спускат по едно мангърче. Ил. Блъсков, ПБ III, 88.
ДРЙПИЧКА ж. Разг. У мал. от дрипа (в 1 и 2 знач.); дрипелче, дрипица, парцалче. От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЙПЛА ж. Разг. Пренебр. Жена, облечена в дрипави, скъсани дрехи. — На портата чука някаква дрипла. Я виж какво иска! //Разш. Бедна жена, беднячка.
ДРЙПЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Мъж, облечен в дрипави, скъсани дрехи. От няколко дни на малкия площад пред гръцкото консулство, идваше един дрипав и мръсен селянин .. Гавазинът пред консулството не се чудеше на тоя дрипльо, домъкнал се от някое далечно село. Д. Талев, ГЧ, 49-50. Някога той спеше под мостовете на града като последен бедняк, като дрипльо. К. Калчев, СТ, 129. — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. Хр. Смирненски, Съч. III, 238. // Разш. Бедняк. Децата на по-замож-ните селяни ме гледаха малко отвисоко — та нали бях между най-бедните .. А веднъж един от синовете на богатите се обърна към мене с презрителното: „Дрипльо!“ Мл. Исаев, Н, 21. — Бягат... — подхвърля презрително, с пророчески патос тя [майката на Виктор] . — Измъкват се от мъките на социализма... Тия — в Латинска Америка, братовчедите на хазайката — във Франция... Отново ние, дрипльовците, ще опъваме каиша... Др. Асенов, ТКНП, 193.
— Друга (диал.) форма: д р о п л ь о.
ДРЙСВАМ, -аш, несв.\ дрйсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Простонар. Дрискам веднъж или изведнъж. Дриснал гъсок, / на сух песок. Нар. пес., СбНУ VIII, 261.
ДРИСВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от дрисвам.
ДРИСКАВ, а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Дрислив (в 1 и 3 знач.).
ДРИСКАВИЦА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Диария, стомашно разстройство; дри-сък, дрисканица. Понякога, кога боли деца корем, дохажда им и блювание, и дрискави-ца. Лет., 1871, 128. Всичките mue [зеле, туршия и др.] ястия могат да докарат на децата дрискавица. Ч, 1875, бр. 6, 266. Кървава дрискавица.
ДРИСКАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. За човек или животно — имам диария, изкарвам чести и разводнени изпражнения. Тополата йе висока, ама чавките /.. / дрис-кат/.. /на нея. Послов., СбНУ XXV, 47.
ДРИСКАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от дрискам.
ДРЙСКАНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Дрисък; дрискавица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРИСЛА ж. Разг. Жена (обикн. момиченце), която има често диария, дрисък или се изпуска, посира се в гащите.
Прен. Пренебр. За млада жена, която няма опит в нещо, но се заема с него, проявявайки самочувствие; пикла.
ДРИСЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Простонар. Който има диария, дрисък; дрискав. Дрисливо дете. Дрислива крава.
2. Прен. Разг. Пренебр. Който няма никакво значение, който не заслужава никакво уважение, внимание. — Половината свят пре-плавах, за мъж се смятах, а тук едни хлапе-тии, един дрислив Шули да ме командува!
Н. Антонов, ВОМ, 192.
3. Диал. За плод — с мека вътрешност, презрял; дрискав. Сливи дрисливи.
4. Диал. За яйце — недоварено, рохко (Н. Геров, РБЯ).
ДРИСЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Простонар. Умал. от дрислив.
ДРЙСЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. За мъж (обикн. момченце, дете), който има често диария, дрисък или се изпуска в гащите.
Прен. Пренебр. Човек без никакво значение, който не заслужава никакво уважение, внимание. — Аз със стачки не се занимавам... — Нямам предписание — смотолеви околийският началник.. Той стана. Смяташе, че на него не му прилича дори да разговаря с такъв дрислъо, който стоеше тук по някакво печално и отвратително недоразумение. Г. Караславов, ОХ 1П, 220-221. — Това е то съсловната организация... — обади се авторитетно Въкрил. — Самостоятелна селска власт. — Дрислъо вци! — изруга Тюлев. — Дребна буржоазия! — поясни Въкрил. Г. Караславов, ОХ IV, 192. //За млад човек без достатъчно опит, но със значителна самоувереност. Един цар вече не ни стига, двама ще имаме занапред: един куц, стария, и друг, тригодишен дрислъо, сина му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 16.
ДРЙСНА. Вж. дрисвам.
ДРИСНЯ, мн. няма, ж. Простонар. Диария, стомашно разстройство; дрисък. Откак ся яде мляко и овощия, веднага да ся пие много, то не е добро, зачтото тогава лесно хваща дрисня. Лет., 1874, 75.
ДРИСЪК, мн. няма, м. Разг. 1. Стомашно чревно разстройство с воднисти изпражнения; диария, разстройство. И през лятото на миналата година цялата войска я хвана един силен дрисък. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 403.
2. Рядко. Самите редки, водни изпражнения при това заболяване. Тъй наречената европ-ска холера са показва с върли коремни боле-жи, придружени с често бълване и., дрисък, жълт или зелен. Ив. Богоров, СЛ, 87.
