войни с другите народи. Св. Минков, Избр. пр, 471. дресирам се страд. Кучетата се дресират лесно.
— От фр. dresser.
ДРЕСИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от дресирам като прил. Обикн. за животно — който може да извършва някаква дейност или да изпълнява определени движения и умения по заповед на някого. Снабди се с една от най-хубавите белгийски двуцевки, не знам отде намери един Неро, най-дресирания и умен сетър, какъвто можеше да съществува в страната. Д. Кал-фов, Избр. разк., 198. Многоцветни плакати рекламираха новата програма: „Дресирани кози, лъвове, маймуни, нови акробатически номера. Клоуни на манежа — Тошко и Седой!“ Й. Демирев и др., ОС, 31. Имаше [в цирка] маймуни, тигри / папагали с поглед мил / и на всичко туй отгоре / и дресиран крокодил. Ив. Радоев, KXЛ, 8. Дресирана мечка. Дресиран папагал. Дресирано куче.
ДРЕСИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дресирам и от дресирам се; дресировка, дресура. Онова, което се нарича „дресиране“ на животното, представлява изработване на навици. Псих. X кл, 14.
ДРЕСИРОВАЧ м. Рядко. Дресьор; дре-сировчик. — Турчинът беше отгледвач и дресировач на петли. Д. Спространов, С, 289.
ДРЕСИРОВАЧКА ж. Рядко. Дресьор-
ка.
ДРЕСИРОВКА, мн. няма, ж. Дресура, дресиране. Така започна дружбата между стопанина и намерения булдог, наречен по-късно Пирин. Когато Пирин навърши шест месеца, започна дресировката му. Ив. Планински, БС, 34. Люцкан се спира под прозореца,.., взема цяла китка розови зюмбюли и с една галантност, в която се съглежда не умение, а продължителна дресировка, кланя се и я поднася на Цветана. Й. Йовков, ПК, 42. — За какво го искате това куче? — За куче, защо за друго? Може някой път и на лов. — Значи и на лов? Ако е така, то е и дресирано, — казах, без да подозирам някаква дресировка в това животно. Н. Поп-филипов, РЛ, 151. Поддавам се на дресировка. А Дресировка на тюлени. Продължителна дресировка. Добра дресировка.
— От рус. дрессировка.
ДРЕСИРОВЧИК, мн. -ци, м. Нежел. Дресьор; дресировач. Според разказа на един дресировчик неговото шимпанзе „Ми-мус“ сутрин при поздрав го прегръщало за шията и с издадени напред устни нежно го целувало. Т. Марков, 4M, 31. Дресировчик на кучета.
— От рус. дрессировщик.
ДРЕСИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от дресировка; дресьорски. Вчера с цитатите на Мао самоуки лекари „връщаха“ живота на безнадеждно болни, а днес с идеите на великия кормчия се мъчат да опитомят книжния тигър, като му подарят дресировъчния камшик. М. Миланов, ТМП, 96.
ДРЕСУРА ж. 1. Само ед. Обучение на домашно или диво животно в някакви умения, да извършва някаква дейност или движения по дадена заповед; дресиране, дресировка. В по-ново време в Англия са го [белия пор] използували след специална дресура за унищожаване на плъховете. К. Тулеш-ков, ХЖ II, 48. Във всеки случай Даринка познава чудесно езика на търпението, владее майсторството на дресурата. ЖД, 1968, кн. 3, 20. Изобщо кучетата притежават сложен душевен мир,.. Затова много от тях се поддават на опитомяване и на сложна дресура. К. Тулешков, ХЖ II, 4. Майстор на дресурата.
2. Само ед. Умения, придобити в резултат на това обучение; дресировка. Постигнаха от-лична дресура на кучетата за охрана.
3. Номер в циркова програма, при който дресирани животни показват уменията си. Артистът А. Димитров показва отлична дресура на две млади кончета, три кученца и една коза. РД, 1950, бр. 142, 2. Ще ни гостува известният цирк „Буш“ от ГДР с масова дресура на лъвове, на тигри, на слонове. ВН, 1959, бр. 2571, 1. В програмата са включени разнообразни дресури.
ДРЕСЬОР м. Човек, който дресира животни; дресировач, дресировчик. Пръстите му зашариха по тила на кучето и след миг малко по-долу от линията на ушите напипаха малка, островърха костичка. Васил беше станал опитен дресьор. Той знаеше, че колкото това кокалче е по-остро, толкова кучето е по-умно и по-бързо възприема. Ив. Планински, БС, 32-34. Младият дресьор Безано представя своите мечки в интересно разработен програмен номер. НК, 1958, бр. 45, 2. Дресьор на кучета. Дресьор на лъвове.
— Фр. dresseur.
ДРЕСЬОРКА ж. Жена дресьор; дреси-ровачка. Много хубаво настроение внася дресъорката.. със своите малки питомци
— коза, кучета и маймунка. НК, 1958, бр. 45, 2. Дресъорка на коне.
ДРЕСЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дресьор и до дресиране. Упоритата и дълга дресъорска работа на ин-донезиеца накрая се увенчава с успех. Голямата, силна змия,.., започнала покорно да пълзи по дърветата и палмите и да събаря с главата си плодове. ВН, 1960, бр. 2830, 4. Дресьорски камшик. Дресъорско изкуство.
ДРЕТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дретя и от дретя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
