ботят?.. — Едната е дрезинкаджийка, другата — помпиерка. Т. Монов, СН, 254.
ДРЕЗЙНКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Машинист, който управлява дрезина; дрези-нист. — Дамяне, подавайте с Боляра греди!.. Драка, ти бягай, кажи на дрезинка-джията да докара още. Т. Монов, СН, 60. Бригадата на багеристите и бригадата на дрезинкаджиите.. проведоха на 22 юли ударен ден. РД, 1950, бр. 206, 3.
ДРЕЙФ, flpèftclrbT, flpèfic{)a, мн. дpèйфo-ве, м. Мор. Авиац. 1. Отклонение на плаващо тяло — кораб, летателен апарат и под., от курса на движението му под влияние на водно или въздушно течение. При силен вятър и вълнение корабът постоянно се отклонява от курса си и се явяват допълнителни грешки при определяне на неговото място от дрейфа., от появилото се вълнение. НА, 1958, бр. 3186, 2. // Ъгълът, под който се отклонява тялото по тези причини. Малък дрейф. Незначителен дрейф.
2. Непроизволно, принудително насочено постоянно движение на плаващо тяло или предмети върху него под влияние на водно или въздушно течение. През есента на 1896 г. в Норвегия се върнал и корабът „Фрам“, който успешно завършил дрейфа всред ледовете. НТМ, 1961, кн. 10, 29. Съветските хора от 1937г. започват системни изследвания на полярните морета чрез дрейфува-щи станции — станции върху плаващи ледове. Още се помни дрейфът върху леден блок на знаменитата научна експедиция „Северен полюс“. Д. Славчев и др., БМ, 7. Ломоносов може да се счита основоположник на идеята за усвояване на Северния морски път.. Ломоносов дава първата класификация на ледовете,.. Тя обоснова съществуването на големия полярен дрейф на ледовете, доказан едва в края на XIX в.
А. Бешков и др. ИГ, 123.
◇ Оставам/ остана (спирам/ спра, заставам/ застана, стоя, лежа) на (в) дрейф. Мор. Маневрирам с платната на кораб или спирам мотора на плавателен съд / тяло, за да не се отклони от силно течение или вятър и да остане приблизително на едно място. Капитан Свещаров огледа по картата мястото на тайфуна,., и като въздъхна едва чуто „няма как“, изкомандува: — Стоп машина! Оставаме на дрейф! Б.Трайков, ВО, 54. Гемията беше спряла на дрейф. С. Чернишев, ВМ, 151. Все още корабът стоеше в дрейф, леко поклащан от мъртвото вълнение. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.
— Рус. дрейф.
ДРЕЙФАМ, -аш, несв., непрех. Мор. Дрейфувам. Оставена без вахта,.., гемията дрейфаше бавно, носена само от слабото морско течение. П. Вежинов, ДБ, 250.
ДРЕЙФАНЕ ср. Мор. Отгл. същ. от дрейфам; дрейфуване.
ДРИ`ЙФОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Дрейфово течение (движение).
Мор. Океанско или морско течение, което се образува от действието на вятъра и предизвиква дрейф. Като се задвижи повърхностният пласт вода, той увлича постепенно и по-долните. Това движение на водата, причинено от вятъра, се нарича ветрово, а понякога,.. — дрейфово. В. Врански, ФП, 50. В миналото дрейфовите течения са използвани от мореплавателите.
ДРЕЙФУВАМ, -аш, несв., непрех. Мор.
1. За ледени блокове, плавателен съд и под.
— движа се непроизволно, насочено под действие на вятъра или на някакво течение; дрейфам. В някои случаи риболовните кораби, попаднали в плен на Куросио, дрейфу-вали от Японските острови на североизток и приблизително на ширината на остров Хокайдо били понасяни от северотихо-океанското течение. ВН, 1960, бр.2668, 4. // Движа се непроизволно, намирайки се върху кораб или леден блок, който се носи от вятъра или от някакво течение. В наши дни из района на Северния полюс постоянно дрейфуват съветски изследователски станции. НТМ, 1967, кн. 226, 36.
— От хол. drijven 'плавам' през рус. дрейфовать.
ДРЕЙФУВАНЕ, мн. -ия, ср. Мор. Отгл. същ. от дрейфувам; дрейфане.
ДРЕЛКА ж. Техн. Инструмент, който ръчно или с електромотор придава въртеливо движение на металорежещи сечива, главно бургии за пробиване на дупки в метал, дървесина и др. За облекчаване и съкращаване на полирането се използуват различни приспособления. Най-голямо разпространение е получило ръчното приспособление във вид на електрическа дрелка, снабдено с въртящ се диск от мека овча кожа. В. Вълев, ЕА, 176.
— От нем. Drell.
ДРЕМВАМ, -аш, несв.; дрймна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Дрямвам. Петлите пееха. Беше полунощ, но хората се разпръсваха бавно, само да дремнат, че утре сутринта рано трябваше да стават, и то сами, без да ги будят бригадирите. Ст. Даскалов, СЛ, 102. Дремвам малко в стаицата, кога се събуждам, виждам, че вече се мръкнало. Й. Радичков, ББ, 74. Той дремна малко, после лъсна ботушите си и отиде на работа. Д. Димов, Т, 14. Па си йе ошла Гроздана, / па на бракя говореше: / Дремка ме е надремила. / Ке легна малко да дремна. Нар. пес., СбАИ, 298.
ДРЕМЕЖ, мн. няма, м. Диал. Дремене, дрямка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
flPÈMEHE, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дремя; дрямане.
дремешкАта нареч. Разг. Дремешком.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
