щя, драпам. Имам издадени няколко книги, хуморески и фейлетони. Спестовна книга още нямам издадена или преиздадена. Сега драскам за пенсия. Г. Краев, A3, 2. — Какъв човек ти се вижда тоя... вашият кмет? — попита младежът .. — Казват, че преди това е бил околийски началник? — Бил е, ама не из тоя край .. При нас драска като бесен, старае се пак да му дадат старата служба. П. Вежинов, ВП, 12. драскам се
I. Страд, от драскам в 1, 4 и 5 знач. Никога не се драска кибритената клечка така, напред. Д. Кисьов, Щ, 111. От точките и чрътите, които по показаний начин ся драскат по хартията, съставили са цяла азбука, та могат да забележат каквато дума искат и тдка да ся разговарят от далечни места. И. Груев, Ф (превод), 186. Прибери си очилата в калъфчето да не се драскат. II. Възвр. и взаим. от драскам в 1 знач. Не се драскай по лицето, ще ти остане белег. А Братчетата се хванаха и почнаха да се драскат и щипят.
О Драскам с нокти и зъби. Разг. Упорито, усилено се домогвам до нещо. Освен това съвсем нелепо се сещам за моя предшественик Гамбата, който сума време драска с нокти и зъби към Генералната дирекция и когато му излезе преназначението — получи инфаркт. К. Грозев, СбХС, 209.
ДРАСКАМ2 -аш, несв., непрех. Разг. Бързо, обикн. с бяг напускам някое място, за да избягам от някаква опасност; хуквам, побягвам, духвам, драсвам2. Лъв ако види това плашило, ще си подвие опашката, а ние нито си подвиваме опашките, нито драскаме през баирите, а напротив. И. Радичков, НВ, 141.
ДРАСКАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от драскам1 и от драскам се. Въздишките се сменят с драскане на нокти, драскането — със свистене. Н. Хайтов, ШГ, 188. Тя чу зад себе си кашлицата на Борис и драскане на кибрит, а после някакъв женски глас, който шепнеше полугласно. Д. Димов, Т, 191-192. Притворил [Горския] очи, заслушан в гласовете на зеседанието, .., в драскането на протоколния молив. В. Попов, Избр. пр, 65. Новият генерален директор е тук вече една седмица, няма никаква забрана срещу водещи, репортери, няма драскане по схеми, подреждане на новини. Дем., 2001, бр. 38 [еа].
ДРАСКАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от драскам2; хукване, побягване, дух-ване, драсване.
ДРАСКАНИЦА ж. Разг. 1. Обикн. мн. Нещо написано или нарисувано набързо, небрежно, машинално или не съвсем ясно; драскулка, драска, драскотина. Разпитваха го дали е виждал било в тези заслони, било в пещерите или по изветрелите скали рисунки, черти, драсканици, надписи. И. Радичков, СР, 28. Веднъж тоя седял умислен над чертежа на една лодка и си блъскал ума как да изработи много особен детайл .. Накрая бай Алекси се ядосал: — Ако по тия драсканици може да се направи нещо, аз ще си скъсам майсторското. В. Райков, ПВ, 5. Той записваше върху белите полета на един вестник имената на улиците, а измежду печатните редове поставяше някакви свои знаци, така че да изглеждат обикновени драсканици. П. Славински, ПЩ, 174.
2. Пренебр. Литературно произведение, рисунка или текст без особено съдържание и значение, без художествени достойнства; драскотия. Започвам да пиша стихове! .. След завръщане от работилницата тайно, сякаш извършвам някакво престъпление, пълня тетрадка с драсканици и трябва да си призная, че в такива минути съм щастлив. С. Таджер, ПНМ, 19. — Искам да ви прочета нещо .. — Не искам нищо да ни четеш. Вятър работа са тия драсканици. К. Петканов, МЗК, 186. Ако беше безсъвестен, то рисунките го определяха и като мръсник, а ако е некъдърен, тия драсканици можеха да се отдадат на неговата несе-риозност. П. Вежинов, ВР, 166-167.
3. Драскотина (в 1 и 2 знач.); драска, драскулка. Минаха първо през овчите саи — отпред имаше широк агъл, с тъмнокафява пръст, чисто преметен- още личаха орас-каниците от дървената метла. И. Йовков, ПГ, 169. —Девойката се поуплашила и за три дни ще й мине. А от драсканицата и следа няма да остане. Ст. Загорчинов, ДП, 410.
ДРАСКАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Пренебр. Драскач. Аз няма да погреша, ако кажа, че почти сичките наши драскатели пишат по един такт, и аз много пъти съм си бил по цели нощи главата, но никак не съм можал да разбера онова, щото чета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 86. Касае се да поразим, / най-страшний враг, и мой, и ваш, / най-първият грехосеятел, / глупец, бездарник и драскател. Ив. Вазов, Съч. IV,
169.
ДРАСКАТЕЛКА ж. Остар. Пренебр. Драскачка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРАСКАЧ м. Пренебр. Човек, който пише или е написал ненужни, безсъдържа-телни неща. Той скръцна със зъби — да имаше власт, за двадесет и четири часа ще разкрие всички тези драскачи на лозунги. Г. Караславов, ОХ III, 336. — Всеки ден валят анонимни писма срещу нея — продължи Гергана, — как им се пише на тия анонимни драскачи? К. Калчев, ДНГ, 110. Когато разкритикуваха книгата на татко, той го убеждаваше, че всички тези драскачи нищо не разбирали от литература, но сам не написа нито ред да го защити. Ст. Христозова, ДТСВ, 47-48. Предчувствувам, че ще
