стана прочут като моя прадядо, капитан Раг, когото злонамерени драскачи незаслужено опетниха. М. Марчевски, ОТ, 331. // Слаб, бездарен писател. Князът запита: "Ще позволите ли, господин Хадживранев, да разкажем и на гостите какво сме си шепнали тук? .. „Струва си, Ваше Височество! Такива неща не могат да бъдат измислени от никой драскач!“ Г. Стоев, Зав., 135. Самите ни писатели, без свян / търгуват със призванието си свято! / но нек се не бо-име: тая сган / драскачи — то са хора некадърни. К. Христов, Избр. ст, 222. Дивний сиромах поет, / хиляди драскачи други / са пред тебе тор и смет. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 106.
ДРАСКАЧКА ж. Пренебр. Жена драскач.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951>
ДРАСКОЛИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от драсколия; драскулчица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРАСКОЛЙНКА ж. Рядко. Драскотин-ка, драсчица, драскулчица. Всички наематели за нея са смъртоносни разрушители, врагове на имота ù .. Невиждана битка кипи денонощно за всяка дреболия, за всяка драсколинка, за всяка люспица откъртена мазилка. О. Василев, ЖБ, 57.
ДРАСКОЛЙЯ ж. Диал. Драскулка (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАСКОТЕНЕ, мн. -ия, ср. Пренебр. Отгл. същ. от драскотя и от драскотя се. Произведенията му, .. — не са май за пред хора; те са случайна работа, драскотене фейлетони по вестници, преводи и автоби-ографически бележки. П. П. Славейков, ЕП 1907, 12-13.
ДРАСКОТЙНА ж. 1. Рязка, следа от драскане, от одраскване, леко нараняване на кожа или друга повърхност; драска, драска-ница, драскулка. Едно клонче докосна случайно лицето на Юлка и го одраска. Момиченцето се спря с вдигната ръка към драскотината, готово да заплаче. П. Бобев, ЗП, 29. На много места из гората по старите попукани кори на дърветата останаха от куршумите дупки, драскотини, като че диви животни бяха драскали с нокти. Ем. Коралов, ДП, 142. Той се бе загледал във войводата с гуреливите си очи, по набръчканото му лице се виждаха кървавите драскотини от пръчката на Селим бея. Д. Талев, И, 24. Под ярката светлина на прожекторите се зае да изследва всеки квадратен метър на матовата .. повърхност. Напразно. Чукчето отскачаше, без да може да причини нито една драскотина. К, 1963, кн. 9, 5.
2. Лека, повърхностна рана; драскулка, драсканица. Отзад, точно над врата, дето, както разправяха, човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина и една драскотина, която повече приличаше на ожулено, отколкото на ударено. Там, .., е попаднал камъкът. Г. Караславов, С, 46. Лиляна мълчаливо и внимателно го [Сла-новски] наблюдаваше. Дори на лунната светлина тя забелязваше зарасналата драскотина и дали така й се струваше, но сега тя сякаш беше станала аленочервена. В. Неш-ков, Н, 291. В тоя мехлем има девет билки и тъй добре охранва раната, че след три дни от твойта драскотина нищо няма да остане! К. Петканов, ЗлЗ, 234.
3. Обикн. мн. Драскулка (в 1 знач.); драсканица, драска. Дъсчената ограда зад шипката бе нашарена от драскотини и писмена. Някой беше писал с червен молив. Елин Пелин, Съч. V, 14. В думите на това писмо липсуват половините, липсва смисълта, .. Ако нямаш работа, седни ти да си биеш цял ден главата над тези йероглифически драскотини. Ч, 1875, бр. 7, 291.
— Друга (диал.) форма: драскотина.
ДРАСКОТЙНКА ж. Умал. от драскотина; драскулчица, драсчица, драсколинка. Четири хиляди и петстотин тома книги лежаха в тая домашна библиотека, изящно подвързани, .., — без прашинка, без каквато и драскотинка по тях. Кр. Кюлявков, СПП, 79. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. — Ей тук, .., една малка драскотинка .., и тук мъничко. Д. Калфов, Избр. разк., 201.
ДРАСКОТЙЯ ж. Разг. Пренебр. Драсканица (във 2 знач.). Критиката всякога е била благосклонна към неговите творения, освен към упражненията му в проза, — ни по-добри, — ни по-лоши от обикновените прозаични драскотии на добри лирически поети. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 28. Сега ще хванат да валят пакети с разкази, петоактни драми и детински драскотии. Ив. Вазов, Съч. IX, 69.
ДРАСКОТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Пренебр. Драскам1 (в 1, 4 и 5 знач.). Разни безмислености, що съм драс-котил преди това, .., те остават за сметка на младостта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 31. драскотя се I. Страд. Това, дето се драскоти сега и кръщава с хубави имена: роман, повест, разказ — то са упражнения на гуреливи ваксаджии при изкуството. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 234-235. II. Възвр. и взаим. от драскотя (в 1 знач.).
ДРАСКУЛ м. Диал. Драскотина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАСКУЛИЦА ж. Рядко. Драскулка, драсканица (в 1 знач.). Гледам драскулици-
