .. Ала какво излезе, Теодо-сие! Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разделиха — друг вятър повя. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Германците на изток бяха спрени. Червената армия започваша вече да ги отблъсква и да настъпва. А ето сега заградили цяла немска армия при Ста-линград. Смачкат ли тази заградена армия, тогава и тук друг вятър ще завее. Г. Караславов, Т, 51. Друг господ е (става) някъде. Разг. По-добре, по-хубаво и приятно е (става) някъде. Като пуснахме вентилатора, друг господ стана, не е така задушно вече. А Тук на припек е друг господ. Друго двайсе<т>. Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада от нова, непредвидена неприятност, усложнение и под. — Откъде ти попадна туй излияние? — попита той, като се смееше само с очи и размахваше писмото в ръката си. — Това е, бай Панайо-те, друго двайсе, както се казва. Кой е този Николай Рачиков? Ем. Станев, ИК I и И, 383. Друго турско. Диал. Възклицание за изразяване на възмущение, учудване при неочаквана нередност, безобразие. Друг път. Разг. За категорично отричане на нещо казано по-горе (обикн. за да се подчертае, че нещо не е така, както се твърди, или че нещо няма да стане, да се осъществи). Не, не е. — Ослепял е! — извика Тони. — Блъсна се в дъската! — Ослепял е друг път! С. Стратиев, СВМ, 43. — Късно е вече! — Къс-но е друг път! Още не са започнали танците. Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1. Друг свят. Място или общество, което е съвсем различно от останалите известни или от това, за което става дума. Аз пръв път виждах Рила... Струвала ми се е като един друг свят, непознат и непристъпен. Ив. Вазов, Съч. XV, 3. На братята си той гледаше като на хора от друг свят. Г. Караславов, Избр. съч. X, 13. Всички ще се намерят на улицата и тъмноокият журналист ще окачи на рамо своите апарати.. Той е журналист, човек от друг свят, облагодетелствуван. Б. Болгар, Б, 17. Един бие (тупа) тъпана, друг обира (събира) парсата. Разг. Употре
30 Речник на българския език, т. IV
