ски. Заради ценната й кожа тя [полярната лисица] се отглежда в големи звероферми,.., където се добиват ежегодно с хиляди ценни кожи за дрешната индустрия. К. Тулеш-ков, ХЖ П, 11. // Който се състои от дрехи. Дрешен дар.
◇ Дрешна въшка. Спец. Вид въшка, по-едра от главовата, която се настанява в бельото и дрехите. Pediculus vestimenti.
ДРЕШЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има дрехи, чеиз. Нена ще да ти йозе-ме/ и була от Чумаковци, / и по-парена, Ме-хмеде, / и по-дрешена, момко ле. Нар. пес., СбВСт, 539.
ДРЕШЕНО, -то, мн. няма, ср. Събир. Диал. Дрехи, чеиз. Има си и парици скътани, и дрешено си има, а зимникът му пращи от имане. Чудомир, Избр. пр, 228.
ДРЕШИЦА ж. Диал. Умал. от дреха; дрешка, дрехица, дрехичка, дрешле.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕШКА ж. 1. Умал. от дреха; дрехица, дрехичка, дрешчица. — Не можеше ли да ме пипате по-предпазливо? Тъй ми раздърпах-те тънката дрешка, че сега цялата е раздрана. А. Разцветников, СН (превод), 40. Един млад селянин с извехтели дрешки,.., дотича при мене. Елин Пелин, Съч. IV, 107. Преди трийсет години, млад, беден, с изтрити дрешки, той доде като съдебен пристав. Й. Йовков, ПГ, 242. Че бе бедна девойка, по всичко личеше това — и по пестовното й пътуване, и по скромните й дрешки, и по напуканите й ботинки. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. Леле боже, живот на-поволен, / живот неотволен; / леле сухеж-бина тежка / под дрипава дрешка. Ц. Цер-ковски, Съч. I, 154. // Малка дреха, обикн. дреха на дете. Детето гледаше с хубави черни очи. Облечено беше в чистички дрешки. Б. Несторов, АР, 59. Лъхна ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки — по мраморния бордюр на разго-ряната камина бяха прострени пеленки. П. Славински, ПЩ, 37. На мене и сестричката ми всички гледаха да у годят. Облякоха ни с по-хубави дрешки. Й. Петров, ЛСГ, 21.
2. Стесн. Къса горна дреха (палтенце или елече). Воеводите идеха в бляскава военна носия,., с къси червени дрешки, пристисна-ти на кръста от пояс, на който висеше сабята. Ив. Вазов, Съч. XIII, 181. В Дупница пътниците видяха чернокоси момичета с цвят в косите, с черни дрешки златошити, златни пояси и зелени фусти. А. Каралий-чев, ПГ, 213. Върху свитите сухи плещи на етърва си наметна къса вълнена дрешка, отдавна износена, оръфана и изцапана. Г. Караславов, ОХ III, 509. Изпод каскета [на момченцето] се подаваха руси, неподст-ригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити. Ил. Волен, РК, 27.
ДРЕШЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от дреха или от дрешка; дрешка, дрехица, дрехичка, дрешчица. И Токо беше в хубави дре-шлета, с бяло сламено капелче, отстрана навтикано с пауново перо. Т. Влайков, Съч. II, 52. — Карай, момче! — извика по-твърдо ханът и изправи глава. — Палдъмите са опънати до скъсване, светли! — крещеше коларят, прав на капрата, с развято дрешле и отпуснал юздите до края. Й. Велчев, СКН, 394.
ДРЕШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Долап, скрин или сандък за дрехи, завивки и под. Когато Лени се събуди, видя го да разглежда черния си костюм пред разтворения дрешник. О. Василев, Т, 142. Вътре тя им показа чистите легла, отвори им дрешниците, запали и нощните им лампи. Д. Калфов, Йзбр. разк., 232. Велика ядосана мина пред комисията, влезе вкъщи и захлупи глава върху дрешника. К. Петканов, МЗК, 108. Майката [на Стоян] затвори вратата, залости я, свали черга от дрешника и го покри. К. Петканов, СВ, 167.
2. Килер за дрехи. — Че като ме хванаха — та бой, та бой, дорде станах на пита. Завлякоха ме в дрешника и ме хвърлиха ни жива, ни умряла в тъмното. О. Василев, ЖБ, 46. Дрешникът е особено необходимо за селското жилище помещение. А. Дамянов, ЖС, 150. Не може да се считат за икономични онези жилища, които нямат помещения като дрешник, килер и др., така необходими за всяко домакинство. РД, 1959, бр. 300, 3.
3. Остар. Гардероб в театър или обществено заведение. Една дървена стена, която постепенно се покривала с рисунки и други украси, е разделяла актьорите от друга лека дървена постройка, сцена, която им е служела за дрешник. БР, 1931, кн. 6, 197.
4. Остар. Рядко. Съблекалня обикн. в баня, къпалня. По две стълби се отива в джама-кеня и дрешника. В него са наредени чисто постлани кревати, масички,.. От всяко място се вижда кой влиза в къпалнята и кой излиза от нея. Ст. Чилингиров, ПЖ, 162.
ДРЕШЧИЦА ж. Умал. обикн. гальов. от дрешка; дрехица, дрехичка, дрешка. — Ти си като тия дечица, дето са раснали все в немотия. Вземи такова дете, облечи го в нови дрешчици, че го заведи в богата къща, при дечурлига в имане и охолство живели. Мъчно ще се развесели такова дете. А. Гуляшки, СВ, 142. Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обуща. Ц. Гинчев, ГК, 47.
ДРИАДА ж. Книж. В гръцката и римската митология — горска нимфа, покровителка на дърветата. Пееше, пристъпяше грациозно, завърташе се около себе си —
