ДРЕТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Насъсквам, подстрекавам някого за нещо (Н. Геров, РБЯ). дретя се страд. ДРЕТЯ СЕ несв., непрех. Диал 1. Сговарям се, надумвам се с някого за нещо (Т. Панчев, РБЯд).
2. Заяждам се, препирам се с някого (Т. Панчев, РБЯд).
Вер. от алб. йтедЬг ,хитрина, извъртане; сплетни,
(вж. Ив. Гълъбов, сп. Бълг. език, с. 346-347).
ДРЕХА ж. 1. Предмет от плат, трико, кожа и др., който се облича на тялото. Бойците нямаха достатъчно топли дрехи, нито хора, нито оръжие. К. Ламбрев, СП, 56. Всички имат еднакви дрехи — син панталон и синя блуза от док. Г. Караславов, ПМ, 39. Не, мама не е тъй висока, не носи такава дълга черна дреха. Л. Стоянов, X,
41. Момичето имаше сини кръгли очи,.., яки рамене и доста сносни дрехи. Д. Шумна-лиев, ПЛ, 26. В предното ми писмо забравих да ви пиша, какво бех пратил с Иванча Цанчович една торба с дрехите ми. АНГ I, 356. Секул си дома отиде, / та па се лепо премени: / облече дрехи свилени, / загърна кожух козарски, / забрамчи сабля юначка. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 136. Посрещат та по дрехите, изпращат та по ума. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 70. Хубавата дреха не прави хубав челяка. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Елегантни дрехи. Нови дрехи. Красива дреха. Скъсани дрехи. Износена дреха. II Обикн. мн. Със съгл. и несъгл. опред. Съвкупност от такива предмети за обличане с характерни особености (ушит от определен вид плат или по определен модел и изисквания и др.), предназначени за някакви цели или носени от лица, към които насочва определението; облекло. Той [кайма-каминът] беше облечен твърде спретнато с европейски дрехи и изглед ваше да е интелигентен човек. 3. Стоянов, ЗБВ III, 164. Под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иг-лянки пушки на рамо / и с саби-змии на кръста. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Бригадирски дрехи. Селски дрехи. Празнични дрехи. Траурни дрехи. Цивилни дрехи. Градски дрехи. Работни дрехи.
2. Стесн. В съчет. с връхен, горен и (ос-тар.) самост. Такъв предмет (палто, кожух, шлифер и под.), който се облича върху други, които са непосредствено до тялото. Съблече горната си дреха — тъпичко дълго палто с кожички на яката — и я метна върху стола. Д. Талев, ПК, 257. Още не бяха почнали да отопляват, а пък времето захладя и както учители, така и ученици влизаха в клас с връхна дреха. Б. Болгар, Б, 105. [Старецът].., нахлу в антрето с вятъра от стълбището, по сако и пуловер, без горна дреха. И. Попов, ИЖП, 20. Далече моят топъл дом остана. / Аз горна дреха си не взех дори. Бл. Димитрова, Л, 232. Воденичарят дойде при чужденеца и като го хвана за дрехата, рече миротворно: — Недей, брайно, срамота е — хора сме! Елин Пелин, Съч. II, 96. По-близо е ризата от дрехата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 52.
29 Речник на българския език, т. IV
3. Само мн. В съчет. с прил. долен и (ос-тар.) с бял. Такива предмети, които се носят непосредствено върху тялото, изработени обикн. от тънък бял или друг светъл плат или от трико; бельо. От разбитата врата на кауша излизаха като бели призраци арестуваните, повечето по долни дрехи. Ем. Станев, ИК III и IV, 435. Като видя, че слагам в раницата несесера за бръснене, кърпа за лице, сапун и долни дрехи, жена ми ме запита какво съм намислил пак... М. Марчевски, ТС, 8. Ката. Госпожата, като излезе, ми рече да пригладя и тия бели дрехи. Ив. Вазов, НП, 184. Белите дрехи, сир. ризата и гащите, трябува да ся промяну-ват често. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 139. Вземам два чифта долни дрехи.
4. Само мн. Диал. Облекло и завивки. А той отиде в килерчето, дето спяха Панчо и невястата и дето бяха дрехите им и зафана да изфърга оттам що завърне — черги, възглавници, сукмане. Т. Влайков, Съч. II, 98. Къщата на дяда Добр я Гюзеля беше керемидена,.., с голям пруст,., и зад пруста, на запад — килер, дето им стояха дрехите, сиренето и къделите. Ц. Гинчев, ГК, 54. Сложи Калинка — хляб ели. / Че си Калинка дигнала, / дигнала, та си премела / и си дрехите послала, / послала, че си легнала. Нар. пес., СбНУ XXII- XXIII, 46.
5. Остар. Легло, постеля. И ангели си тръгнали, / че слезли долу на земята, / Петру душица срещнали, / че му душица върнали. / Та ча са Петър съживи, / на дрехите са изправи. Нар. пес., СбНУ XXVII, 187.
О Дръж голия да му вземеш дрехите. Диал. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи нещо от някого, защото и той го няма. Залепям се / залепя се като репей о дреха за някого. Разг. Непрекъснато и на-хално, без стеснение следвам някого навсякъде и му досаждам с присъствието си. — Личи си, че този Ивайло се е залепил за хората ти като репей о дреха, Владиславе. Да не стане тъй, че да гориш дрехата заради репея! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 31. Засмели ми <са> се и дрехите <на гърба>. Диал. Много съм радостен. Изтупвам / из-тупам праха от дрехите някому. Обикн. св. Разг. Пренебр. Набивам, напердашвам някого. — Внимавай, не ме дразни повече, че ще ти изтупам праха от дрехите. Лягам / легна на дрехи. Остар. Разболявам се тежко, трябва да лежа на легло. Крея Гергана на крака / нещо ми до три месеца, / легна Гергана на дрехи. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. На (в) дрехи болен, съм (лежа). Остар. На легло, тежко болен (съм). Принуден съм да седя вкъщи, защото баща ми е
