та .. Дрехите се заканваха по отсечените клони, раздираха се .. Ръцете ми се нашар-ваха с драски. Лицето ми и то се надраск-ваше от старите стъбла. Кр. Григоров, ОНУ, 70-71. Рисунката и релефът тръгват от един източник — драската с остър предмет върху камък, кост, дърво или глина. Л. Далчев, Съвр., 1975, кн. 2, 156.
2. Обикн. мн. Драскулка (в 1 знач.); драска-ница, драскотина. Головратът пък беше впил очи в белите тебеширени драски на вратата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 41. // Остар. Черта. Умение да драще човек прави драски придобива ся с длъг труд. Й. Груев, СП (превод), 81.
3. Индив. Кратко, непретенциозно литературно произведение; скица, очерк. Искаше той да напише повест на един нов житейски мотиву повест, която да се различава от досегашните му сатирически драски по силата и глъбината на страстта. Ив. Вазов, Съч. X, 3. Невярно схванати мечти / перото ми лениво дращи: / ту думи тъмни и без связ, / ту мисли бледни, ил забавни, / ил просто в драски своенравни / душата си изливам аз. Ив. Вазов, Съч. I, 153. Сборникът на Иван Вазов „Драски и шарки“ съдържа силни критико-реалистични произведения.
ДРАСКАЛО, мн. -а, ср. Разг. Страна на кибритена кутийка, намазана с възпламенително вещество, върху която се драска клечката. Драскалото на кибрита съдържа червен фосфор, смесен с други вещества. Главичките на кибрита се приготвят от вещества, които .. лесно горят. Хим. VIII кл, 1965, 56. // Разш. Уред, приспособление за драскане с някаква цел. Препаратът .. [за борба срещу мухите и др.] е приготвен в специална .. гилза .. Под капака си има приспособление от фосфорна маса и драскало, което улеснява манипулацията. ВН, 1961, бр. 2909, 1.
ДРАСКАМ1, -аш, несв. 1. Прех. Прокарвам, обикн. многократно и продължително нещо остро по някаква повърхност, при което остава тънка следа, черта; дращя. Идеше й да стене, да скимти, да драска лицето си с нокти, да се валя на пода. Л. Гуляшки, Л, 463. С големи страдания стана прав, като оставаше единия крак да виси и безумно взе да драска стените с пръстите си. Ив. Вазов, Съч. X, 130. Тя, девойката, са защищала, хапала и драскала окружающите я със своите дълги нокти. Знан., 1875, бр. 10, 148. // Стесн. Прокарвам върха на кибритена клечка по страните на кибритена кутийка, за да се получи пламък. Антиков вади цигара, драска с клечица по кибритената кутия. Др. Асенов, СВ, 135. Огледа [Евста-ти] замъглената равнина и чу как зад гърба му чичо Марин драска с клечка по кибритената кутия. А. Гуляшки, МТС, 231.
2. Прех. и непрех. Предизвиквам специфичен лек шум, като извършвам това действие; дращя. Тука, в широкия джамлък, само клоните на салкъма, размърдани от ветреца, леко драскаха по стъклото. К. Константинов, СЧЗ, 75.
3. Прех. и непрех. С грапавините си оставям следи или накърнявам по-фина или нежна повърхност, като обикн. предизвиквам неприятно усещане; дращя. Сега вървяхме по тясна стръмна пътека, между ниски храсти, които драскаха краката ми. П. Вежи-нов, ЗНН, 146. По работните им повърхности [на транспортните ролки] се образуват плоски и заострени места, които от своя страна започватида драскат и да повреждат кинофилма. Й. Венов и др., К, 33. Не ме пипай, ръцете ти много драскат.
4. Прех. Пиша или рисувам нещо набързо, без старание или машинално; дращя. Директорът слушаше мълчаливо и драскаше с молива си по бележника. Ив. Мартинов, М, 79. Аз съм ги [полетата на учебника] изпълнил с човечета, драскал съм разни фигурки и не съм мислил, че това е осъдително за един ученик, влязъл вече в прогимназията. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 135. Боцмана му беше обещал да се изкаже решителнво в негова полза. Но Боцмана се бавеше, драскаше някакви котви и лодчици на къс хартия. П. Льочев, ПБП, 17. — По твоите книги драскай колкото щеш — тихо казваше Мълчанов с някаква скрита болка, — но моите не пипай. М. Марчевски, ТС, 6. //Обикн. пренебр. Пиша или рисувам, чертая изобщо; дращя. Това работниците са опасен елемент .. По улиците драскат с червена боя: „Да живее търновската конституция“. М. Грубешлиева, ПИУ, 26. На мръсния под пред печката драскаше дома-шното си Шукра. Л. Александрова, ИЕЩ, 183. По едно време се изправи пред черната дъска същият ученик, който ме подигра в училищния двор. Той драска, три с гъбата — нищо не излезе. Кр. Григоров, ОНУ, 122. Един от майсторите в ковачницата часто накарвал Шарплса да му помага, кога драскал с креда по одъра чертежи за различни уряди. Й. Груев, СП (превод), 120.
5. Прех. Разг. Пренеор. Пиша, съчинявам незначителни литературни произведения; дращя. Сега посвикнах с положението си на човек, който половин ден чете чужди ръкописи, а другата половина драска туй-онуй. Ем. Манов, ПС, 46. Двама от другарите ни имаха претенцията на творци: единият, Атанас Недялков, .. беше печатал някои работи. Сега е покойник. Другият беше Петър Савов .. И той драскаше, но нищо не бе печатал. СбАСЕП, 336. Смути ме мисълта: защо аз драскам тия / небрежни стихове. Ив. Вазов, Съч. П1, 207.
6. Прен. Непрех. Разг. Ирон. Обикн. с предл. з а или със следв. изр. със съюз д а. Полагам усилия, домогвам се да постигна нещо; дра
