ДИАТОМЕИ мн., ед. (рядко) диатомеи
ж. Бот. Едноклетъчни морски и сладководни растения от групата на кремъчните водорасли, разпространени единично или на колонии. Diatomeae. Един от честите гости на любителите-микрофотографи са редките образци диатомеи .., които, увеличени около 1000 пъти, удивляват всекиго с готическата си красота. ВН, 1961, бр. 3090,
4. Голяма роля за изграждането на органо-генни утайки играят .., диатомеите,.., охлювите и морските бодлокожи. Ст. Бошев и др., ГГ, 72.
— От гр. 5ихто|10<; 'разделен на половина'.
ДИАТОМИТ м. Геол. Кремъчна светлосива или жълтеникава лека и мека скала, образувана обикновено от микроскопични скелети на кремъчните водорасли диатомеи в морски и езерни басейни, използвана за строителен материал и др.; кизелгур. По запаси на графит Корея заема едно от първите места в света .. Срещат се още слюди,.., диатомит и др. Г. Костов и др., К, 27.
— От лат. diatomea 'диатомейни водорасли'.
ДИАТОНИКА ж. Муз. Система от музикални звуци, образувана от последователността на основните степени на лада.
— От гр. 6"хтотк6<; 'разтегнат'.
ДИАТОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Муз. Който се отнася до диатоника; диатонически.
◇ Диатонична гама. Муз. Последователност на основните тонове на лада. Пълната диатонична гама има седем тона.
ДИАТОНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Диатоничен.
ДИАТРОПЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Бот. Движение на органите на растенията, при което те заемат положение, перпендикулярно на действащите върху тях външни сили.
— От гр. бнх 'през, напряко'. + тропизъм.
ДИАФЙЛМ м. Спец. Късометражно филмче от диапозитивни изображения, обединени обикновено от обща тема, което се използва за учебни и възпитателни цели и др. Прожектирането на диафилми е чудесно средство за художествено, умствено и нравствено въздействие над детето. ЖД, 1967, кн. 7, 10. В студията за научно-попу-лярни филми се произвеждат учебни диафилми по физика, химия, математика.
ДИАФОН м. Мор. Апарат за произвеждане и предаване в мъгливо време на силни звукови сигнали чрез морски фар.
— От гр. 5ia 'през' + фотон 'глас, звук'. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАФОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Муз. Който се отнася до диафония; диафонически, дисонансен, несъзвучен. Диа-фоничен песенен стил.
— От гр. бихфсоткос;.
ДИАФОНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Диафоничен; дисонансен, несъзвучен.
ДИАФОНИЯ ж. Муз. 1. Дисонанс (в 1 знач.), несъзвучие.
2. Примитивно многогласие през Средновековието, което съчетавало няколко гласа в паралелно и странично движение; органум.
3. Вид двугласие и вокален стил в българската народна музика, при които един певец пее мелодията, а други двама пеят втория глас. Интересната народна диафония в Западна и Югозападна България, секундовите сблъсъци и други хармонични зародиши предлагат много и все още почти непобут-нати възможности за богат и свеж хармоничен език. НК, 1958, бр. 29, 1.
— Гр. бихфшта 'разногласие, раздвояване'.
ДИАФОРА ж. Литер. Риторична фигура, при която една дума се повтаря, но с различно значение.
— Гр. бкхфора 'различие'.
ДИАФОРЕЗА, мн. няма, ж. Мед. Обил-но изпотяване.
— От лат. diaphoresis.
ДИАФРАГМА ж. 1. Анат. Сухожилно-мускулна преграда у бозайниците и човека, която отделя гръдната кухина от коремната. Гадното парене в стомаха, повдигането на диафрагмата, горчивият вкус на езика бяха се поуталожили и тя стъпваше както обикновено леко и гъвкаво като нощен хищник. Л. Дилов, ПБД, 54. Ризата му е огиз-нала от кръвта. Раната е някъде дълбоко над диафрагмата към гръбнака. 3. Среб-ров, Избр. разк., 81. След няколко секунди самолетът пропадна. Много неприятно чувство. Усетих главозамайване и натиск на диафрагмата. Г. Белев, КВА, 39.
2. Спец. Непрозрачна преграда, ограничаваща напречното сечение на светлинните снопове в някои оптически системи като телескопи, микроскопи, киноапарати, фотоапарати и др.; бленда. Кинопрожекционният обектив представлява съчетание от известен брой оптични лещщ евентуално комбинирани с диафрагми. И. Венов и др., К, 117. // Разг. Отворът, през който минават светлинните снопове; бленда. Още щом дочувам звънеца му [на водопродавеца] .. — измъквам апарата, фиксирам скоростта и диафрагмата и почвам и аз на свой ред да дебна. Г. Готев, ПШ, 164-165.
3. Техн. Детайл, обикн. плътна или с отвор пластинка, който се използва като преграда в машини, прибори, апарати, съоръжения и др.; бленда, мембрана.
4. Хим. Преграда между две течности при диализа. Електролизата се извършва във вани с диафрагми. Н. Преславски и др., НПБ, 30. О Измерителна диафрагма. Техн. Диск с отвор, който регулира количеството на преминаващата през дадена тръба течност, пара или газ.
— Гр. бшфраура 'отделяне, преграда'.
