ДРЕБ2, дребта, мн. няма, ж. и дребът, дреба, мн. дребове, след числ. дреба, м. Диал. Черен или бял дроб.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕБАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. За прежда, тъкан — направен от дреб1 (в 1 знач); дребьов. Дребава черга. Дребав плат.
2. Който съдържа много дреб1 (в 1 знач); недоброкачествен. Дребава вълна.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕБАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал .1. Събир. Гора от ниски, дребни дървета. С голяма глъчка и викове обиколили са 13 безоръжни горски ускоци на една равна могила, покрита с рядък дребак. Г. С. Раковски, ГП, 185.
2. Само ед. Събир. Дребни неща — клонки и под., взети като едно цяло. Ловят ги [слоновете] различно, но обично копаят трапища и ги покриват със шума и дребак, а че кога някой си премине оттам, пада вътре, и не може веке изле [излезе]. П. Берон, БРП, 100.
3. Дребен, нисък човек; дребосък. Ралчо се съгласи. Какъвто беше дребак и късокрак, Костадин припкаше напред, уверен в победата. Ст. Даскалов, СЛ, 74.
4. Като прил. Обикн. за гора — дребен (в 3 знач.) Гола канара, покрита с мъх или с дребак гора. СбНУ XII, 292.
ДРЕБАНКИ мн. Нар.-поет. Дребен добитък — обикн. овци. Плувай ми, плувай, елчийо / дребанки да ми преведеш / през Ту-на река голяма. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. Който е по-малък от средните, обикновените размери на нещо; малък, ситен. Про-тивоп. едър, голям. Листата на дърветата започнаха бързо да капят. Дребните пойни птички отлитаха на юг. Ем. Станев, ПГВ, 122. През свободните си дни ние заедно излизахме по бреговете на нашите реки .., хвърляхме въдици и ловяхме дребни рибки. А. Каралийчев, С, 240. Зеленикавият и дълбок сяй на вечерното небе неусетно угасна и останаха да блещукат горе няколко бледи, дребни звездици. Д. Талев, И, 591. А на учител Александра, който е доста ни-сичък, крачките са по-дребни. Т. Влайков, Пр1, 259. Той отиде до бюфета и изля последната ракия във водна чаша. Изпи я бав-но, замислено, на дребни глътки. М. Грубе-шлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Наместо буйни ливади, равнищата бяха слаби и безплодни, на които растеше дребна и слаба трева. Ступ, 1875, бр. 9-10, 69. Увлязла е малка мома в градинка / да си бере дребно цвете латинка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 66. Савовата сестра книга знае. / Ка си зема тава бело книжле, / книжле чети, дребни сълзи рони. Нар. пес., СбНУ XLIX, 181. Чупя на дребни парчета. Д Дребни камъни. Дребни зърна. Дребни плодове. Дребни букви. Дребни насекоми. • Обикн. нар.-поет. ситен дребен. За усилване. Я да са, стрини, умиеш, / па да та, Пено, уплета/у ситни, дребни редове, / у прековани витици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 172. // За човек, животно — който е малък, нисък на ръст и с тесни, тънки кости. Про-тивоп. едър. Колкото беше дребна стрина Ордена, напоследък се бе смалила още повече и лежеше с присвити колена. Д. Талев, И, 410. Тоя се казва Йоан Фердинандов,.. Голям човек, едър човек. Аз какъвто съм дребен, само от единия крачоц на панталоните му цял ще се облека. Й. Йовков, Разк. III, 32-33. Госпожа Ничова беше нисичка, дребна жена. Д. Талев, И, 492. Мащеха ми беше дребна и слаба жена наспроти силата и снажността на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Пасат на воля гойни говеда, хрупат с наслаждение тревата дребни, пъргави планински коне. Йв. Вазов, Съч. XXIV, 9.
2. Обикн. мн. Разг. Обикн. за деца — който е малък на възраст; невръстен, ситен. Противоп. голям. Баба Рада беше останала самотна вдовица още на младите си години. Три дребни деца увиснаха на слабите й ръце. Ил. Волев, РК, 20. Либен войводо, войводо, / .. Много си майки разплакал, / много невести раздомил, / дребни сирачета оставил. Нар. пес., Христом. ВВ, 213. Старите майки да са засмени; / да видят снахи, млади, отмени, / Бог да им дари внучета дребни, / пък те да готвят ризки, пелени! У, 1871, бр. 24, 373-374. Драгано, дринопол-ченко, /..,/ Крилцата да ми не режеш, [на славея] / че имам дребни пиленца. /..,/ нема кой да ги отведе. Нар. пес., СбВСтТ, 752. Дребна челяд.
3. Който се състои от единици с малки размери. Противоп. едър. Изведнъж нагоре край брега на реката, където една тясна и дълга поляна отделяше дребната гора от водата, се показа сиво животно. Ем. Станев, ЯГ, 75. Матей Матов взе ръкописа и прочете следната резолюция, написана на първата бяла страница с дребен и гладък почерк. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 435. — Аз имам дюкян за едра и дребна железария, как смееш да ме излагаш! Й. Вълчев, РСЗ, 62. Тръгнало йе лудо младо / низ горица, низ зелена / да си лови дребна лова, / дребна лова яребици, / и по-дребна пряпери-ци. Нар. пес., СбАЙ, 12. И да ми купиш, мило либе, за бяло гърло / за бяло гърло дребен маргарит. Нар. пес., СбНУ XLIII, 540. Дребен инвентар. Дребен сняг. Дребна галантерия. • Обикн. нар.-поет. ситен дребен. За усилване. Груил ми грозен омразен/ посипа ситен маргарит / по ситен дребен калдъръм. Нар. пес., СбГЯ, 5. // Който се състои от малки частици; ситен. Двамата влязоха в просторния парк.. Големите липи .. Ръсеха дребен прашец. Д. Ангелов, ЖС,
