играеше някакъв невиждан танц на митич-на дриада, изпълнена с безпричинен възторг. Ем. Манов, ДСР, 364. Влезте в този мрачен лес, душата ви не усеща ни тишина, ни уединение, защото вий сте стъпили в жилището на дриадите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 70. Дайте ми тоз остров / с дивите гранити, /../ В горите ще пусна / тихите дриади. Ив. Вазов, Съч. II, 118.
— От гр. ôpuàÇ, -à8oç 'дъб, дърво1 през фр. dryade.
ДРИБЛЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Спорт. В баскетбол, футбол, хокей и др. — управлявам топката или шайбата, като пос-тоянно я контролирам с ръка, крак, стик; правя дрибъл. Да се следи: ръката, с която състезателят дриблира, да не се движи в лакътната става. Б. Такев и др., Б, 19. По-рано най-резултатен, сега Наско биваше доволен, ако успее да отбележи три-четири коша на игра.. „Какво си въобразява той? Че е играч? Ха! Нито може да тича, нито да дриблира, а пък да улови топката
— пази боже!“ А. Мандаджиев, ОШ, 62.
ДРИБЛЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Спорт. Отгл. същ. от дриблирам. Мразек се устремява към нашия баскет с дрибъл.. Обкръжени отвсякъде, нашите състезатели маневрират с дриблиране,.., подават си едва ли не ръка в ръка. П. Вежинов, ЛФ, 1968, бр. 30, 1.
ДРЙБЪЛ, мн. няма, м. Спорт. В баскетбол, футбол, хокей и др. — спортен похват, при който играчът управлява топката или шайбата, като постоянно я контролира с ръка, крак, стик. Водачите на колоните се устремяват едновременно с дрибъл към съответните кошове, стрелят в тях, овладяват топката си. Б. Такев и др., Б, 57. Когато действуваше старото правило за засада.., играчите усъвършенствуваха дрибъ-ла.., късите подавания в широчина и пр.
В. Ангелов и др., Ф, 23. Със Страхил се събрахме под баскетболния кош.. Високите топки обикновено аз ги обирах,.. В дрибъла Страхил ме превъзхождаше. Пипна топката и заситни около мен. Р. Сугарев, СС, 136. Навлизам с дрибъл в центъра на игрището. А Правя дрибъл. А Имам добър дрибъл.
— От англ. dribble.
ДРИКА ж. Диал. Катафалка. След обед, в най-голямата мараня, процесията тръгна към гробищата. Подир дриката вървяха най-близките другари на барба Тодори, хора от партията, народ. С. Чернишев, ВМ,
10.
— От рум. dric.
ДРИОПИТЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Палеонт. Вид изчезнала човекоподобна маймуна. Прадедите на човека и маймуните са проплиопитекът и дриопитекът. Те се различават от маймуните по строежа на зъбите си, които приличали много на човешките. ОБиол. X кл, 174. През трети-чния период земята е била населявана от голям брой видове маймуни .., дриопитеци, .., чиито питомци са съвременните човекоподобни маймуни. Ал. Гюровски, АЧ, 60.
— От гр. 8рг)<;, 8ргю<; 'дърво' + 7ivi9t|ko(; 'маймуна'.
ДРЙПА ж. 1. Къс от дреха или плат; парцал. С дрипи, откъснати от собствените иси дрехи, превързал сам раните си. Й. Йовков, Разк. II, 196. Той [язовецът] се върна с някаква дрипа в уста. Тая дрипа, захвърлена от дървар или овчар, беше ръкав от износена салтамарка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Трябва да забележим, че Македонски беше натъпкал много силно арнаутската пушка (само с пупал и дрипи), за да гърми много. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. Дрипите, които някои хвърлят като неполезни, могат да ся употребяват за много неща, от които едно от най-полезните е хартията. ИЗ 1874-1881, 145.
2. Обикн. мн. Вехта и обикн. окъсана, пар-цалива дреха. Много повече и безброй са тия наши люде, които нямат ни хляб до-статъчно, ни сол и дрипите им не могат да покрият месата им. Д. Талев, С II, 150. Вилнееше зла зима.. Децата зъзнеха, облечени в дрипи, хлябът не стигаше. А. Кара-лийчев, НЧ, 31. Едни от войниците кичеха черните, затрънени плетища с разноцветни дрипи — сушаха измокрените си дрехи. Й. Йовков, Разк. II, 125 .Не по-малко са смущавах, като си погледнах окъсаните дрипи, с които щях да са явя и през които ми са виждаха месата. 3. Стоянов, ЗБВ III, 228. Ходя в дрипи. II Разш. Пренебр. Дрехи. Тоя Жоржу вчера бълваше змии и гущери върху Австрия и немците, и модите, а сега влачи жена си облечена като херцогиня в немски дрипи. Ив. Вазов, Съч. XI, 203. Оплакала се Грозданка / от Марка страшен войвода: /
— Мен се е вейке додяло / кървави дрипи да пера. Нар. пес., СбВСт, 55.
3. Прен. Човек, който е съвсем отпаднал физически, останал е без сила; парцал. Добра се присвиваше все повече, сякаш да изчезне, коленете й се подгъваха и ако в тоя миг само една от жените я удареше или само да я дръпнеше с два пръста — за няколко минути би била превърната на кървава дрипа. Д. Талев, И, 429-430. Както детските болести, сполетели възрастния човек, протичат необикновено тежко, така и това ново за него състояние го разтърси из основи, превърна го за няколко дни в дрипа. Л. Станев, ПХ, 74. А в тази болест имаше нещо коварно, прави те на дрипа и отнема желанието ти да живееш или по-точно, прави така, че всичко ти става безразлично. Д. Фучеджиев, Р, 344. Днес съм дрипа, толкова съм уморена.
4. Прен. Презр. Човек без достойнство, без нравствена устойчивост или чистота; пропаднал човек. В обществената си работа тоя човек ще прояви и разум, и воля — ця
