ла стратегия и тактика ще разгърне!.. Но дойде ли работата до собствения съпруг или съпруга — същият този човек забравя и принципи, и воля, и разум, .. — става някаква... дрипа! О. Василев, Л, 65. Аз оставам сам, домоседът се върна, свикнал е с това, което го обкръжава, новите хоризонти не го мамят, .., еснафска дрипа. Сл. Македонски, ЕЗС, 106. От вчера тя мълчете — виждаше, че Змай до смърт е решил да върви в Средец .. Глупак, дрипа! Хората го пъдят, а той се навира! А. Дончев, СВС, 603.
5. Прен. Пренебр. Слабо, неиздържано произведение, книга, вестник и под. Популярни са онези писатели, които на книжния пазар продават дрипи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 175. Твоето изкуство е една такава дрипа, че ние адвокатите не бихме го обгербвали дори с марка от една стотинка. К. Петканов, В, 16.
О Вземам си / взема си (вдигам си / вдигна си, обирам си / обера си, прибирам си / прибера си, събирам си / събера си) дрипите. Разг. Пренебр.', Задигам си / задигна си дрипите. Диал. Обикн. пренебр. Отивам си, махам се отнякъде. — Още утре си вземам дрипите и вече няма да се видим. Засмели ми <са> се и дрипите. Диал. Много съм радостен. Захвърлям / захвърля като дрипа някого. Разг. Изоставям безцеремонно някого. Тя [Ирина] можеше чисто и просто да го [Борис] захвърли като дрипа. Д. Димов, Т, 476. Като дрипа. Отпуснат, омало-мощен, много изморен и под. Цял ден работих и се чувствам като дрипа. Като <ста-ра, смачкана> дрипа изхвърлям (изрит-вам и др.). Разг. Безцеремонно, най-позор-но (изхвърлям). По по-нисшите чинове от военните я [Ана] потулиха и когато й се наситиха, .. изхвърлиха я на улицата като смачкана дрипа. А. Гуляшки, Л, 9. У нас изтощеният и осакатеният работник се изхвърля на улицата като дрипа от неговия господар. Г. Георгиев, Избр. пр, 230. Изритай го из сърцето си като дрипа и бъди мъж. Ив. Вазов, Съч. VIII, 103. Налягам си / налегна си дрипите. Разг. Преставам да действам или да се противопоставям; смиря-вам се, кротувам, мирувам. Аз му натърках носа в едно писмо и вярвам, че ще си налегне дрипите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 400. Все ще избие на една страна това, че Стана Иванина шари из селото .. Да имаше дете, да си наляга дрипите, а то... М. Смилова, ДСВ, 102. Свивам си / свия си дрипите. Диал. 1. Преставам да се противопоставям или да действам; кротувам, мирувам, смирявам се. 2. Отивам си, махам се отнякъде.
ДРИПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е облечен в дрипи. Той беше толкова дрипав, че даже ушите му приличаха на кръпки. Елин Пелин, Съч. III, 63. Работниците облякоха много полкове, .., но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и бо-сички, зъбите им тракаха от студ. А. Ка-ралийчев, НЗ, 117-118. Дрипав, с разпрани обувки, .., Павел Балванов имаше жалък вид, но в душата си никак не се промени. Гр. Угаров, ПЗС, 601. Нищо и никакви, дрипави, голи, / тям [на циганите] изпод дрипи месата лъщят, /хич и не искат да знаят — с усмивка / гледат презрително те на светът. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 68. Аз съм дрипав, аз съм мършав, / азе гладен ставам, / но своята чиста совест / за царство не давам. Л. Каравелов, Съч. I, 17. Дрипав просяк.
2. За дреха, завивка и под. — който е износен, окъсан, парцалив. Вчера заран пристигна от Буковец с каруцата Лукан, ратаят .. Висок, мършав и бос, с дрипави панталони, през които се вижда голо месо. К. Константинов, СЧЗ, 138. Дрипавите ризки, изко-кнали из панталонките, .., показваха мършавите телца на новото поколение. Д. До-бревски, БКН, 7. Той се връщаше към джамията — трябваше да е ходжа, носеше зелена чалма и същата дрипава дреха от пъстри кръпки беше на гърба му. И. Йовков, АМГ, 188-189. На моста беше се проточила кола, натоварена с трупи. Пред биволите крачеше турчин с дрипава чалма. Ем. Станев, ИК I и П, 15. На гърба му висеше дрипава шарена торба. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. На другия ден бордеят биде очистен, двата прозореца закнижени, на вратата се развяваше една дрипава черга. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 554. Дрипава рокля.
3. Прен. Който е неугледен, вехт. Тя гледаше нечистия двор и дрипавите постройки отсреща .. и сещаше как всичко наоколо я задушава. Г. Райчев, ЗК, 211. Небостъргачите си стърчаха все така безучастно и надменно, а по-ниските постройки се притискаха до тях омърлушени, сякаш искаха да скрият дрипавите си фасади от погледите на минувачите. Ал. Бабек, МЕ, 242. Намери се най-после случайно една дрипава открита талига с една дръглива кранта. Ив. Вазов, Съч. XIII, 21. Покровете на къщята бяха провалени, черни и дрипави. П. Хитов, МП, 13. Дрипави къщурки. Дрипави бараки. II Беден, неблагоустроен, неприветлив. Селцето, дето сме се подслонили, е само на 12 километра от София. То е дрипаво, нечисто, хлътнало в заледена кал и натъпкано с крайградски бежанци. К. Константинов, ПНП, 11. Но ето, влязохме в Рила село .. Голямо село, но дрипаво. Състои само от една улица. Ив. Вазов, Съч. XV, 6.
4. Прен. Пренебр. Който няма никаква стойност и не заслужава внимание; незначителен, нищожен. При всяко наше срещане той има поне една новинка, защото той чете всичките списанийца, и най-дрипавите и най-нищожните. Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Един изход му оставаше само да излезе из това глупаво положение: да продължи бор
