ДРЕМЕШКЙМ нареч. Диал. Дремеш-ком. Чтото ся набозае детето дремешким, то му рстане в устата, па на съна му ся съсири. Й. Груев, КН 7 (превод), 65.
ДРЕМЕШКОМ нареч. Рядко. Дремейки, като дремя; дремешката.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕМЙЗГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Дремя. Който й честит напред да върви, / ладото й ладо, / бръкни, момнъо, извади пръстен. / .. / Златни ножици сукно режат. /Коне дремизгат на празни ясли. Нар. пес., СбВСт, 170.
◇ Дремизгам като кон на празни ясли.
Диал. Ирон. Стоя, без да върша нещо и без да зная какво да правя.
ДРЕМЙЗГАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дремизгам; дремане.
ДРЕМЛА ж. Разг. Дремлива жена; дремливка, сънла, сънливка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЕМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича да дреме, да спи; сънлив. Катя (насмешливо). Сигурно спи... Здравка. Ако е зубрил до късно.. Впрочем той си е дремлив по природа, сесиите не му влияят... Др. Асенов, И, 7. — Мари моме, сънлива, дремлива. / Сън ли та на хорото не пуща? Нар. пес., СбГЯ, 147. Стоян на майка думаше: / „Проклети да са, мамо ле, / Калинините душмане, / Калинините, и моите, / че ми Калина клопаха, / че е сънлива, дремлива, / и на работа ленива.“ Нар. пес., СбБрМ, 187. Брат ми ще да каже: / — То е наша Рада, / на нива ленива, / на дарак дремлива, / на хурка пиплива. Нар. пес., П. П. Славейков, КНП, 138.
2. Който е обхванат от дрямка, от желание да спи; сънлив. Тук-таме през плетищата се надига купа сено, под стрехите дремливи отпуснали глави овце. П. Тодоров, ЙII, 148. // Рядко. Който още не се е разсънил; сънен, сънлив. Във вестибюла, дремлива и чорлава, го чакаше слугинята. Д. Калфов, Избр. разк., 341. • Обр. Незнайни хора не-чута проповед вещаеха. / Нова вяра будеше дремливи умове. Н. Райнов, КЦ, 10.
3. Който е присъщ на човек, обхванат от дрямка или още неразсънен; сънлив, сънен. Илийчо Кондаков,.. — лежеше отпуснат на червения миндер у тях и пушеше цигара, като следеше с дремлив поглед синкавите облачета. Ив. Вазов, Съч. IX, 39. Дремливи очи. Дремлива въздишка.
4. Който предразполага към дрямка, който предизвиква желание за сън; приспивен, сънлив. Чуват се само монотонните и дремливи удари на дъжда. Й. Йовков, Разк. II, 152. Те запяха на една сръбска песнопойка, най-напред сръбския химн, твърде хубаво съставен, но на дремлив мотив. Ив. Вазов, Съч. XII, 98. По песъчливите крайморски рътлини нищо се не мярка. Нататък се чува дремливият шепот на вълните. П. Тодоров, ИII, 30.
ДРЕМЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Дрем-льо, сънльо, сънливец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЕМЛИВЙЦА, мн. няма, ж. Диал. Вид упоителна трева. И натури билки и корене, / най-повече тревка дремливица, / та упои Гуне будалина. Нар. пес., СбНУ XIV, 164.
ДРЕМЛЙВКА ж. Разг. Дремлива жена; дремла, сънла, сънливка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЕМЛЙВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. У мал. от дремлив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕМЛЙВО нареч. 1. По начин, присъщ на човек, обхванат от дрямка или още неразсънен; сънливо, сънено. — Господарката я няма — каза дремливо слугинята. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Той навеждаше главата и дремливо я клатеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. И пълзи по всички селски хижи, / като котки, мек и топъл дим — / край огнищата дремливо нижат / думите си старите деди. Сл. Красински, 30, 43. // Разш. Лениво, отпуснато. Аз обичах да ходя у бабини.. Когато след Петровден отидох у нея, тя дремливо чепкаше вълна. Г. Велев, ПЕМ, 32-33. Понякога той поглеждаше накриво кучето — то, проклетото, беше виновно за неслуката.. И Бомбата на два пъти ритна прочутия зайчар, който клинка-ше дремливо след своя сърдит господар. Г. Караславов, Избр. съч. II, 473.
2. По начин, който навява дрямка, сън; приспивно, сънливо, сънено. Чучурчето монотонно и дремливо шуртеше в мълчанието. Ив. Вазов, Съч XXII, 27. Хората през дрямката си слушат / как пълзи по стрехите нощта. /..,/ а отвън капчуците дремливо / с някого приказват цяла нощ. Сл. Красински, 30, 44.
ДРЕМЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на дремлив; сънливост, съненост. Предутринната дремли-вост мина и конете и войниците в крак напуснаха селото. М. Яворски, ХСП, 189. Неговата дремливост е известна — където и да седне, той е готов да задреме.
ДРЁМЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Дремлив мъж; дремливец, сънльо, сънливец. Раз-силният бавно се повдига и дълго трие сънени очи: — Ще дойде!.. Поседни и почакай... — Какво ще чакам, бе дремлъо! Ст. Даскалов, ЕС, 103.
ДРЕМНА. Вж. дремвам и дрямвам.
ДРЕМОТА, мн. няма, ж. Поет. Дрямка; дремотност. Вяло и безжизнено стърчат новопосадените лозя, на които стройните
