бата още по-яростно — да не остави неприятеля си с един дрипав глас повече да влезе в камарата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 115. И вместо въздигане народната песен, .., ние виждаме създаване на песни, които не ги бива ни за улицата, — постали вътрешно, дрипави външно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 39.
— Друга (диал.) форма: д р о п а в.
ДРИПАВИНА, мн. няма, ж. Рядко. Качество на дрипав; дрипавост. На 9 сего пристигнах благополучно в столицата .. Новите постройки, ако и многочислени, както уверяват, не са дали по-друга физиономия на града, защото са разсеяни и пръснати между старите на синките улици и само неприятно пъстрят дрипавината на стария град. Ив. Вазов, НПис., 109-110.
ДРЙПАВИЧКО. Нареч. от дрипави-чък. Той беше облечен дрипавичко. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 130.
ДРЙПАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от дрипав; сравнително дрипав. Аз още не мога да разбера защо обичах това клето мъничко дете. Мъничко, черничко, дрипавичко. Ц. Церковски, Съч. III, 56. Тоя човечец с безцветна физиономия, в късо дрипавичко сетре, .., през едно и също представление минуваше в повече метаморфози, отколкото Юпитер при своите любовни похождения. Ив. Вазов, Съч. IX, 22-23.
ДРИПАВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дрипавичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЙПАВО. Нареч. от дрипав (в 1 и 2 знач.). Беше дребен човек, дрипаво облечен. И. Йовков, В АХ, 201. Наближихме първите къщурки от крайните квартали, мизерни и дрипаво раздърпани. ВН, 1960, бр. 2659, 4.
ДРЙПАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Дрипавина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЙПЕЛ (разг.) м. и (остар.) дрйпел, -та, мн. -и, ж. Дрипа, парцал. При трещене-то на талигата някои стари безобразни були., бързо грабваха и се намятаха с някакви си избелели и нечисти дрипели. Ив. Вазов, Съч. VII, 135-136. Единът от тях [комитите] беше съвсем гологлав, а двамата бяха завили на главите си по един кирлив дрйпел. 3. Стоянов, ЗБВ III, 141. Щастие считам за себе си, че ми се дава случай да говоря за тая книга [„Смутно време“] .. Защото., нашите списания, които посвещават често пъти дълги страници на най-нищожни дрипели, не обелиха зъб за нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 165. Готовността на редакторите да печатат всякой дрйпел, който им се праща, ни принуждава да бъдем безпощадни към тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 253-254. Земя на розите със аромата, / прочут къде ли не по тоя свят, / а пък от задуха ти мрат децата / в коптори посред дрипели и смрад. Бл. Димитрова, Л, 50. — Никога не съм си представяла, че вестикът, който набързо правим в сиви дежурни часове, се разграбва тук [в бригадата] като топъл хляб, минава от ръка в ръка, докато стане дрйпел. Бл. Димитрова, ПКС, 100. Вие не сте скъсан дрйпел, / не сте ни подлога; / а сте хора. Л. Караве-лов, Съч. I, 80. Малък дрйпел съм навсъде, / аз съм дребен радикал: / дядо Найчо ме осъди / вред да служа за парцал. С. Румянцев, Ст, 73.
О Изяждам / изям (поглъщам / погълна) с дрипелите някого. Разг. Нахвърлям се с остра критика към някого или го измъчвам, съсипвам го морално, обикн. без той да е виновен, защото му завиждам или ми пречи на интересите. — Не би трябвало да ги проклинаме.. — Сега ми казвате, .., а преди три недели искахте да ги погълна заедно с дрипелите — казва патриархът. Л. Кара-велов и Хр. Ботев, ЗК, 72. Налягам си / налегна си дрипелите (дрйпела). Разг. Преставам да действам или да се противопоставям; смирявам се, кротувам, мирувам. — Истинският пожар ще пламне, когато пламне България — забележи господин Фратъо. — Защо ще пламва България? Не ми трябва да пламне България. Да си налягаме дрипелите. Не видяхте ли оня ден каква каша пламна в Заара? — отговори намусено чорбаджи Димо. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. По едно време разбрах, че ако остана повече между тези людоеди, вътрешностите ми рискуват да се превърнат в разбит хайвер. Затова с остатъка от силите си поисках да се изтегля. Но не ме пуснаха. — Налягай си дрипела! — казаха. Сп. Йончев, РБ, 43.
ДРЙПЕЛ ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от дрйпел; дрипица, дрипичка, парцалче. — Панчови можаха да вържат в едно яко възле пет жълтички, които невяста Пан-човица хубаво скри .. в дъното на ковчега, като обви възлето в едно детско дрипелче. Т. Влайков, Съч. II, 107. Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Йв. Вазов, Съч. XIX, 18. Ако ние натъркаме с вълнено или с копринено дрипелче някоя стъклена пърчица .., тутакси ще да са появи такова едно свойство, което са нарича електричество. ДБ 3, 69-70. Само по някои литературни месечни и полумесечни дри-пелчета ще се обади някой потребител на „най-големите и широки болки на българския народ“ и ще се упои от тая тъга. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 177.
ДРИПИЦА ж. Разг. Умал. от дрипа (в 1 и 2 знач.); дрипелче, дрипичка, парцалче. Те [просяците] държат или едната си ръка отворена, или имат някои дрипици постлани отпреде си, де милостиви хора .. им
