паметник на най-строгата критика. СбС, 1875, кн. I, 44. Драгоценна древност.
ДРЕВНОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Качество на древен; старинност. От тази епоха и досега е оцеляла римска баня, превърната през V в. в църква „Свети Георги“.. Неин съперник по древност е църквата „Света София“. Л. Мелнишки, ПП, 7. За нас бяха безкрайно интересни.. — цялата неотразима смесица от древност и мода,.., които си бяха дали разюздана среща в този колкото стар, толкова и млад едномилионен град. С. Северняк, ОНК, 238. От него [езика си] ний нямаме друга no-свята старина,..: защото той, колкото е почтен и драгоценен нам като язик на прадедите ни по своята древност, толкова повече, защото от началото си е бил и днес е църковен язик на доста славянски племена. Ив. Момчилов, ПСЕ, V-VI. Трябва да следваме по-надалеч геолозите, като те простират изследванията си през по-дълбоките слоеве на земната кора и навсякъде откриват свидетелства за голямата древност на земята. ИЗ 1877, 290.
ДРЕВНОСТЕЙ, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Археологически. Ун-донский в Москва преправя ся да издаде синките списания на епископ българский Константина с помощта на царското ис-торийно и древностно съдружество. X. Йоанович, Ц (превод), 35.
ДРЕДНАУТ м. Остар. Боен. Голям брониран военен кораб с мощни далекобой-ни оръдия; линеен кораб. Не разбирам нищо от кораби и не мога да кажа дали корабът на контраадмирала беше .. дреднаут или крайцер. М. Марчевски, ОТ [еа]. Европа! Ти си цяла арсенал, / където фабрикуват денонощно / топове, пушки, танкове и мощни / дреднаути за близката война. Мл. Исаев,
— От англ. dreadnought.
ДРЁЖДЁНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дреждя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕЖДЯ, дрёждйш, мин. св. дрёждйх, несв., непрех. Диал. 1. Стоя неподвижно, умислен, съсредоточен (Т. Панчев, РБЯд). Дрежди от акъл. Т. Панчев, РБЯд, 103.
2. Стоя на едно място и треперя. Недей да дреждйш там, ами ела до огъня да се сгрееш.
◇ Дреждя като кон на празни ясли. Диал. Стоя в бездействие, без да знам какво правя.
ДРЕЗГА ж. Диал. Дрездак.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник ..., 1951.
ДРЁЗГАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, смях и под. — прегракнал, изпълнен с хриптене. Чувам гласа на Захари:.. Той е пресипнал, дрезгав, едва се изтръгва от гърлото му. Л. Стоянов, X, 59. От време на време той подвиква на конете и гласът му, дебел и дрезгав, се чува като ръмжене. И. Йовков, ЖС, 22. Стана тихо в стаята, чуваше се само дрезгавото дишане на бол-ната. А. Гуляшки, СВ, 231. Той са извлече и задебеля на снага, лице му почерня,.., а гласът му стана дебел и дрезгав. У, 1871, бр. 6, 88. Дрезгава кашлица. Дрезгав лай. Дрезгав писък. Дрезгав смях. II За звук — който има груб тон, неясен, нечист. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко въз-тъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Дрезгав звън.
2. Прен. Който се изпълнява с такъв глас, звук. Отнякъде се разнесоха викове. И отведнъж екна песен. И не дрезгавата песен на пияни, а млади радостни гласове, които като че възвестяваха нещо. Ем. Коралов, ДП, 164. Микрофоните леят върху множеството някакъв дрезгав туист. Б. Райнов, ГН, 127. — Второ оръдие готово, господин капитан! — Отлично! — поздравяваше ги сериозно капитанът и над плаца екваше отсеченият и дрезгав отговор: — Ще стараем, госин капитан! П. Вежинов, ВР, 77.
3. Който издава такъв глас, звук. В залива все така неуморно сновяха параходи и лодки, обаждаха се ту дрезгави, ту остри и продължителни сирени. Ал. Бабек, МЕ, 98. В ъгъла банда цигани свиреха заглушител-но с дрезгавите си инструменти. Ив. Вазов, Съч. IX, 80. В кюшето на гайда свирня се разнася — /.., / а дрезгав й хор гръмови-то приглася. Хр. Смирненски, Съч. II, 50. Дрезгав клаксон.
ДРЕЗГАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За светлина, тъмнина — който е недостатъчно интензивен, непълен, намален от нещо; сумра-чен, полумрачен. Единственият прозорец с опушени стъкла процеждаше слаба, дрезгава светлина. М. Марчевски, ОТ, 16. В прозореца надничаше дрезгавата светлина на зимното утро. М. Грубешлиева, ПП, 232. В дрезгавата светлина селото се тъмнееше сред полето като остров. Й. Йовков, ЧКГ, 24. Навън зимната нощ,.., покриваше с дрезгавата си тъмнина улиците. Ив. Вазов, Съч. XII, 46.
2. Който е изпълнен с такава светлина или тъмнина; сумрачен, полумрачен, неясен. Из прозорците на килията надникна дрезгавото утро. Елин Пелин, Съч. П, 145. Дрезгавата нощ допускаше да се видят доста ясно очертанията на чуките и бърдата отсреща. Ив. Вазов, Съч. XI, 11. Вечер мъждее по билото дрезгава, / а напластил се е мрак върху мрак / долу в клисурите... Бл. Димитрова, Л, 135.
3. Разш. Рядко. Леко замъглен, неясен. Во дрезгавата далнина небото, / с вечерний си лазурнотъмен плащ, / застилаше заспалото море. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79. Не чуй се звук. Не трепва лист, / далеч там
