драскам1. Черен, безлистен клон на някакво дърво се полюляваше и дращеше от време на време стъклото. Сп. Кралевски, ВО, 99. Но чувствуваме, че нещо се тътрузи, дращи острата като четина трева, приближава. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 84. Острото перо на Гугучков дращеше, скърцаше зловещо. Д. Калфов, Избр. разк., 15. Носи висок калпак,.., и много черни емении. Като върви викат: скръц-скръц, сякаш мишка дращи под краката му. А. Каралийчев, НЗ, 164.
3. Непрех. Разг. За глас, звук — неприятно дразня слуха с неясния, хрипливия си тон. — Гласът ми дращи, простудил съм се малко тоя път. Л. Александрова, ИЕЩ, 157. Ала в гласа на гъркинята дращеха и други, болезнено-сладострастни нотки, които идеха от истерията, придобита във вертепите на Пирея. Д. Димов, Т, 633. Не са ли пълни наш'те / борби със красота? / На славей в песента / звук има ли да дращи? Ив. Вазов, БМI, 170.
4. Прех. Пиша или рисувам нещо набързо, без старание или машинално; драскам1. Началникът седеше зад бюрото си, .., от време на време обръщаше очи към Станкул и продължаваше да драще по сложения пред него лист. Ст. Марков, ДБ, 142. И Мичо се облегна до топа и взе да драще по гладката му повърхност. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
78. Безмислено, во някаква замая, / в тетрадката си дращех аз числата. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 135. // Пиша или рисувам, чертая изобщо; драскам1. В книжарницата нямаше никой, касиерът нещо дращеше с молив върху парче хартия. П. Вежи-нов, СО, 167. Момченцето пое от баща си моливчето, .., па взе вестник „Мълва“ и за-фана внимателно да драще по празните му полета. Т. Влайков, Съч. И, 180. Научи я как да държи писалката и да драще по плочата. КН, 1873, 13.
5. Прех. Разг. Пренебр. Пиша, съчинявам незначителни, без стойност литературни произведения; драскам1. Човек, който обича да драще по вестниците, би трябвало да има един вътрешен глас или един близък добър съветник, който сегиз-тогиз да му пошушва, че не е необходимо винаги да пише. Д. Подвързачов, СбАСЕП, 377. Струва ни се, че г. Андрейчин ще стори добре да остави прозата, каквато дращи сегиз-тогиз, и да се предаде само на стихове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 256. Но да спра, тоз страх и грижа / аз да драща цяло лято —/пак не ща да ги опиша. Ив. Вазов, Съч. IV, 48.
6. Прен. Непрех. Разг. Пренебр. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия, старая се да постигна нещо; драскам1, драпам. Младежи и девойки от целия проход идваха да я видят. Най-много дращеше да се добере до нея [Нина] Райчо. Ст. Даскалов, СД, 453. дращя се. I.
Страд, от дращя в 1, 2, 4 и 5 знач.
II. Възвр. и взаим. от дращя в 1 знач. Един ден чува тя [майката] от къщи, че детето й ся тръшка на двора и реве, тутакси ся притича на прозореца и гледа, че то ся драще по лицето. П. Берон, БРП, 76. На буни-щето два петела цял час вече водят борба
— нашият и съседски. Люта борба: дращят се с яките си нокте. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162.
ДРАЩЕ МИ и дращи ми несв., непрех. Разг. В съчет. с гърло. Изпитвам дразнене, парене или лека болка (в гърлото, трахеята).
— Премина ми. Само ми дращи нещо в гърлото. Ст. Чилингиров, РК, 166.
ДРАЩЯ СЕ несв., непрех. Рядко. За предмет с гладка повърхност — покривам се с драскотини, грапавини, черти. Ала той [Ахил] тогаз запрегна в колата коне крилати, / Хектора на вляк завърза на тая кола отдире, / три пъти във кръг премина с него край гроба Патроклов, / .. Но Феб му запази / от нечистота снагата, че бе му жал за юнака, / макар и вече погубен. Скрил го бе той под щита си / златен, за да се не дращи, кога го Ахил влечеше. Ас. Разцвет-ников, Избр. пр (превод), III, 56. Не слагай очилата върху земята, че стъклата се дращят!
ДРЕБ1, дребта, мн. няма, ж. и дреб, дрё-бът, дрёба, мн. няма, м. Събир. 1. Дребни отпадъци, останали след развлачване на вълна, лен или коноп. — Те [жените] отиваха на градския дарак с чепкало да разбиват дреб. Й. Радичков, ББ, 121. Трифон Дяков почна да чепка дреба. Хр. Радевски, Избр. пр III, 114. Моми и млади булки донесоха .. ръчни дараци и овлачиха прана вълна и дреб за юргани, дюшеци и възглавници. К. Петканов, ДЧ, 280. А пъргав мутафчи, / с торба през кръста, пълна с дреб от лен, / излиза от дюкяна си. П. П. Славейков, ОБ, 63-64. // Материалът, получен от тези отпадъци след разчепкването им, използван за пълнеж на дюшеци и др. или за изработване на груба прежда за тъкани, плетиво. Отгоре идеше баба Веда и предеше на ръка дреб. Ил. Волен, ДД, 6. Тя дълго се въртя из къщи, преприда разбития на дарак дреб. Ст. Даскалов, БМ, 22. Замъкна се бедното учителско семейство от град в град, къде по-удобно, къде по-неудобно. Евтините дюшеци, натъпкани с дреб, станаха на буци от постоянно пренасяне. М. Грубешлиева, ПП, 145. Прозорци, облепени със хартии. / На пода пръстен — чергица от дреб. Бл. Димитрова, Л, 42.
2. Диал. Дребни неща, отпадъци; дребосък, ситнеж (Н. Геров, РБЯ).
◇ Та (че) дреб се вдига. Диал. Ирон. След главно изр. Много усилено, енергично. Свири детето. Свири, та дреб се вдига. Тарас, СГ, 127. Старае се, че дреб се вдига. А Работи, та дреб се вдига.
