редове едва уловимо се мяркаха долу низ кръглата издигнатост. Мъртвило и сънна дремота бе обхванало всичко. Ц. Церковс-ки, Съч. III, 7. За миг салонът затихна, сетне изведнъж буен порой от ръкопляскания удари ниския таван и прогърмя навън,..
— над отвъдни ниски, потънали в овошки и дремота къщи. Г. Караславов, ОХ III, 206-207. Ах, усещам пролетта, / пролетта омайна, / по таз тиха дремота / и хармонйя тайна. Ив. Вазов, Съч. I, 151.
ДРЕМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който е свързан с дрямка, с дремота; дремлив, сънлив, сънен. От изгубването на много кръв ме обзема дремотна слабост и едва мъждей у мене съзнание, че краят ми ще настъпи со заник слънце. П. К. Яворов, ХК, 21 .Аз много обичах това „пристигане“
— капнал от умора и нерядко измокрен до кости; обичах да се припека на огъня в дремотна мълчеливост. П. К. Яворов, ХК, 118.
ДРЕМОТНО. Поет. Нареч. от дремотен; дремливо, сънливо, сънено. Очи дремотно той отваря / и слуша. Н. Хрелков, ДД, 305.
ДРЕМОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Сън, дрямка, дремота. Той от робската дремотност / дигна на нозе България! Н. Хрелков, ДД, 218. И когато в черната дремотност / екне гръм и пролетй пиян — / като кораби ще дигнат котви / рой надежди в огнен океан. Н. Хрелков, ДД, 82.
ДРЕМУША ж. Диал. Дремла; дремлив-ка, сънла, сънливка. Дремуша дремет край огън, / дремуша майка велеше: / „За кого, майко, за кого, / за кого ке ме омъжиш?“ Нар. пес., СбБрМ, 369.
ДРЕМЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пре-небр. 1. Отпуснат, апатичен мъж, без енергия, активност и мъжественост. И приказката му, и вървежът му... Задрямала работа! Как може един дремчо да го харесват жените! Ст. Даскалов, ЕС, 5. Виж какъв дремчо
е. Не разбира, че тя го води за носа и го е обяздила. Ст. Даскалов, ЕС, 341.
2. Рядко. Мъж, който често дреме.
ДРЕМЯ, -еш, мин. св. дрямах и дремах, несв., непрех. 1. Намирам се в полусънно състояние, в дрямка, спя леко, недълбоко. Манолаки не спеше, а само беше подпрял глава на ръката си и дремеше. И. Йовков, ЧКГ, 218. Петър по цял ден лежеше в стаята и гладен, неумит, небръснат, отслабнал. И понеже беше отпаднал от лежане и глад, той постоянно дремеше в полусън. И. Петров, НЛ, 197. В другия ъгъл до прозореца седеше слаба, възсуха жена. Облегнат на рамото й, спеше синът й Начко. До нея дремеха още две момченца. Ал. Бабек, МЕ, 10. На двора бе тихо. Кокошките дремеха на завет, а кучетата лежаха пред къ-щната врата. К. Петканов, X, 104. — „Сте-ване, първо венчило, /.. / девет съм рожби добила / над девет люлки дрямала.“ Нар. пес., СбВСт, 485. • Нар.- поет. дрямка дремя. „Маринке, сестро по-малка, / да седнем да си починем, / да легнем дрямка да дремем“. Нар. пес. СбНУ XLVII, 98.
2. Разш. Стоя отпуснато, без работа, обикн. в очакване на нещо. Десет дена вече Лапни-мухата дреме в клуба на националните синдикати и чака някой богаташ да го вземе на работа. Г. Караславов, Съч. II, 248. А когато тряба да продава произведенията на своята работа, тя ще цял ден да дреме на пазар, за да продаде. Йл. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 5. Ей нагиздени невести / мяркат се по дворищата; / дремят бабите по вратни, / дядовците — в механата. К. Христов, Кр, 55. // Прен. Поет. Стоя спокойно, неподвижно. Върбите край реката дремят ц нито едно листо не трепва по тях. Й. Йовков, ПГ, 74. Локомотивът неспокойно съскаше. Зад него дремеха зелените вагони на влака. П. Стъпов, ГОВ, 112. Синя утринна омара /леко плава над дола. / Дреме мелницата стара / край тревясалия път. Д. Бояджиев, Ст, 14. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. П. К. Яворов, Съч. I, 21.
3. Прен. Обикн. с отриц не. Стоя безучастен, бездеен; бездействам. Пред бюфета дремеха сервитьорите в очакване на следващия влак. С. Северняк, ИРЕ, 125. Сливка-та цъфна и завърза. Пазачите й се трудеха здраво, но и пакостниците не дремеха. Щом се измъкнаха от белите пашкулчета, пеперудките на плодовите червеи снесоха яйцата си по младите завръзи. П. Бобев, ЗП, 82. Турчинът слабее и отпада — а ние дремем! НБ, 1876, бр. 2, 8.
4. Прен. За качества, способност или личност с някакви качества и под. — намирам се скрит, спотаен, съществувам някъде, без да се проявявам открито. Добри познавачи на музиката и на танците и добри организатори вярвали, че в народа дремят незнайни таланти за един певческо-танцувален колектив. Г. Караславов, Избр. съч. III, 306-307. А монахът знаеше какво очакваха тия люде от него, защото му се струваше, че ги позна, че погледът му проникваше в душите им, дето дремеха дълбоко, още не-пробудени, незнайни сили. Д. Талев, ЖС, 176. После майка ми каза, че във всеки човек има добро, което дреме и чака да бъде разбудено. С. Стратиев, СВМ, 66. Отечество, не си ли достойно за любов? / .. / Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? / Какви ли тайни дремят, богатства, красоти / по твоите долини, поля и висоти? Ив. Вазов, Съч. II, 5-6. Спокоен съм. Смъртта е смешно кино. / Аз съм готов да литна още днес. / Дали е рано — или е навреме? /Навреме тръгва само канен гост ... / И моля се в душата ми да дреме / един из мертвих възкресен Христос. В. Станков, АС [еа].
