те, премятам листчето, но записаното си остава чуждо, непонятно. О. Василев, ЖБ, 440. В полумрака видях някакви чертежи .. А тия драскулици може съвсем да не му [на архитекта] дотрябват. Бл. Димитрова, ПКС, 32.
ДРАСКУЛКА ж. 1. Нещо написано или нарисувано набързо, небрежно или маши-нално; драсканица, драска, драскотина. Кой знае къде е била получена тая телеграма;.. Тя беше написана с криви, неразбираеми драскулки. X. Русев, ПЗ, 77. Листчето бе осеяно с най-различни драскулки: глави на индиянци, къщи, човечета. П. Проданов, С,
77. Заптиетата се взираха в някакви жълти драскулки на ножа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185.
2. Драскотина (в 1 и 2 знач.); драска, драсканица. Ема си е сама крива. Дръзка е до лудост, а не е повърхностна. За нея .., всяка драскулка е кръвопущане! И не се знае как може тя да свърши — в Еди куле или на бесилка, ха-ха\ А. Страшимиров, Съч. V, 164.
ДРАСКУЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от драскул; драскотинка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАСКУЛЧИЦА ж. Умал. от драскулка; драскотинка, драсчица, драсколинка.
ДРАСНА1. Вж. драсвам1 и драсну-вам.
ДРАСНА2. Вж. драсвам2.
ДРАСНУВАМ, -аш, несв. (диал.); драсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. драснат, св., прех. Драсвам1. драснувам се, драсна се страд. възвр. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895
ДРАСНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от драснувам и от драснувам се; драсване.
ДРАСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е свързан със силно, много решително или грубо действие, който се проявява в груби или жестоки, безскрупулни дела, действия. Колонизаторите прилагали във все по-широки размери драстични мерки за увеличаване производството на земеделски произведения: извъникономи-ческа принуда, .., хищническо експлоатиране на земята. Б. Петков, К, 46. Негодуванието на всички честни българи срещу корупцията на стамболовисткия режим, .. се проявяваше по всички начини. И както става винаги и навсякъде в света, младите избързаха, като мълчаливи народни пълномощници, да нанесат най-драстичния и най-ефикасния удар. К. Константинов, ППГ, 101-102.
2. Който се отличава с крайна дързост, сила, грубост. Някои другари и особено Кондарев по лични причини и съображения действу-ват самовластно, .., рушат дисциплината и пакостят на партията. Най-драстичен пример е изгарянето на клуба. Ем. Станев,
ИК III и IV, 325. Аз имам доста парадоксални и малко драстични разбирания, що се касае за млади хора. Ив. Сарандев, ЕС, 118. Най-забележителното в нейната игра [А. Степанова от МХАТ] беше яркият, драстичен и същевременно богато нюансиран външен рисунък на ролята. ВН, 1961, бр. 2970, 1. Драстично отношение към виновния за злополуката. II Рязък, извънредно голям, извън мярката и очакването. Американски експерти очертават в разговори някои от възможностите за драстично намаляване на външните заеми през следващите една и половина — две и половина години. Дем., 1990, бр. 46-47, 6. Драстичен преход към нова тема на разговор. Драстично поскъпване.
3. Който съдържа силни или остри, груби изразни средства; с който фактите се показват неприкрито или грубо. Хотелът, .., беше близо до брега та морето, голям, но не особено добре стопанисван. Това беше накарало някакъв невъздържан, но духовит пътник да използува стената на клозета за оплаквателна книга. Езикът беше доста драстичен. Г. Белев, КР, 85-86. Както и по цяло Българско, .. прякорите са една от най-интересните прояви на българския народен дух и хумор, понякога грубичък и драстичен, но винаги доста любопитен. СбАСЕП, 32.
— От гр. ôpacmKoÇ 'силен, деен, енергичен' през фр. drastique.
ДРАСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Драстичен. Узнах, че това е дядо Серапион, оня дядо Серапион, който така беше изплашил с вида си Алека, и който му посвети няколко драстически реда в един от подлистниците си. Ив. Вазов, БП, 143.
ДРАСТЙЧЕСКИ нареч. Остар. Книж. Драстично.
Д Р АСТЙЧНО. Книж. Нареч. от драстичен. — Вие виждате, че Гърция се намира все още под знака на вътрешнополитически събития, които, нека се изразя малко драстично, прогониха крал Отон и кралица Амалия. Ст. Дичев, ЗСI, 282-283.
ДРАСТЙЧНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от драстичен. Драстич-ността в действията на мафията ужасява. Драстичност на поскъпването.
ДРАСЧИЦА ж. Умал. от драска; драскотинка, драскулчица, драсколинка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАФТ, дрйфтът, дрйфта, мн. дрйфто-ве, след числ. драфта, м. Нов. Спорт.
1. Процедура по избор на спортисти, които ще играят в баскетболен отбор от Нацио-налната баскетболна асоциация на САЩ за определен период. Баскетболистката бе избрана от „кометите“ под №10 в първия кръг на драфта. 24 часа, 1998, бр. 190, 31.
