тези места и са формирали една диаспора, която е водеща в бизнеса. Кеш, 2004, бр. 41 [еа]. Министърът на външните работи се срещна с представители на българската диаспора в Украйна. Културна диаспора. Православна диаспора.
— От гр. бихсгтгора 'разпръскване, разсейване'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДИАСТАЗА1 ж. Хим. Фермент, съдържащ се в житните растения и храносмилателните сокове на животните и човека, който предизвиква разпадане на нишестето и гликогена в низши захариди; амилаза. Панк-реасният сок съдържа извънредно важни за храносмилането ферменти: диастаза, три-псиноген и липаза. Ал. Гюровски, АЧ, 228. Сполучиха да открият в продуктите, отделени от вътрешността на амебите, една диастаза,.., с помощта на която става пи-щеварението във вътрешността на самата клетка. Пряп., 1903, бр. 84, 2.
— От гр. бшсттастц 'разделяне, разединяване'.
ДИАСТАЗА2 ж. Мед. Раздалечаване, отделяне на кости или мускули едни от други.
— От гр. бшатастц 'разделяне, разединяване'.
ДИАСТАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Който се отнася до диастаза1. Диастатични ферменти.
— От гр. бкхстга-икб";.
ДИАСТОЛА, мн. няма, ж. Мед. Фаза от цикъла на сърдечната дейност, при която мускулите на сърцето се отпускат и в него навлиза кръв. Противоп. систола. Колкото един кръвоносен съд е запазил еластичността си, толкова по-добре той потен-циализира миокардната енергия през време на систолата, за да я превърне отново в кинетична през време на диастолата. Л. Томов и др., СВВМ, 4.
— От гр. бкхатоЯл! 'разширение'.
ДИАСТОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Диастоличен. Известно е, че за този порок [митралната стеноза] е характерен диастолният шум на върха и промените на 1-ия и П-ия тон. Л. Томов и др., СВВМ, 78.
ДИАСТОЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е свързан с диастола; диа-столен. Според времето на появата им [на шумовете] в сърдечния цикъл те биват: систолични /.. / и диастолични. М. Василев и др., ВБ, 139. За да говорим за пониженото кръвно налягане (хипотония), трябва да знаем какво значи систолично и диасто-лично кръвно налягане. РД, 1960, бр. 326, 2. Диастоличен сърдечен удар.
ДИАТЕЗА1 ж. Мед. Предразположение на човешкия организъм към някои видове заболявания.
О Лимфатична диатеза. Мед. Склонност към уголемяване и възпаление на лимфните възли. Нервно-артритна диатеза. Мед. Склонност към заболяване на ставите, обмяната на веществата, черния дроб, мигрена, кръвно налягане. Хеморагична диатеза. Мед. Склонност към лесни кръвоизливи по кожата или лигавицата и във вътрешните органи.
— От гр. бкгОесгц 'предразположение'.
ДИАТЕЗА2 ж. Грам. Глаголна категория, която показва какво е съотношението на подлога и допълнението в едно изречение със семантичните роли субект (агенс, експериенцер) и обект (пациенс, адресат) на съответните лексеми, изисквани от глагола-сказуемо. За разлика от залога, характерен за славянските езици, категорията диатеза се използва при езици без флективен строеж, тъй като се отнася за граматични отношения, които нямат морфологичен израз (чрез глаголното лице).
— Англ. diathesis, нем. Diathese.
ДИАТЕРМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до диатермия; диатермически. Най-характерното свойство на диатермичните токове е, че при проникване в човешкото тяло предизвикват вътрешто загряване на тъканите. Т. Кръстев и др., СТ, 306.
ДИАТЕРМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Диатермичен.
— От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАТЕРМИЯ ж. Мед. 1. Лечебен метод, при който болните места в организма се затоплят чрез прилагане на променливи електрически токове с голяма честота. Днес вместо чрез обикновената диатермия се опитват да повишат температурата на тялото за известни лечебни цели чрез поставяне организма или пък болната част в полето на радиовълни с дължина от 2 до 10 м. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 127. Дъл-говълнова диатермия. Късовълнова диатермия.
2. Апарат за такова лечение. Отделението по физиолечение е снабдено и с богата апаратура — два големи и един малък кварц, диатермия, солукс, два ултратерма, пантостат и др. ОФ, 1955, бр. 3440, 3. Топлината се използува за лечебни цели под формата на горещи компреси, гумени грейки, парни бани и др. Редица електрически апарати дават също топлинен ефект, напр, диатермията. Ил. Петков и др., КВБ, 48.
— От гр. 5ш 'през' + $еррт| 'топлина'.
ДИАТОМЕЕН, -ёйна, -ёйно, мн. -ёйни, прил. Бот. Който се отнася до диатомеи.
О Диатомейна пръст. Техн. Диатомит. Диа-томейна тиня. Спец. Бяла или жълтеникаво оцветена силициева тиня на дъното на морски или сладководни басейни, образувана предимно от черупки на диатомеи.
