комедийки, които имат характер на сати-ри-памфлети. Т, 1954, кн. 4, 12. Тия стихотворни диалози влазяха в сбирката „Поля и гори“. Ив. Вазов, Съч. III,, 87. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело тряба да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90.
— От гр. 6idA,oyo<; 'разговор между две лица'.
ДИАЛОГЙЗЪМ,-змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Ораторски похват, при който речта се поднася във форма на разговор.
— От гр. 6idA,oyiCT|i6<;. - От Ал. Милев и др. Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАЛОГЙСТ м. Рядко. Лице, което води диалог с някого. Лесен е един диалог между сънародници, съмишленици, колеги.. Но когато диалогистите са от различни народи.., колко много разум, такт, толерантност се изисква от двете страни. Дем., 1997, бр.24,4.
ДИАЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е във форма на диалог; диалогически, разговорен. За да направя достояние най-същественото от астрономическата наука на широките народни слоеве, на всеки почти грамотен човек, аз избрах диа-логичната форма. Г. Томалевски, АН, 7. Диалогична реч.
◇ Диалогична форма. Литер. Форма на изложение в цяло литературно произведение, което се състои от реплики в първо лице.
ДИАЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диалогичен.
ДИАЛОГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съ-чет.: Диалогов прозорец. Информ. Елемент на графичния интерфейс, представляващ прозорче, в което са посочени няколко възможности, като потребителят трябва да избере една от тях, за да премине към следваща стъпка на програмата. Когато се налага да комуникирате с дадена програма, на екрана се появява диалогов прозорец. Той ви предлага начин да вземете решение и да избирате от наличните опции. КГЗВ, 2000, бр. 2, 49. AVI [компютърна програма] осигурява работа в графичен режим, система от менюта и диалогови прозорци. Comp, 1996, бр. 35, 11.
ДИАМАГНЕТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Физ. Съвкупност от магнитните свойства на веществата, които имат отрицателна магнитна възприемчивост.
— От Ал. Милев и др. Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАМАГНЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Диамагнитен.
— От Ал .Милев и др. Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАМАГНЙТ м. Физ. Вещество, което има диамагнитни свойства.
— От Ал.Милев и др. Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАМАГНЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Физ. Който означава или се отнася до вещества, чието индуцирано магнитно поле е по-слабо и с посока, обратна на посоката на индуциращото поле; диамагнетичен. За скйли на измервателните уреди се използуват най-често диамагнитни материали. П. Минков и др., ЕФМ, 421.
ДИАМАНТ1 м. 1. Само ед. Прозрачен и обикн. безцветен минерал, природна или синтетична модификация на въглерода, отличаващ се със силен блясък и най-голяма твърдост сред всички известни в природата минерали; елмаз. // Ед. и мн. Необработен къс от този минерал. След щателно проучване той установил, че това е истински диамант. К, 1963, кн. 3, 27. Тия големи диаманти, що Любен има чест да ви поднесе, са от една мина, която е негова собственост. И. Адженов, ВК (превод), 37. Технически диаманти. Ювелирни диаманти.
2. Обработено, шлифовано парче от този минерал, употребявано като скъпоценен камък; брилянт, елмаз. Върху ръката му блестеше златен пръстнен с голям диамант. Д. Димов, Т, 326. Разкритата предница на багреницата оставяше да се вижда долна червена талазлива дреха,.., пристегната на кръста с тесен чепраз с диаманти, на който висеше невидимата, скрита под багреницата сабя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Той ми даде един хубав златен маркиз, обсипан с диаманти, малък — за нежни женски пръсти. Д. Калфов, ПЮН, 137. • Обр. Обшир-ното поле, посипано със ситни диаманти от скреж, се губи на изток в една тъмна и опушена далечина. Елин Пелин, Съч. II, 187. По листата на акациите, под които крача, блещят хиляди диаманти, изумруди и сапфири. Д. Калфов, Избр. разк., 336.
— От фр. diamant или нем. Diamant.
ДИАМАНТ2, мн. няма, м. Печат. Название на един от най-дребните печатарски шрифтове с размер 1,5 мм.
— От Ал. Милев и др. Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИАМАНТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до диамант1 (в 1 знач.); диамантов. Диамантен прах. Диамантена мина. Диамантена руда.
2. Който е напрвен от диамант1 или е украсен с диамант1 (във 2 знач.); диамантов, брилянтен. По гърдите им грееха диамантени огърлици и горяха брошки с тъмновинен гранат. Д. Спространов, С, 125. Ето го и този джентълмен с надменно скърцащи обувки, .. Костюмът му е тъмен, изящен, връзката — сребристосива и там някъде бялото птиче око на диамантената игла. Б. Йосифова, БЧМ, 169. — Храброст, Марио — каза Смилец, като я стисна за ръката, покрита с диамантени пръстени. Ив.Вазов, Съч. XTV, 113. Диамантена игла за грамофон.
