2. Списък със спортисти, от който се избират играчи при такава процедура. Български баскетболист отново има шанса да по-паде в драфта за най-силното първенство в света — НБА. 24 часа, 2000, бр. 51, 32. Словенецът бе под номер 27 в драфта миналата година, но не бе избран [в „Индиана Лейкърс“] и игра за „Олимпия“ (Любляна). С, 2001, бр. 3034, 23.
— Англ. draft.
ДРАХМА ж. 1. Основна парична единица в стара и в днешна Гърция (до въвеждане на евро). А понеже драхмата се обезценяваше всеки ден — тия пет милиона сега не струваха повече от сто лева. Д. Димов, Т,
522. // Паричен знак и монета с такава стойност. Гъркинята направи с молив точна сметка и върна една лира и няколко милиона драхми. Д. Димов, Т, 549-550. Случва се по някой път, като днеска, да откарам донякъде количката с лимонада и да спечеля някоя драхма. Но живот ли е това? Ив. Планински, БС, 59. Хлебарят дошел и изповядал, че наистина двете момчета мелели жито на ръкомелницата му .. и че за това им плащал по една драхма на нощ. Пч, 1871, бр. 1,28.
2. В някои страни — мерна единица за тежест, равна от 1, 772 г до 3,2 г, а в миналото от 3,2 г до 6,5 г. // Остаряла аптекарска мерна единица, равна на 3, 888 г (в Англия) или на 3,73 г (в Русия до Октомврийската революция). Като най-сгоден [прах за зъби] хвалят един прах, който ся прави така: сме-шат 1 1/2 унция липов въглен, стлъчен на ситен прах, 1/2 драхма червена кинена кора,.. и 8 капки масло. Лет, 1874, 62-63.
— От гр. брахцд.
ДРАЦЕНА, мн. няма, ж. 1. Тропическо растение, вид палма с дълги кожести вечнозелени листа и бели или жълтеникави цветове, което се използва за декоративни цели. От изпитаните при нашите условия като най-представителни декоративни цветя през зимата и ранната пролет са лимонът, палмата драцена, фикусът и др. ВН, 1962, бр. 3270, 2. Под дъното на саксията се слага по-широка чинийка и се напълва с камъчета, мозайка или чакъл, налива се вода до 1 см под ръба на чинийката. Така при използването на водата ще се увеличава влажността на въздуха. Този метод е подходящ за фикуси, палма драцена, дифен-бахия, нолина, питония и др. Д, 2004, бр. 247.
2. Бот. Род тропически дървета и храсти от сем. лилиеви, основен представител на които е драконовото дърво. Dracaena.
ДРАЧИ, мин. св. драчй, несв., безл. Диал. Здрачава се, мръква, мръква се. Поглеждат гости от чардака. / Димят цигари. Всеки с трепет чака. / Не идат. Почна да драчи. К. Христов, ЧБ, 100.
ДРАЧИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, обрасло с драки, трънаци, храсти. Стълбът беше стъпил на една скала над самата пропаст. Надолу се тъмнееше драчище, то до-пълзяваше да самото било. X. Русев, ПЗ, 250.
ДРАЧКА ж. Диал. Умал. от драка (в 1 знач.); малка драка,, дракичка. До двя са китки излели [на гроба на Стоян и Тодора]: /.. Ега ветера дуйнеше, / китките са цулу-вая. / Туй Господ каил не стори, / китките да са цулуват, / насърде на средата, по средата драчка излезе, / та китките разделила. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.
ДРАЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За време или част от денонощието — сумрачен, здрачен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРАЧКАВО. Диал. Нареч. от драчкав; сумрачно, мрачно. Драчкаво е.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРАЧКИ, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Умал. галъов. от драг; драгичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАЧКО. Диал. Парен, от драчки; дра-гичко. Заспало е челебийче / на момина десна ръка. / Мило хи [й] е да го буди, / драчко хи е да го глъода. Нар.пес., СбНУ XXXIX, 111.
ДРАЩЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дращя и от дращя се. Настана такава тишина, че само дращенето на златния писец се чуваше. Ст. Даскалов, ПЯ, 113.
ДРАЩЯ, -еш, и -иш, мин. св. драсках и дращих, несв. 1. Прех. Прокарвам многократно и продължително нещо остро по някаква повърхност, при което остава тънка следа, черта; драскам1. Тогава Еньо се обърна, заби остри нокти в лицето на брата си, почна да го дращи. Елин Пелин, Съч. III,
150. — Славе, ще се объркам, — рече той,
— по-добре води ти .. Поведох през обрасла стръмнина. Път няма, а шипките дращят ли, дращят. „Хубав водач — мислех си, — ще си оставят хората дрехите по тези драки“. Сл. Трънски, Н, 281. Гороломов взе да хапе, да уоря, да дращи и успя да се изплъзне. Й. Йовков, ПГ, 181. // С грапавините си оставям следи или накърнявам по-фина или нежна повърхност; драскам1. Че тоя дядо бил човек! Само че ръцете му много дращят, като го милва. — Защо ти дращят ръцете? попита Иванчо и се дръпна малко изплашен. — Защото се боря със земята, та ми се вкоравила кожата, мое момче. Елин Пелин, ПР, 100. Изохка и се облиза, но одраска езика си: устните му бяха попукани и дращеха като трески. М. Грубешлиева, ПЙУ, 279.
2. Прех. и непрех. Предизвиквам специфичен шум, като извършвам това действие;
