надпреварваха, прескачаха се една друга и не се свързваха в логичен строй. JL Стоянов, Избр. съч. III, 393. Помежду глъчката и дрънкането на сабите питаха един другиго защо ся събира сбор. Е. Мутева, РБЦ (превод), 45.
7. Като същ. друго ср. Разг. а) Като сказ. опред. При противопоставяне или съпоставяне на две неща — лице, предмет или явление, които със свои особености, положение, значение са различни от посочените преди това. — Вие, мъжете, сте по-друго!... А аз не мога... Усойница е моята снаха, другарю Кръстанов, усойница\ Д. Димов, ЖСМ, 7.
— Вие, гражданите, сте друго, а ние сме друго — отговаряше все с тази упоритост мливарката. К. Величков, ПССъч. VIII, 250. Италианците не са лоши хора — французите са друго. Г. Стаматов, Разк. I, 100. О, не са жизнерадостни руските поети — днешни. О, друго е Хайне. Ив. Вазов, Съч. XXV, 147. — Вие гражданите сте едно, ние сме друго. Н. Попфилипов, PЛ, 12. б) другото, само членувано, ср. Всички останали неща, свързани с някакъв проблем, ситуация, извън посоченото, обикн. в предходното изречение. Масата, столовете, сервизът — всичко хармонираше с другото. Г. Стаматов, Разк. I, 70. Наредихме да му изпрати едно чевре, .., в чеврето ока ябълки и да го поканят на зияфет. Другото беше наша работа, наредили бяхме я добре. И. Йовков, В АХ, 98. Когато се случеше нещо в живота ми, имах само една грижа — първа и последна: да разбера в какво собствено се състои то. А веднъж установен новият факт, другото вече е лесно — все ще се намери някой благополучен изход. Г. Райчев, Избр. съч. I, 5. — Кой е тоя? — .. Някакъв агент .. През ден, през два се мъкне тук. Другото нека каже Цветкова .. — Какво мога да кажа? Отвратителен ми е. Елин Пелин, Съч. II, 182-183.
8. Като числ. Втори. Ненадейно из дълбочините на леса изграка някаква птица, после
— друга, трета и след това цялото ято изпърполя тежко в нощта. Ст. Загорчинов, ДП, 30. Тренът лети. По едно време през прозорците блесна електрическа лампа, друга, трета, цели стотини наведнъж! Ние сме в един голям град. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 40. След жетва той [Геракът] повика по-първите хора, и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. Елин Пелин, Съч. III, 67. Тая вечер аз .. ща им направя първия изпит, а после правете вий другия както отбирате. Ив. Вазов, Съч. II, 23. Залюбил юнак три девойчина, / първата беше от Жито-поле, / другата беше от Ви-но-поле. Нар. пес., СбБрМ, 426. Оттогаз, дори досега / на небе греят две слънца: / Едно е слънце слънцето, / друго е слънце Добринка. Нар. пес., Христом. ВВ II, 218.
Мина се вечер и друга, / Стоян си стадо затвори. Нар. пес., СбВСтТ, 987.
9. Като въвежд. дума друго. Обикн. едно..., друго. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място, след нещо, което вече е казано; след това, после, второ. Синовете му не вярваха в това — едно, защото беше за не-вярване, друго, защото баща им имаше дългове. Елин Пелин, Съч. III, 28. Мнозина от селяните не я [вършачката] дочакаха — овършаха си с диканите, едно, защото уе-мът им се виждаше много голям и друго — защото трябваше да сипят по малко жито кое за ядене, кое за продан, че нуждите отдавна ги налягаха. Г. Караславов, С, 25-26. Моля вижте дали не можете ми да [даде] до 10-12 февруари 300-400 лева, ще имам нужда от тях. Друго: помислете дали не е добре да издадем сборника ми стихове от войната. Ив. Вазов, НПис., 25. А той не искаше недостижими неща и не летеше нависоко, едно, защото беше земен човек, а друго, защото от гордост, похот и лакомия умът му заръждавя и потъмня. А. Дончев, СВС, 134.
◇ Другият свят. Разг.; Другият мир.
Остар. Според християнските религиозни схващания — задгробният живот, мястото, където отиват умрелите. — Вашият болен се отказа да отива на другия свят. Л. Александрова, ИЕЩ, 240. Погубеното момиче пристигна от другия свят да посрещне на смъртния одър своя брат. Преди да издъхне, чичо Йордан се надигна и втренчи очи към вратата: — .. Виждам го. А. Каралийчев, ПГ, 151. Нашата природа не може да изтърпи прикосновението с другия мир. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 184.
> В (от, през) едното <ми ухо> влиза, от (из, през) другото излиза. Разг. Проявявам небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръщам внимание на това, което ми се говори, или за което ме съветват. Хапни си човешки бре, .., карах му се аз, наяж се, както Господ дал, какво такъв ръмжиш като куче на кокал. А той — от едното ухо влиза, от другото излиза. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. Нали преди да умре изрече ония пусти думи! Да беше друг — както и да е — в едното влязло, из другото излязло, ама Бургазът е това, не е шега работа. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била. Чудомир, Избр. пр, 270. Вземи (хвани) единия, <та> удари другия; хвани (улови) единия (едното) за крака<та>, та удряй (удари) другия (другиго) в (по) главата; единия за кра-ка<та>, та другия в глава<та>. Разг. Пре-небр.; Грабни един<ия>, удари друг<ия>. Диал. Пренебр. Обикн. за хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Тя се разтревожи, но не забрави изсипаните зърна. Зана-режда с тих глас огорченията си от бащата и сина: "— Вземи единия, та удари дру
