птица прелетя / и в дрезгавия въздух чист / ивица черна очерта. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 124.
ДРЕЗГАВЕЕ, мин. св. дрезгави, прич. мин. св. деят. дрезгавял, -а, -о, мн. дрезгаве-ли, несв., непрех., безл. и в 3 л. Слабо про-светлява или притъмнява; появява се дрезгавина2. И когато надникна и видя как хоризонтът дрезгавее от първото пробуждане на зората, той почувствува, че всичко в него се превръща на радост. Д. Немиров, Б, 210. Навънка дрезгавее, съмва се.
ДРЕЗГАВЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дрезгавее.
ДРЕЗГАВИНА1, мн. няма, ж. Качество на дрезгав1; дрезгавост, прегракналост. Ударникът трепетно хваща микрофона.. Малко по малко изчезва стеснението, дрезгавината в гласа се изгубва. ОФ, 1950, бр. 1757, 4.
ДРЕЗГАВИНА2, обикн. ед., ж. 1. Слаба, непълна светлина, слаба осветеност на пространството обикн. в ранно утро, привечер или от слаб източник, която не дава добра видимост; сумрак, полумрак, здрач. Вечерната дрезгавина бавно се спущаше над града, по улиците хората изглеждаха като сенки. М. Кремен, СС, 78. Най-после в бялата стая проникна бавно утринната дрезгавина, светлината на лампата стана съвсем печална и жълта. П. Вежинов, ДБ, 93. Доктор Димитрис усети насочения в гърба му револвер и се извърна. Дори и дрезгавината на газената лампа не можа да скрие бледни-ната на лицето му. Ст. Сиврев, ПВ, 85. През белизнявото було на небето месечният мътен кръг се показа премрежен и слабо освети с лъчиста дрезгавина заспалия град. Ив. Вазов, Съч. XIV, 180. Дрезгавината постепенно изчезва. Някъде по вършините на дърветата и по хълмовете е огряло слънцето. К. Калчев, ДНГ, 7. Мръкваше се. Над безлюдните, посърнали полета падаха мъгливи дрезгавини. И. Йовков, Разк. II,
115-116. Дрезгавините или тези полусветлини, които предшествуват деня и нощта, скъсяват твърде много времето на тъмнотите. С. Бобчев, ПОС (превод), 9. • Обр. В дрезгавината на моята памет за пробуждащото се детско съзнание изниква споменът за забавачницата. Д. Казасов, ВП, 19.
2. Въздушната среда или пространството, осветено по този начин. Самотен като топола се бе изправил отсам овчарят.. Той рее поглед в дрезгавината и нехай. П. Тодоров, И I, 6. Широко и радостно ура като буйна вълна се издига и пълни дрезгавините на тихата вечер. Й. Йовков, Разк. П, 179. Последните й думи продължиха да звучат в дрезгавината на настъпилата пролетна звездна нощ като дивните акорди на някоя екзотична симфония. Н. Попфили-пов, РЛ, 79-80. Повървяха заедно из дрезгавината. Ив. Вазов, Съч. XIV, 28.
ДРЕЗГАВИНКА ж. Рядко. Умал. от дрезгавина2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
flPÈSrABO1. Нареч. от дрезгав1; прегракнало, пресипнало. Изведнъж пред нея се озова Палазов, направи вид, че свири наи китара, преви коляно и дрезгаво запя. Й. Йовков, В АХ, 58. Над града дрезгаво крякаха чапли и зловещо бучеше реката. Ем. Станев, ИК III, 26. Кашлям дрезгаво. Д Смея се дрезгаво.
ДРЕЗГАВО2 нареч. С гл. съм, ставам вЗл. ед. Означава, че някъде има слаба, непълна светлина, дрезгавина. Беше дрезгаво вече.. Развиделяваше се. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 143. Става дрезгаво.
О По дрезгаво. Рядко. По време, когато не е достатъчно светло или тъмно (в ранна сутрин или привечер). По дрезгаво стигнаха до едно селце в планината. Ив. Вазов, Съч. XIV, 53. Коларите запрегнаха и по дрезгаво още керванът потегли. Д. Яръмов, БП, 81.
flPÈ3rABOCT, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Качество на дрезгав1; дрезгавина1. Дрезгавост на гласа. Дрезгавост на смеха.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
дрездАк, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гъста гора; гъстак, шумак, дрезга.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕЗИНА ж. Открита платформа или вагонетка, движена по релси с двигател или механично, която служи за превоз на работници, строителни материали, инструменти и др. на къси разстояния при поддържане на железопътни линии, в пределите на завод и под. Той се е возил на дрезина и затова знае какво нещо е една вагонетка да има мотор. Г. Мишев, ЕП, 104. Една дрезина с девет вагонетки минава долу с купища от разбит синкавосребърен мергел. 3. Сребров, Избр. разк., 194. Пътниците, очакващи влак № 704, и войниците от товарния ешелон видяха една моторна дрезина да излиза иззад магазията. Й. Радичков, ГП, 6-7.
— От нем. собств. през фр. draisine.
ДРЕЗЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от дрезина. — Я се погледнете!
— Едрите му бели, прави зъби лъснаха. — Все важни господа — коменданти, командири,.. Той забеляза Аргир Янков,.. — Пардон
— и дрезинни пасажери. Г. Караславов, ОХ IV, 240.
ДРЕЗИНЙСТ м. Дрезинкаджия. А шофьорите и дрезинистите ден и нощ возеха цимент, пясък, баластра. ВН, 1953, бр. 285, 2.
ДРЕЗИНКА ж. Умал. от дрезина. Чуваше се вече напевният ход на дековилната дрезинка. Ст. Станчев, HP, 55.
ДРЕЗЙНКАДЖИЙКА ж. Жена дрезинкаджия. — Тези другарки там какво ра
