2. Като същ. древнобългарски м. а) Прабългарски език. б) Остар. Книж. Старобългарски език.
ДРЕВНОВАВИЛОНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до древния Вавилон и до неговите жители. Едва по-късно станало ясно, че тези невзрачни тухлички с непонятни знаци представляват за науката ценност, несравнимо по-голяма, отколкото тези скъпоценности на древно вавилонските царе, заради които често са започвали разкопки. Матем., 1965, кн. 2, 2.
ДРЕВНОГРЪЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до древна Гърция и до нейните жители; старогръцки, древноелинс-ки. От древногръцката епоха са останали ценни паметници на културата и изкуствата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 4. Древногръцката драма била изкуство с голямо нравствено-възпитателно значение. Пеене IX кл, 57. Езоп е един от най-популярните древногръцки автори. ЖД, 1968, кн. 3, 19. Древногръцки философи. Древногръцка литература.
2. Като същ. древногръцки м. Рядко. Древногръцки език; старогръцки, древноелинс-ки. Специалист по древногръцки.
ДРЕВНОЕГЙПЕТСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до древния Египет и до неговите жители; староегипетски. Древ-ноегипетски богове. Древноегипетски папируси. Древно египетска култура.
ДРЕВНОЕЛИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до древна Елада (Гърция) и до нейните жители; древногръцки.
2. Като същ. древноелински м. Рядко. Древ-ноелински език; старогръцки, древногръцки.
ДРЕВНОЙЗТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до страните и народите в Азия и Мала Азия в далечното минало. Старите гърци усвоили много неща от културата на древноизточните народи, но успели да създадат отрано и своя собствена високо развита култура. Ист. V кл, 144.
ДРЕВНОКИТАЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който се отнася до древния Китай и до неговите жители. От характерните не-фритови изделия ние можем вече да говорим за сходството, което е съществувало между скито-сибирското изкуство и древ-нокитайското. Р, 1927, бр. 236, 4.
2. Като същ. древнокитаиски м. Древноки-тайски език.
ДРЕВНОРЙМСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до древния Рим и до неговите жители. Древноримски скулптури. Древноримски богове. Древноримска архитектура. Древноримски писател.
ДРЕВНОРУСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до древна Русия и до древните руси; староруски. Древноруски земи. Древноруски паметници. Древноруска книжнина.
2. Като същ. древноруски м. Древноруски език; староруски. Ръкопис на древноруски.
ДРЕВНОСЕМЙТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Древносемитски езици. Група езици, говорени в древността в страни от Близкия Изток и Северна Африка, като акадски (в Асирия и Вавилон), финикийски, староеврейски, староарабски и др. Само един еврейски равин имал високо мнение за него [Бернардо Рамос] и го ценял като голям познавач на антични монети и на древносемитски езици. НТМ, 1961, кн. 3,6.
flPÈBHOCTl, -ттй, мн. (остар.) -и, ж.
1. Стара историческа епоха (приблизително до Средновековието) или много отдалечено минало. Нашите прадеди още в древността, 3000 години преди нашата ера, изчисляват и установяват днешния календар. Ив. Мирски, ПДЗ, 183. Днешната европейска цивилизация има своите дълбоки корени в класическата древност. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Лондон е богат с ценни архитектурни произведения на древността. Ив. Мирски, ПДЗ, 55. Недовърши-мите рудници на Андалузия са са разработ-вале още в дълбоките древности. Знан., 1875, бр. 22-23, 353. Нам е известно така също, че в Ост Индия са са ткале памучни платна още в най-отдалечените древности. Знан., 1875, бр. 14, 220. // Стесн. Епоха на старите гърци и римляни. Най-известен от сатириците на древността е римският поет Ювенал. Т. Шишков, ТС, 175.
2. Само ед. Остар. Книж. История. Това място [Азиатска Турция] е покрито с великолепни останки от неговата светла древност. Е. Васкидович, ПП (превод), 47. Тая басня е писана от гота Иорнанда, който пише: "Ето що приказва древността за начало и произхождението на тия уни [хуни]. " Г. Кръстевич, ИБ, 461.
3. Само ед. Остар. Книж. Археология. Сич-кото дело [ръкописът] ся приготовлява в Москва да ся издаде на свят от същото царско историйно и древностно съдружес-тво, за което ся труди професорът на древността г. Йосиф Бодянский. X. Иоанович, Ц (превод), 36.
4. Остар. Книж. Произведение, паметник, останал от далечното минало; старина, антика. Друга грижа [гръцкото духовенство] не е имало, нито има, освен с ожесточение да гони блъгарская народност,.., да изтре-блява всяка блъгарска древност. Бълг. д., СбПер п II, 33. Колкото стари памятници, статуи и други древности ся намирали или изкопавали, те ся туряли на една страна и са спазвали. ИЗ 1877, 166. Нашите изследователи, които са занимават с българските древности, тряба да бъдат осторожни и да подвъргават секи писмен или изустен
