4. О стар. Индив. Случайно или постоянно равнище, степен, на която се намира някой или нещо. Това обстоятелство ни бъркаше да можем да се присъединим към общия ентусиазъм, да се издигнат чувствата ни до диапазона на възторга на останалите гости. Ив. Вазов, Съч. IX, 67.
— От гр. бгаяастшг) 'през всички (струни)' през фр. diapason.
ДИАПАЗОН2 м. О стар. Камертон.
— От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАПАУЗА ж. Биол. Състояние на организма при членестоногите, главно при насекоми, при което жизнените функции се снижават силно, а някои от тях се прекратяват. Напролет, щом температурата се повиши, насекомите излизат от състояние на зимна диапауза и за тях отново започва активният живот. М. Йосифов, ПЗ, 1977, кн. 2, 13. Ембрионална диапауза. Личинкова диапауза.
— От гр. бшлаистц 'прекъсване, спиране'.
ДИАПОЗИТЙВ м. Спец. Позитивна снимка върху стъкло или друг прозрачен материал, предназначена за възпроизвеждане върху екран с помощта на прожекционен апарат. Върху картината ще се проектира заснетият от самата нея цветен диапозитив, с което ще се засили дълбочината и свежестта на багрите. М. Ганева, ГМ (превод), 167. Имам вече голям каталог с диапозитиви от различни европейски градове.
— Нем. Diapositiv.
ДИАПОЗИТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е предназначен за диапозитиви. Диапозитивен апарат. Диапозити-вни материали.
ДИАПРОЕКТОР м. Спец. Диаскоп. Аудиторията е оборудвана с щрайбпроектор, диапроектор, касетофон и видео.
— От нем. Diaprojektor.
ДИАПРОЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Диапрожекционен. Диа-проекционен апарат.
ДИАПРОЖЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с прожектиране на диапозитиви, който е предназначен за прожектиране на диапозитиви; диа-проекционен. Диапрожекционен апарат. Диа-прожекционни обективи.
ДИАПРОЖЕКЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Прожектиране на диапозитиви. След прочитане на всеки въпрос се извършва диапрожекция върху екрана на черната дъска на диапозотиви с пет отговора. К, 1970, кн. 4, 37.
ДИАРБЕКЙРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до Диарбекир, град в Ма-лаА зия, прочут с крепост и затвор, където през османското робство са били заточава-ни български възрожденски дейци и революционери. Диароекирски заточеници.
2. Прен. Разг. Който е много отдалечен или невъзможен за живот. Диарбекирски пущинак.
ДИАРИЯ ж. Ненормално често изхождане на повече или по-малко разводнени изпражнения поради възпалителни процеси в червата. [Софийската минерална вода] е лековита против диарията, плевритните следи, пневматоракса и очните болести. П. Делирадев, В, 148. — Виж ти! — ще се засмее Евстати. — Всичко Мара втасала, само за медицината трябвало да мисли! Колко важно било това — какви прахчета даваш против летните диарии и колко пациенти преслушваш на ден! А. Гуляшки, СВ, 155. Рояци мухи, които кацат навсякъде, разнасят заразни болести, диарии и др. Б. Темков, И, 7.
◇ Детска диария. Мед. Общо название в педиатрията за всички болестни състояния, чийто най-съществен симптом е диарията, без да се предпоставя нещо за тяхната природа. Кървава диария. Дизентерия. Нашата народна медицина използува заразличе-то при заболяване на дихателните пътища — ..; против диария, кървава диария, кръвохрачене. Пр, 1952, кн. 5, 81. Тропическа диария. Мед. Хронично възпаление на лигавицата на храносмилателния канал, което се проявява в тропическите страни и се характеризира с диария, анемия и измършавяване.
— От гр. ôiàppoia през фр. diarrhée. — Друга (остар.) форма: диарёа.
ДИАРХ, мн. -рси, м. Книж. Едно от управляващите лица при двувластие; двувластник.
— От Ст. Младенов, Речник на чуждите думи в българския език, 1947.
ДИАРХИЯ ж. Книж. Двувластие.
— От гр. 5г)о 'две' + àp%Ti 'власт'. — От Ст. Младенов, Речник на чуждите думи в българския език, 1947.
ДИАСКОП м. Спец. Прожекционен апарат, предназначен или приспособен за прожектиране на диапозитиви с преминаваща през тях светлина.
— От гр. Sià 'през' + окояесо 'гледам'.
ДИАСПОРА1 ж. Бот. Всяка част, която се отделя естествено от едно растение и служи за размножаването му.
— От гр. Ôiaorcopà 'разпръскване, разсейване'. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАСПОРА2 ж. Значителна част от даден народ или етническа общност извън пределите на държавата, от която произлизат. Хилядите нашенци в Чикаго .. се опитват да създадат една истинска българска диаспора в САЩ. Нов., 2006, бр. 136 [еа]. Китайските общности в страни като Малайзия, Индонезия, .., Тайланд, .., чисто исторически са се разположили по
