забелязва колко е подпухнал след дрогирането. 1 дни, 2001, бр. 2515, 2. Забраняват се атракции, свързани с организиране на бой между животни, дрогирането или допинги-рането им за спортни цели. ДТ, 1998, бр. 223,11.
ДРОГЙСТ м. Остар. Дрогерист. Ето продавачът на пътния билет, ето дрогис-тът, който ни подава необходимите тоалетни дреболии за малкия ни ръчен куфар. Св. Минков, ДА, 5. На аптекари, дрогисти и др. се прави следната отстъпка. БД, 1909, бр. 24, 4.
ДРОЖДЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Дрожден. Той [витамин В], както и всички витамини от групата В, се намира в дос-татъчно количество в зърнените храни, особено в обвивките им, в дрождевите продукти — бирената мая, в месото, млякото, плодовете и зеленчуците. Ив. Вапца-ров и др., ДБ, 99. Дрождеви клетки.
ДРОЖДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до дрожди; дрождев. Фрук-тозата ферментира лесно под влияние на дрождени ферменти, като крайните продукти на този процес са алкохол и въглед-вуокис. А. Генадиев и др., ТЗ, 12. Витамин В2 .. се намира в дрождените клетки, в много други микроорганизми, а също и във висшите растения. В. Койчев, Б, 33. Дрождени белтъчини.
ДРОЖДИ мн. Спец. Разнообразни едноклетъчни микроорганизми, гъбички, които предизвикват ферментация на захарите и се използват при производството на вино, бира, лекарства, за бухване на тесто и др. За-харозата под влияние на дрожди ферментира, като крайните продукти на ферментационния процес са алкохол и въгледвуо-кис. А. Генадиев и др., ТЗ, 7. Хлебните дрожди, така наречената мая, прибавени към тестото, предизвикват образуването на газообразни продукти, поради което то шупва. НТМ, 1962, кн. 3, 23. В киселото мляко понякога се съдържат и млечнокисели дрожди. Богданов препоръчва при добиването и запазването на подкваса да се използуват млечнокиселите дрожди, които активизират и запазват подквасата за по-дълго време. Н. Димов и др., ТМ, 268. Дрождите са твърде богати на витамини от групата В, които са от особено значение при храненето на птици и свине. РД, 1961, бр. 88, 2. Завод за фуражни дрожди.
ДРОЖДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Подквасвам фураж с фуражни дрожди, хлебна или бирена мая за повишаване на вкусовите и хранителните му качества, дрождирам се страд. Все още на много места обработката на грубите фуражи се изразява само в нарязване на сламата и сеното. Често фуражите .. не се дрождират. ВН, 1964, бр. 3849, 2.
ДРОЖДЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от дрождирам и от дрождирам се. При дрождирането житните семена предварително се смилат на брашно, подлагат се на озахаряване и после се заразяват с пресована мая. РД, 1961, бр. 88, 2. Дрождиране на фураж.
ДРОЗД, дроздът, дрозда, мн. дроздове, след числ. дрозда, м. 1. Дребна прелетна пойна птица с напъстрена сивокафява или черна перушина. Turdus musicus. От ранна сутрин до късна вечер гривеците, дроздовете и чинките огласяха младите гори, а сърните издаваха дрезгав и гърлен лай. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Целият лес звучи от песните на безбройни птички. Като почнеш от съсливото църкане на орехчето .., та дроздове, гургулици. П. Росен, ВПШ, 138. Нито радостната заран на чучулигата, нито вечерната песен на дрозда може да спомогне на нашето въображение. Ч, 1870-1871, бр. 16, 494-495. Надпях всички пойни птици, / дроздове и кукувици. Елин Пелин, ПБ, 133.
2. Само мн. Семейство дребни прелетни пойни птици от разред врабчови. Turdus. Днес живеят повече от 6000 вида врабчови птици .. Към тях се отнасят синигери, дроздове, скорци, славеи, врани, врабчета и др. Зоол. VII кл, 111.
◇ Червен (беловежд) дрозд. Прелетна пойна птица с ръждивочервеникава перушина на слабините и бели ивици по бузите и над очите, разпространена в иглолистните гори. Turdus iliacus. Поен дрозд. Дребна прелетна горска пойна птица, с кафеникава перушина, сивкавомаслена на слабините. Turdus philomelus. Черен дрозд (съкр. диал. дрозд). Кос. Намерихме Потъка — най-сладкото кладенче. То извира от камъните.. Тука се събират на разговор .. черните дроздове. А. Каралийчев, ПГ, 152. Пъстър скален (скалист) дрозд. Красива прелетна птица с оловносини пера на гърба и ръждиви по гърдите и корема, която обитава каменисти места. Monticola saxatilis. От дроздовете ce срещат: скалистият .. и чер кос. П. Дели-радев, В, 180.
ДРОЗДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дрозд. Дроздово гнездо.
ДРОМАДЕР м. Остар. Книж. Едногър-ба камила. Камилите са два вида: двугърби азиатски и едногърби или дромадери, свойствени повечето на Африка. С. Бобчев, ПОС (превод), 239. Дромадер, или както арабите я казват, кораб в пустинята, е в употребление еще от Аврамово време. Пч, 1871, кн. 4, 55.
— Фр. dromadaire.
ДРОПКА ж. Диал. Дропла.
◇ Я ударих дропката. Диал. Успях да придобия, да спечеля нещо по лесен начин, без особени усилия или без разноски.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
