това; противоположен. Мина от единия б^яги на реката на другия и тръгна нагоре. И. Йовков, СЛ, 68. Поручикът е легнал върху леглото на ъгъл. Краката му висят на единия край, главата на другия. Л. Стоянов, X, 115. Той не можеше да го [коня] управлява, дърпаше юздата насам-нататък и кончето минаваше ту от една, ту от друга страна на шосето. Елин Пелин, Съч. III, 164. През същия ден вечерта на другия край на гората, .., доста високо от отъпкания царски друм пламтеше буен огън. Ст. Загорчинов, ДП, 30.
3. Който настъпва, идва по ред след един определен; следващ. Дъждът валя и през нощта, и на другия ден. Д. Добревски, БКН, 69. На Димитровден майстор Кочо му определи шестотин гроша годишна заплата — до другия Димитровден. Д. Талев, ЖС, 90. Ка-равелов се появи пак в Букурещ на другата година, 1877. Ив. Вазов, Съч. XII, 163. Като се върна на поста, Галчев не си легна веднага .. На другата вечер той също тъй стоя до късно. Й. Йовков, ЧКГ, 245. Те искаха толкова малка пощада — / до пролет / до другата пролет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 23.
4. Който не е като някой определен или като останалите; различен. Нонин е прекрасен .., нежен, сантиментален. Върбан е друг. Практичен човек, роден да бъде съпруг. Елин Пелин, Съч. I, 145. Той ще я вземе и ще я отведе в къщата си. Къде ще бъде тази къща, каква ще бъде, Станка не знаеше.. Знаеше само, че тази къща няма да бъде в града. В града живеят по-други хора, градът не е за такива като нея. Не, не е... Г. Караславов, ОХ I, 37. — Там някъде е новата граница, Боже мой, веднага зад тая черта почва друга, родна, хубава земя. Че там и въздухът е друг. Й. Йовков, Разк. III, 72. Турчин ми дава жълта жълтица / да се обърнем, да го погледнем, / де де, турчин де, де друга вера. Нар. пес., СбВСтТ, 1007. //Който не е такъв, какъвто е бил досега; различен. Друг човек стана оттогаз. Изстина към нея, изстина към дъщерите си. Й. Йовков, В АХ, 182. — Не се вълнувай, Митя, разбирам те, много преживя, върна се друг. Г. Стаматов, Разк. I, 90. И Искъ-рът, по-добре — шумът му, е друг сега. Шум странен и тайнствен. Йв. Вазов, Съч. XVII, 43. — Колко си се променил, Калинко! Станал си по-друг и мустаци си пуснал. И. Петров, НЛ, 231. Прииждат дни на бой велик... Ще минат. / Животът друг ще бъде. Нов. Богат... В. Андреев, ПП, 32.
5. В конструкция с отриц. форма на гл., мес-тоим. нищо, предл. освен и същ. За потвърждаване, че някой е такъв, какъвто се отбелязва от съществителното. Старопланинските градове — Габрово, Елена, Дряново, Трявна и Троян — са основани от преселници-колибари и първоначално не са били нищо друго освен колибари. СбНУ LV, 8.
6. Като местоим. Вместо същ., вин. другиго и (остар.) другого, другаго, дат. (рядко) другиму и (остар.) другому и мн. (остар.) другим (само за лица от м.р.). а) За лице, предмет, факт, който е извън посочения, извън този, това. Мене като погубите, то ще излязат други по-много като мене. Ив. Унджиев, BЛ, 330. Тъкмо днес не му се щеше да разговаря с малката лекарка или с когото и да е другиго. Е. Манов, БГ, 159. — Казах ви, че дрехата харизах другиму. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38. Ето и един министър насреща ми: за него, ако не друго, знае се поне, че е бил херой на една мерзка драма. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. Н. Вапцаров, Йзбр. ст, 1946, 130. Както могат другите, / тъй с търпение мож и ти. Г, 1866, бр. 12, 96. Който копае другиму яма, сам пада в нея. Погов., А. Хаджоглу, ББ, 41. Никой друг. Всеки друг. Някой друг. Какво друго. Нещо друго. Нищо друго. Всичко друго. • В съчет. и други (съкр. и др.) — за означаване, че освен посочените (хора, неща) има още. Имаше мнозина от ония, .., като Гроздан, Тач-ката, Йордан ковача и други. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Гражданите имат право на почивка. Това право се осигурява чрез ограничаване на работния ден, даване на ежегоден платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа почивни домове, клубове и др. Конст., 23. б) Един... друг или един + предлог и друг, (диал.) друг... друг — при противопоставяне на два предмета — вторият, останалият от две лица или два еднакви предмета. Единият, по-старият, беше настоятел — чорбаджи Мичо, а другият — Киряк Стефчов. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 68. Къщя, купи сено — всичко се сгушило едно до друго, като безплътни едри сенки, и спи. Елин Пелин, Съч. Ш, 106. Поставят се върху масата двете страни на разреза така, че да прилепнат точно една върху друга и се натиска всяко копче. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 63. Отново се изправиха една срещу друга двете жени — Султана Глау-шева и Пия Глаушева. Д. Талев, ПК, 86. Газили са до два млади елена, / газили са пряко нива зелена. / Прекоси единът, па си отива; / другият харман вършее сред нива. К. Христов, Кр, 65. По делу веем Бог прав-дою возда! / Едним сияне, другим мъка вечна — / во огнената паст на смрадний ад! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 35. Друг па-сал овците, друг бере рогата. Погов., СбНУКШ ч. III, 260. в) Един друг. За означаване, че всеки от двама души, от дадена група или от съвкупност от предмети, неща извършва дадено действие спрямо втория (спрямо останалите); взаимно. Двете сестри се изгледаха една друга. Й. Йовков, В АХ, 185. Дишаше тежко, мислите му се
