5. Прен. Обикн. мн. Рядко. Незначителни, дребни факти, явления или творби; дреболия. Освен това,.., се печатат и разправии за разни дребосъци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 161. В командировка бях. Очерк ще пиша.. Пишем дребосъци, глупости... Кл. Цачев, СШ, 182. По тия години не виждаме някоя на скопос книга, а повечето се печатат нищо и никакви дребосъци само за пари. МС, 1883, кн. 4, 5.
ДРЕБОСЪЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от дребосък (в 1 и 2 знач.). Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма. И. Радичков, В, 214. Пернати някакви дребосъчета чири-кат наоколо в храстите. Н. Хайтов, ШГ, 73. Не стига дето приятелството между Георгевица и Димитровица еднаж завинаги се развали и се превърна на кръвна омраза, ами тая омраза премина и като отрова се разля и между всичките дребосъчета на тия две семейства. Д. Калфов, ПЮН, 98.
ДРЕБЬОВ, -а, о, мн. -и, прил. Диал. Дребав (в 1 знач.). Срещнеш го на пътя — сгушил се, прегърбил се,.., с дребъови шал-варе, със скъсени емении, обути на боси крака... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 117.
ДРЕБЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Техн. Почиствам или отделям дреб с дребо-ва машина, дребя се страд.
ДРЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който е съществувал в далечното минало приблизително до Средновековието; стар, античен. Друг път пък пренесе слушателите си в древна Гърция, като им разправи за Диоген. Г. Велев, ПЕМ, 68. Питахме, разпитвахме по пътищата — никой нищо не беше чувал за древното градище, преминавало през последните няколко хилядолетия в наследство от езичници на християни и от християни на мохамедани... Н. Стефанова, ПР, 145. Както в древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън, по същия начин днес пазят у нас урните. Ал. Константинов, Съч. I, 184. Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян. Д. Димов, Т, 4. Древна култура. Древна цивилизация. Древен пророк. Древен поет. И Който води началото си от далечното минало; стар, старинен. Църквата „Св. Георги“ е най-древният сравнително добре запазен паметник в София. Ст. Михайлов, ВС, 174. Простих се с пълноводния Нил, с древните пирамиди и тайнствения сфинкс,.. — простих се мълчаливо, без сълзи и клетви: само една въздишка — това беше всичко. М. Марчевски, ОТ, 24-25. Там, дето се кръстосват сред диви балкански урви четири потока — върху древни кули, зидани от чуждоземци, — цар Аспарух сгради своя дворец. Н. Райнов, ВДБ, 9. Египет са счита за едно от най-древните госпо-дарства на земното кълбо. Н. Михайлов-ски, РВИ (превод), 25. Лиляна се завръща към селото / с момите... И по древен обичай / светулка си залепя на челото. Бл. Димитрова, Л, 66.
2. Характерен, свойствен за хора или неща, които са съществували в далечното минало; стар, някогашен. В него [турски подофицер] имаше нещо от древната, легендарна храброст на турския войник. И. Йовков, Разк. II, 196. Този человек [Катон] искал насилно да възстави [възстанови] древната простота на нравите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 314. Но усещам в мене бие древна, / скитническа, непокорна кръв. Е. Багряна, ВС, 40.
3. Като същ. древните мн. Само членувано Рядко. Хората, живели в далечното минало, обикн. старите гърци и римляни. Кои ли не от древните досега, че и занапред, не са хвалили и не ще хвалят поробители и завоеватели? Ем. Станев, А, 213. Художеството за ваяние на дърво.., е било известно и на древните, ако тогава человеците и да не са работили толкоз изкусно, колкото сега. ИЗ 1874-1881, 186.
ДРЕВЛЕ нареч. Остар. Книж. Някога, в старо време, по-рано. Българите носили древле и имято Кимбри или Кимерии. Г. С. Раковски, ВС I, 124. Той [Булба] бе един от ония характери, които можеха да изникнат само в тежкий оня XV век..; кога тукашният човек загуби и къща, и стряха и стане безстрашен юнак;..; когато древле мирният словенски дух се обузе от бранни пламник и зароди се казачеството — оня широк замах на руский юнашкий дух.
Н. Бончев, ТБ (превод), 7. // Преди, някога. Сподоби ме като древле Ану, / да се майка аз наречем сину / или дщери. К. Огнянович, ЖА, 18.
— Рус. древле.
ДРЕВЛЯНИ мн. Истор. Източносла-вянски племена, населявали през У1-Х в. земите по средното течение на р. Припет и на юг от нея, по-късно включени в границите на Киевската държава. На североизток до лехите живеели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При Карпатските планини — хръвате,.., а на изток от тях древляне. Й. Груев, Дет., 1872, 212.
ДРЕВНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със знач.: стар, някогашен, напр. древноиндийски, древно-египетски, древномексикански.
ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до българската държава в първите векове от основаването й и до нейните жители; старобългарски. Древнобългарски ръкописи. Древно-българска история.
