дренира [гнойното място]. Ил. Щъркалев, Г, 102.
— От фр. drainer.
ДРЕНЙРАНЕ ср. Техн. Мед. Отгл. същ. от дренирам и от дренирам се; дренаж. Дренирането на почвите., е познато много отдавна: дренирането им със закрити канали обаче е сравнително по-ново. Д. Велев, МII, 174. Дрениране на рана.
ДРЕНЙРАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Мед. Който се отнася до дренирне; дренажен. Окопите се използуват и за добиване на материали за насипи. Изпълняват също така и дрениращи функции, когато нивото на почвените води е по-високо от дъното на окопа. Л. Манчев, П I, 92. Откритите дренажи създават ред неудобства,.. За да се избегнат тези недостатъци, се правят така наречените закрити дренажи — траншеи, които в долната си част са запълнени с дрениращ материал, а горната им част се засипва с почвата на самия изкоп. НТМ, 1962, кн. 4, 20.
ДРЁНКОКОШ, мн. няма, м. Диал. Игра, при която двама си кръстосват ръцете, а трети сяда върху тях, за да го носят. Па го опият убаво,.., па го отнесат дренкокош на лозето. Нар. прик., СбНУ XI, 109. Да го донесат дренкокош! Клетва.
— Неизв. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕНОВЙНА1 ж. Диал. 1. Дряново дърво; дрян, дреника. Седнала е малка мома / зади къщи в градината, / под бяла лоза на сянка, / под бяла дреновина. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 607.
2. Плод на дрян; дрянка.
3. Дрянова пръчка, тояга; дреника. Па то-гая на цара говори [Марко]: / „Отидете у мои оджаци, / донесете дръво дреновина, / две-три годин над огин саанало — /да опитам мойте яки сили.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 29. Издумало Кралевике Марко: / — Чуеш мене, царе Су лимане, / я се качи на равни таване, / да си стуриш суи дреновине. Нар. пес., СбНУ XLIII, 46.
ДРЕНОВИНА2 ж. Диал. Вид черно грозде; дреновица, гарванко, гарван2. Бяло грозде беловина / и червена дреновина. Нар. пес., Н. Геров, РВЯ I, 376.
ДРЕНОВИЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дрянов. Болката изгори едновременно и двете ти [на Волов] ръце и ти неволно се опита да ги скриеш. Както когато шуменският даскал те биеше немилостиво с дре-новичените пръчки. Н. Никифоров, ПВ,
ДРЕНОВНИЦА ж. Диал. Дреновина2, гарванко, гарван2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДРЕНЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от дрян; малък, нисък дрян. Дренчето расло, момчето спало. Когато се събудило, дренчето порасло и момчето не можело да си вземе звънчето [закачено на дървото]. Нар. прик.
—Друга (диал.) форма: д р е н ч ё.
ДРЕНЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Звездатка. Към тази група [водни растения] се отнасят следните широко разпространени у нас растения: водната лилия,.., плаващият ръждавец, дренчето. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 30.
ДРЕНЧЕ3, мн. -та, ср. Мед. Умал. от дрен.
ДРЕНЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Направен, приготвен от дренки; дренчов. Но там има една гора — стар дъб и дрян. Дрен ките са бели и едри като лешник. Най-хубавата дренчена ракия варим ние. А. Каралийчев, СР, 38.
ДРЕНЧИЦА ж. Умал. от дрянка. Нон-човица ни каза, че у вас има цели кола и ка-йсийки, и дренчици. Л. Каравелов, Съч. II,
13.
ДРЕНЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дренчен. Защото дядо Хаджия беше имотен, богат човек,.. Че само сухи пари,., като имал,.., на-колко си делви, — .., дето се туря в тях дренчова трушия — имал ги човека не знам де си! Т. Влайков, Съч. I, 1925,
116-117. Дренчово сладко.
ДРЕСЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Приучавам домашно или диво животно на някакви умения, да извършва някаква дейност или движения по дадена заповед. Татко се беше заловил да го [кучето] дресира, да го научи на някои фокуси, та понякога губеше по два-три часа с него. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 112. Да дресираш слон, който танцува в такта на оркестъра,.., значи — да бъдеш надарен с остроумно въображение. Св. Минков, ДА, 90. Тук нямаше хрът-ката на Емексиз-Пехливана, която той беше дресирал и научил да се спуща въз чело-веци като въз дивеч... Ив. Вазов, Съч. XXII, 158. Дико го [кончето] бе дресирал така, че тръгне ли на път, щом му замиришеше на кръчма, веднага спира. Кр. Григоров, Р, 35. // Разш. Приучавам някого да изпълнява това, което изисквам, да слуша и да се покорява безпрекословно. Сега, когато се страхуваше, че той [Методи] завинаги ще си отиде, Лина почна да съжалява, че не е успяла добре да го дресира. М. Грубешлиева, ПП, 292.
2. Рядко. Неодобр. Целенасочено насаждам, развивам у някого някакви качества, навици, чувства и под.; възпитавам. И всред това нищо виковете на околийския началник събудиха у Чакъра само рефлекса на дисциплината, дребното и жалко чувство на служебна чест, което мафията дресираше умело в слугите си. Д. Димов, Т, 294. Те [Кобургите] дресираха поданиците си да се съюзяват с германците и да водят тежки
