на умиране, а майка ми и петте ми братя са болни на дрехи. П. Р. Славейков, ПИ, 71.
— Да прощаваш, господине. Онази, която ма обича като майка, болна е в дрехи. Т. Шишков, В, 156. Продавам си / продам си и дрехите от гърба. Рядко. 1. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, които имам.
— Нищо не знаете, господине.. Да го [детето] отгледаш от ей такъв къс месо,.., за продадеш дрехите от гърба си, за да дойде някой негодник и да ти го откъсне от ръцете... М. Грубешлиева, ПП, 114, 2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам. Свалям / сваля (вземам / взема) <и> дрехите (дрехата) от гърба на някого. Разг. Ограбвам напълно някого, оставям го без каквито и да е средства. Баща ти в затвора ли е? На него си се метнал, момче — ..: — Баща му е черноборсаджия и мошеник, дрехите ти от гърба ще свали, без да му мигне окото.
В. Нешков, Н, 91.
ДРЕХАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Търговец на горни дрехи, които обикн. той сам шиел. Ей сегинка ще го сконтим юнака, на консул да заприлича — рече дрехарят и,.., откачи едно бозаво палтенце от стената и го нахлу върху памучната му антерия. Чудомир, Избр. пр, 178. По-навътре се редяха пазарищата — уличка на златарите, улици на дрехари и обущари. И. Вълчев, СКН, 11. Кир ги [дрехите] разпери като опитен дрехар, опипа ги навсякъде, разгледа ги да не са нещо скъсани,.., сгъна ги и пъхна жълтицата в разтрепераната ръка на бедната жена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 346. Един забогатял свинар / балкански / поискал да се облече разкошно, по граждански, / и влязъл при един дрехар.. Дрехопро-давецът грижливо взел мярката му, —../../ Облякъл го със най-изящни облекла. Ст. Михайловски, КБЗ, 54.
ДРЕХАРКА ж. Остар. 1. Жена дрехар. 2. Жена на дрехар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЕХАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Шкаф, долап и под. за дрехи; дреш-ник. Не поглеждаше празничните рокли [Ния] в дрехарника — поне молци да не проядат меката вълна или да не се напукат шарените коприни. Д. Талев, ПК, 358.
ДРЕХАРНИЦА ж. Остар. 1. Магазин за дрехи. Ще отида в магазините, гдето продават сардели, тлъсти маслини, разни сухи риби и пушени бутове, ще накупя много. След това от дрехарницата ще взема най-хубавите дрехи за баща ми. Д. Неми-ров, КБМ, кн. 1, 42. Най-напред той възнамеряваше да заведе Стефан в някоя дрехар-ница, после в добър ресторант, след това в удобен чист хотел. Д. Димов, Т, 330.
2. Индив. Гардероб в обществено заведение за оставяне на горните дрехи; дрешник. Във входа на осветеното здание и в дрехарни-цата госпожа Каржинова не погледна нито веднъж мъжа си. Ив. Вазов, Съч. IX, 31.
ДРЕХАРНИЧКА ж. Остар. Умал. от дрехарница; малка дрехарница.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЕХАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до производство или продажба на дрехи. Тогава ми донесоха от един дрехарски дюкян обикновено сетре и в него излязох с Вацова, за да ме разведе из новопроизведената българска столица. Ив. Вазов, ИСМ, 35. Етажите на магазина са разделени на отдели, според стоките. В приземния етаж са дреболиите: чорапи, кърпи,.. В горните етажи се редуват различните отдели: дрехарски, обущарски, за бельо, домашни потреби. Г. Белев, КВА, 188. Градът дава около 1/10 от промишлената продукция на страната:.. Главни промишлени отрасли са: дрехар ската,., и машиностроителната индустрия. Л. Мел-нишки, ПП, 120. Дрехарска работилница. Дрехарски магазин.
ДРЕХАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Занаят на дрехар. Абаджийството, първият занаят в турско време, вследствие изменението на съвременните нужди, заменено е с модерното шивачество и дрехарство йена пропадане. А „България“, 57.
ДРЕХАРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от дрехар; малък или млад дрехар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЕХИЦА ж. Умал. от дреха; дрешка, дрехичка, дрешчица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕХИЧКА ж. Умал. от дреха; дрешка, дрехица, дрешчица. Ходи Видул е път далечен, / е къса дрехичка облечен. Ив. Вазов, В, 5.
ДРЕХОПРОДАВАЧ м. Индив. Дрехоп-родавец, дрехар. Зилберщайн беше най-богатият дрехопродавач в града. Ив. Вазов, Съч. VI, 53.
ДРЕХОПРОДАВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Дрехар. Един забогатял свинар / балкански/поискал да се облече разкошно, /../ Дрехопродавецът грижливо / взел мярката му. Ст. Михайловски, КБЗ, 54.
ДРЕХОШЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Шивач. Кой прави не разбира, та кой носи ли? — казват дрехошийците и обущарите на оногоз, който казва, че ушитата от тях стока е направена така, че няма да я харесат купувачите. СбНУ XXV, 34.
ДРЕХЪЛ, -хла, -хло, мн. -хли, прил. Остар. Тъжен, печален. Отвеща й Ахил храбър:/ "Мразя, майко, пуста дрехла старост/'Ч, 1871, бр. 13,388.
ДРЕШЕН1, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Който се отнася до дрехи; дрехар-
