ДРОПЛА ж. 1. Вид блатна или степна птица от разред жеравови с едро, тромаво жълтокафяво тяло и големи крила, която се цени за вкусното й месо. Otis tarda. Вдясно в раззеленялата нива пред нас се надигнаха някакви грамадни птици .. Дропли са или орли. П. Росен, ВПШ, 48. Момците носеха за трапезата на младоженците всеки ден дивеч: сърни, зайци, диви патици, яребици, дропли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 55. На едно място десетина дропли .. размахаха тежко крилата си и хвръкнаха. И. Йовков, АМГ, 168. Дроплата, най-големият представител на нашата птича фауна, в миналото е била обикновена птица в Добруджа и Тракия. У нас сега дроплата се среща рядко. ЛР, 1977, кн. 5, 12.
Прен. Грубо. За едра, тромава и развлечена жена. Като си помисля, че Лина е в Хавана, а оная дропла Пепа е в Осло, ама така е, мъжете им са умни и способни. Г. Крумов, Т, 50-51. Отде се заяде с нея тая оскубана дропла до нея! — премина едно облаче по челото на Липандов, като си спомни за старата книговодителка Доганова. Д. Кал-фов, Избр. разк., 28.
2. Само мн. Зоол. Семейство от разни видове такива птици. Otididae.
ДРОПС, дропсът, дропса, мн. няма, м. Събир. Дребни захарни бонбони без пълнеж. Шоколадов дропс. Ментов дропс.
— От англ. drop 'капка'.
ДРОПСОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дропс. Твърдите захарни бонбони (карамелажните изделия) се разделят на две групи: твърди захарни бонбони без пълнеж (дроп-сови, фигурни и др. бонбони) и твърди захарни бонбони с пълнеж. А. Генадиев и др., ТЗ, 16. Дропсова машина.
ДРОСЕЛ м. Техн. 1. Съоръжение, устройство във вид на клапан, душник и др., за регулиране на притока на вода, пара или газ по тръбопровод. Дроселите служат за изменяне светлото сечение на тръбопровода, по който минава работната течност, и като следствие от това — за изменяне на протичащия дебит. Д. Вълков, X, 125.
2. Бобина с голямо индуктивно съпротивление, която се използва в електротехниката за различни цели. Дроселът е бобина със стоманена сърцевина. Той има голямо индуктивно съпротивление и е необходим за запалването и нормалната работа на лампата. Ел. XI кл, 1965, 66. Във всеки фенер [за луминисцентно осветление] има по няколко лампи. А във всяка лампа има елемент от дросели, кондензатори. НМ, 1958, бр. 286, 3. Тъй като напрежението на мрежата е постоянно, дроселът се явява необходим. Той служи и за стабилизиране на работния режим на лампата при колебание на захранващото напрежение. Ив. Аламан-чев, ЕО, 38.
— Нем. Drossel.
ДРОСЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до дросел; дроселов. Дроселно регулиране.
◇ Дроселна клапа. Техн. Дросел (в 1 знач.); дроселова клапа. Преимуществата на дроселните клапи., са по-малкото им тегло и бързото им отваряне и затваряне. И. Илиев, ВТС, 197.
ДРОСЕЛЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. 1. Променям по количество и параметри потока на течност, пара или газ в някакъв тръбопровод.
2. Рядко. Ограничавам електрическия ток посредством дросел (във 2 знач.). дросели-рам се страд.
ДРОСЕЛЙРАНЕ, мн. няма, ср. Техн. Отгл. същ. от дроселирам и от дросели-рам се.
ДРОСЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Дроселен. Дроселово регулиране.
◇ Дроселова клапа. Техн. Дроселна клапа. Дроселовата клапа представлява въртящ се диск, с отварянето или затварянето на който се увеличава или намалява притокът на горивна смес към цилиндрите. Ст. Михайлов и др., ГМ, 252.
ДРУГ, -а, -о, мн. -и и (остар. и диал.) -зи, прил. 1. Който е извън някой определен, нещо определено, извън този или това. Той има само това момиче — друга рожба няма. Ив. Вазов, Съч. X, 30. За измъченото селско население няма друг изход, освен да се бори за премахването на самата феодална турска държава. Ив. Унджиев, BЛ, 13. Ама Цвета — бива си я — хубава мома! Сега за сега тя е най-хубавата в селото, пък и по другите села няма като нея. Елин Пелин, Съч. III, 114. — Е, то е дълга и широка история. Друг път може да ви я разправя. Й. Йовков, ЧКГ, 22. Попитай за него даже и Пейча слепия, който живее при черквата и който в събота и в неделя събира милостиня, а в другите дни я пропива в кръчмата. Л. Каравелов, Съч. II, 4. Друзи по-малки градове край Черно море са: Анхиал и Ме-семврия. Й. Груев, УЗ, 69. Има тела много яки, каквото что е алмазът и друзи скъпоценни камъни. Н. Геров, ИФ, 176.
2. Обикн. членувано и след един, при противопоставяне или съпоставяне на два предмета. Който е вторият, останалият от обикн. два еднакви предмета. Той се видя безпомощен и премести шапка от една ръка в друга. Елин Пелин, Съч. III, 93. Всички гълчаха и, ако и да имаше и седнали, повечето стояха прави, с чаша вино в едната ръка и с камшик в другата — уж все готови да си ходят. Й. Йовков, ВАХ, 5-6. Тя изпъна ръце със скопчени едни в други пръсти. Й. Йовков, СЛ, 69. // При противопоставяне на две места — който е на обратната страна или посока в сравнение с посочения преди
